О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
гр. София 27.07.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2256/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Б., приподписана от адв. Е.Н., против решение № 2184/27.11.2014г., постановено по в.гр. д. № 2055/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.01.2014г., постановено по гр.д. № 12633/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Н. Б. иск срещу А. Х. Н. за прогласяване на нищожност на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.2009г., поради липса на съзнание и съгласие на продавача да сключи сделката като неоснователен и недоказан, отхвърлен е предявеният от А. Н. Б. иск срещу А. Х. Н. за прогласяване на нищожност на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.2009г., поради неизпълнение от ответника на задължението му да заплати цената по договора като неоснователен и недоказан, отхвърлен е предявеният от А. Н. Б. иск срещу А. Х. Н. за обявяване на унищожаемост на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.2009г., поради това, че предварителният договор е сключен в противоречие на закона като неоснователен и недоказан, отхвърлен е предявеният от А. Н. Б. иск срещу А. Х. Н. за обявяване на унищожаемост на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.2009г., поради това, че предварителният договор е сключен при накърняване на добрите нрави като неоснователен и недоказан, отхвърлен е предявеният от А. Н. Б. иск срещу А. Х. Н. за обявяване на унищожаемост на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.2009г., поради това, че предварителният договор е сключен при цена многократно по-ниска от пазарната цена към датата на сделката като неоснователен и недоказан, обявен е за окончателен сключеният на 16.11.2009 г. договор, по силата на който А. Н. Б. продава на А. Х. Н. за сумата от 220 000лв. недвижим имот, представляващ дворно неурегулирано място от 4300 кв.м. /подробно описано в решението/, находящо се на [улица] [населено място], като продавачът запазва правото на ползване върху целия продаван имот безвъзмездно и до края на живота на майка си С. Ф. Б. на основание чл. 19, ал. 3 ГПК, на основание чл. 362, ал. 1 ГПК А. Х. Н. е осъден да заплати на А. Н. Б. сумата от 20000лв. – остатък от уговорената продажна цена на имота в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, включително и чрез прихващане на платените от него за сметка на ответницата задължения към държавата/ако извърши такива/, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК във вр. чл. 44, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 вр. чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ вр. чл. 35, ал. 2 Наредба за определяне размера на местните данъци на С.о. с.т А. Х. Н. е осъден да заплати по сметка на С. о. като местен данък за придобиване на имота сумата от 5500лв., както и по сметка на СГС такса по прехвърлянето на имота на основание чл. 364, ал. 1 ГПК във вр. чл. 85, ал. 2 и 3 ЗННД във вр. т. ІІ-8 от Тарифа за нотариалните такси по ЗННД сумата в размер на 1070,50лв. и по сметка на А. по вписванията сумата 15,00лв., представляваща държавна такса за вписване на възбрана, като на основание чл. 364, ал. 1 ГПК нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски и А. Н. Б. е осъдена да заплати на А. Х. Н. сумата от 9349 лв. представляваща направените по делото разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необовснованост.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ Нееквивалентността на уговерените престации по сделката представлява ли нарушение на добрите нрави, което дава основание за прогласяване нищожността на договора на това основание?; 2/ При разграничаване на основанията за недействителност на договора по чл. 26, ал. 2 ЗЗД относно липсата на адекватно съгласие или волеизявление, следва ли основанието по чл. 31, ал. 1 ЗЗД да се прилага само в случаите, когато лицето страда от слабоумие или душевна болест?; 3/ Основанието по чл. 31, ал. 1 ЗЗД явява ли се специално спрямо това по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и следва ли да се прилага във всички случаи, когато пълнолетното лице, което не е поставено под запрещение, е сключило сделка без да разбира смисъла и значението на действията си или не може да ги ръководи?; 4/ Меродавно ли е по отношение на нищожността на сделката, липсата на съгласие на ползвателя за извършване на сделката, заедно със собственика на голата собственост върху имота. В случай , че липсва съгласие на ползвателя на имота за продажбата му, предварителният договор поражда ли правните последици на тази сделка?; 5/ Когато от мотивите на въззивното решение се установи, че то не се основава на задълбочено и подробно обсъждане на приетите по делото писмени и гласни доказателства, необсъждането на всички доказателства с решението, представлява ли основание за отмяна на обжалваното решение; 6/ Когато волеизявлението за сключване на предварителен договор е извършено от лице, което не е могло да ръководи действията си и да съзнава последствията от тях, това състояние на лицето води ли до извод, че няма правновалидна воля и налице ли е порок на волята, който води до извод за нищожност на договора?; 7/ Допуснатите грешки в реквизитите на страните по договора и на имота, предмет на сделката, представляват ли съществено условие на договора и те водят ли до неговата нищожност. По поставените въпроси касаторът сочи противоречие с решение № 1444/04.11.1999г. по гр.д. № 753/1999г. на ВКС, Vг.о., решение № 852/11.10.1999г. по гр.д. № 205/1999г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 1488/08.11.1999г. по гр.д. № 814/1999г. на ВКС, Vг.о., решение № 1117/28.12.1999г. по гр.д. № 425/1999г. на ВКС, ІІг.о., решение № 1344/01.08.2002г. по гр.д. № 1864/2001г. на ВКС, ІVг.о., решение № 1192/1962г. по гр.д. № 3354/1961г. на ВС, ІІг.о.
В срока по чл.287 ГПК адв. П. С.- пълномощник на ответника по касация А. Х. Н., е подала писмен отговор, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Пред първоинстанционния съд ищецът А. Х. Н. е предявил срещу А. Н. Б. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на окончателен предварителен договор от 16.11.2009 г. Ответникът А. Н. Б. е оспорила основателността на иска. По реда на чл. 213 ГПК към първоинстанционното гр.д. № 12633/2009 г. по описа на Софийски градски съд е присъединено по-късно заведеното дело № 6972/2011 г. пред Софийски градски съд, предмет на което са предявените от А. Н. Б. против А. Х. Н. установителни искове в съотношение главни и евентуални, имащи за предмет прогласяването нищожността на предварителния договор от 16.11.2009 г. поради липса на съзнание и изразено съгласие на продавача – чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, поради неизпълнено от купувача задължение да заплати продажната цена, поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в уговаряне на продажна цена, която е многократно по-ниска от пазарната към 16.11.2009 г.- чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от А. Н. Б. срещу А. Х. Н. искове и е уважил предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от първоначалния ищец за обявяване на предварителния договор за продажба на недвижим имот за окончатлен със съответните правни последици.
Второинстанционният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от А. Н. Б. срещу постановеното решение № 277/13.01.2014 г. по гр. д. № 12633/2009г. За да се произнесе Софийски апелативен съд, след съвкупна преценка на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд, е установил следните факти – предварителният договор за продажба на недвижим имот от 16.11.2009 г. е подписан от страните по делото /позовал се е на изслушаните и приети в първоинстанционното производство графически и технически експертизи/. От заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза е установил, че А. Н. Б. страда от синдром на зависимост към алкохол, но заболяването й не я лишава от базисни психични годности. Посочил е, че предварителният договор съдържа всички съществени уговорки, необходими за окончателния договор. Като е преценил заключенията на вещите лица е приел, че справедливата пазарна цена на имота към месец ноември 2009 г. е 292264 лв., съобразявайки запазеното право на ползване върху имота и характеристиките му. От констативен протокол от 18.12.2009 г., съставен от нотариус, съдът е установил, че окончателният договор за продажба не е бил сключен. Съдът е преценил, че показанията на свидетелите и на двете страни, дадени в първоинстанционното производство не следва да се кредитират с доверие, поради изтеклия дълъг период от време и близките им отношения със страните. При така приетата фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до правните изводи, че процесният предварителен договор за продажба на недвижим имот материализира волята на продавача А. Н. Б., а съгласието й да го сключи е съзнателно и е насочено към желаните правни последици. Съдът е посочил, че не са събрани доказателства, които да подкрепят твърденията на страната за симулация /привидност/. Въззивната инстанция е приела, че твърдението на Б., че на 16.11.2009 г. е била в необичайно състояние, вследствие на системна злоупотреба с алкохол и поради това не е могла да разбира свойството и значението на направеното волеизявление е основание за унищожаване на предварителния договор, предмет на конститутивен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а такъв не е бил предявен. По отношение на твърдяното неизпълнение на задълженията от страна на купувача, съдът е посочил, че това не е основание за обявяване на двустранните сделки за нищожни или унищожаването им, а с факта на неизпълнение могат да се свържат други правни последици, които могат да настъпят по волята на изправната страна по материалното правоотношение. При преценка на събраните доказателства и изложените твърдения, въззивната инстанция е достигнала до извод, че с предварителният договор и произтичащите от него правни последици не се нарушава императивна норма , установена в закон или подзаконов нормативен акт. Изрично е посочил във връзка с оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, че носителят на ограниченото вещно право на ползване не е страна по материалното правоотношение и неговото съгласие не се отразява на валидността на направените изявления. Съдът е приел, че договорът не противоречи на добрите нрави, макар уговорената продажна цена на недвижимия имот от 220000лв. да е по-ниска от справедливата му пазарна оценка в размер на 292264лв., тъй като разликата не е особено съществена. Този извод е обоснован при преценка на установените обстоятелства относно запазеното право на ползване, както и че имотът не е урегулиран и уговарянето на задатък в размер на повече от 10 %. След като се е произнесъл по исковете на А. Н. Б., съдът е разгледал първоначалния иск за обявяване на окончателен на предварителния договор с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и го е уважил. Въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките за уважаването му: ответникът да е собственик на недвижимия имот, наличие на валиден предварителен договор между страните за продажба на недвижим имот, да не е сключен окончателен договор, ищецът да поиска обявяването му за окончателен, ищецът да е изправен относно изпълнението на задълженията си по предварителния договор и процесният имот да е обособен и индивидуализиран.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 1 е поставен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Не е налице обаче специалното основание за допускане до касационно обжалване, тъй като въпросът не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, според която нарушение на добрите нрави като основание за нищожност на договорите е налице при нееквивалентност на насрещните престации. В случая при преценка на събраните доказателства, Софийски апелативен съд е достигнал до извода, че такава нееквивалентност по отношение на сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот не е налице. По отношение на формулираните в т. 2 и т. 3 въпроси не е налице общото основание за допускане до касационна проверка. Те касаят идентични правни проблеми, но в настоящото производство не е предявяван и разглеждан иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на предварителен договор поради необичайното състояние вследствие на злоупотреба с алкохол, в което се е намирала прехвърлителката, в резултат на което не е разбирала свойството и значението на направеното волеизявление. Въпросът в т. 4 е разрешен от въззивният съд, който е приел, че не е необходимо съгласието на третото лице със запазено право на ползване върху процесния недвижим имот, за да е валиден сключеният договор. Въпросът е разрешен в съответствие с трайната и последователна практика на ВКС, а следва и да се отбележи, че касаторът не е посочил решения, обосноваващи претендираното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите, формулирани в т. 5-7 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са въведени общо, като приложимост на отделни материалноправни или процесуални норми, без връзка с решаващите мотиви на възиивния съд, определили изхода на спора и по същество преповтарят касационните основания, визирани в жалбата. Те са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК.
В обобщение на изложеното липсата на формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Недопустимо е касационният съд сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран в чл. 6 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2184/27.11.2014г., постановено по в.гр. д. № 2055/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: