О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
гр. София, 12.06.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 08 юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7429 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца И. С. Д., чрез адв.Н. С. против решение от 07.02.2014 г. по гр. дело № 15615/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.08.2012 г. по гр.дело № 21614/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от И. С. Д. срещу С. К. Т. и А. Р. за прогласяване на недействителен договор за покупко-продажба на, сключен с нот.акт № 129/23.08.2007 г. на недвижим имот – апартамент № 2 със застроена площ от 48.10. кв.м, находящ се на втори етаж в [жилищен адрес] в[жк], р-н К. п. [населено място], както и да бъдат осъдени да предадат владението на 1/6 ид.част от гореописания имот.
Жалбоподателят поддържа основания за недопустимост на решението на Софийски градски съд и за неправилност по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: с обжалваното решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. дело № 26614/2009 г. при неправилни материално правни и процесуално правни решаващи изводи, изразяващи се в следното – 1. въззивният съд приел, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо в обжалваните части и правилно, въпреки установените с представените писмени доказателства нарушения на материално правни и процесуални правила. Според жалбоподателя видно от мотивите на районния съд предявени са от ищците-собственици на спорния имот обективно съединени искове – основен по чл.108 ЗС, обективно съединен с иск по чл.26 ЗЗД, чл.29 и чл. 31 ЗЗД, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив. Районният съд е отхвърлил иска за недействителност на покупко –продажбата, че няма произнасяне по останалите обективно съединени искове по чл.26, чл.29 и чл.31 ЗЗД и решението е недопустимо, 2. решението на СГС, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд противоречи на т.р.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, тъй като въззивната инстанция като втора инстанция по същество е следвало да констатира и отстрани порока, поради което решението на СГС е незаконосъобразно. Неправилно въззивния съд е приел валидност и допустимост на първоинстанционното решение, че за допустимостта на иска съдът следи служебно, поради което решението на въззивния съд е недопустимо, 3. преминала ли е собствеността върху ответниците-купувачи при установената липса на доказателства за заплащане на продажната цена от 20000 лв., че въпросът е решен неправилно, предвид доказателствената тежест и изложеният в исковата молба отрицателен факт, че продавачите не са получили престацията – цена, 4. неизплащането на покупната цена като елемент за валидност на продажбата води ли до нищожност поради противоречи със закона по чл.26 ЗЗД, 5. при твърдяната нищожност на продажбата, обективирана в нотариален акт по чл.18 ЗЗД следва ли страната да посочи всички основания за нищожност по чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД или съдът от изложените фактически твърдения и петитум следва да приложи съответната правна норма, 6. във връзка с приложението на чл.153,ал.1 ГПК и задължението на ищеца да установи фактите, които твърди-правото на собственост по чл.108 ЗС, вр.чл.26 ЗЗД и чл.31 ЗЗД следвало ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност и доказателства по ГПК от 2008 г.,7. при изложени в обстоятелствената част твърдения, че продавачите не са получили продажната цена ВКС следва да отговори на въпроса валидна ли е продажбата при неизплащане на цената и чия е тежестта на доказване при твърдения отрицателен факт, решен в противоречие с т.решение № 8/2012 г. ОСГК на ВКС, 8. ВКС следва да отговори и на въпроса трябва ли необвързаността на представляваните от сключената от пълномощника сделка в тяхна вреда да бъде изложена като отделно основание по чл.40 ЗЗД или представлява последица от увреждащите действия, какъвто е случая. Жалбоподателят счита, че поставените правни въпроси са решение в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са т.решение № 91/01.10.1974 г. по гр.д.№ 63/74 г. на ОСГК на ВС, решения на окръжен съд [населено място], решения на Софийски апелативен съд, определения и решения на ВКС, които не са приложени към изложението.
Ответникът по касационната жалба С. К. Т., чрез особения представител адв.М. Б. в писмен отговор е изразил становище за валидност и допустимост на въззивното решение на СГС, съответно за липса на основания за допускане на касационно обжалване п очл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Ответницата по касационната жалба А. Р. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, че същото е правилно и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд.
Приел е, че с пълномощно с нотариално заверени подписи от 10.08.2007 г. с рег. № 1865 на нотариус при ХРС Л. Н. Г. и Н. Д. Д. – Г. са упълномощили С. К. Т. да ги представлява пред нотариус в [населено място] и да продаде на себе си за цена, каквато той определи собствения им недвижим имот – апартамент, № 2, със застроена площ от 48.10 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], ,[жилищен адрес]. и че пълномощното е оформено съгласно изискванията на чл.37 ПК с нотариално заверени подписи.
Прието е също, че с нот.акт № 29/23.08.2007 г. Л. Г. и Н. Г., представлявани от С. Т. продали на С. Т. процесния апартамент за сумата 20 000 лв., която продавачите чрез пълномощника заявили, че са получили изцяло и предварително. Купувачът С. Т. е сключил граждански брак с А. Р. на 05.12.1996 г. във [населено място].
Съдът е приел, че с декларация от 14.11.2007 г. Л. Г. и Н. Г. оттеглили даденото пълномощно на С. Т..
Въз основа на приета СГЕ-основна и допълнителна е прието за установено, че подписите, положени под пълномощно с рег. № 1865/10.08.2007 г. са изпълнени от посочените техни автори – Н. Д. и Л. Г.. Като е възприета СПсЕ съдът е приел, че по делото няма информация към момента на подписване на пълномощното от 10.08.2007 г., от която да се приеме, че при подписване на същото Н. Г. е била лишена от психическа годност да разбира свойството и значението на извършваното.
Прието е, че исковата молба е подадена от Н. и Л. Г., че в хода на делото Г. е починала, а Л. Г. е оттеглил исковата претенция, че производството по делото е продължило в лицето на наследника на Н. Г. И. С. Д.-син на брат на Н. Г..
От правна страна е прието, че исковете са неоснователни.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за нищожност на договора, обективиран в нот.акт № 129/2007 г., поради липса на изразена воля от продавачите, поради пороци при упълномощаването на ответника, към което искане според съда са относими твърденията в исковата молба, че ищците не са подписали пълномощното, че са били измамени от ответника при подписване на пълномощното, че не са могли да разбират и ръководят постъпките си, поради влошено здравословно състояние. С оглед на това е прието, че съдът не е сезиран с иск за установяване необвързаност на ищците от сключената сделка, поради действия на представителя във вреда на представлявания и поради това е направил извода, че не следва да се произнася по това възражение за необвързаност на ищеца от сключената сделка по нот.акт № 129/2007 г., поддържано във въззивната жалба, подадена от ищеца.
Посочил е, че твърдяното от ищеца обстоятелство, че продавачите по сделката не са получили цената по сделката само е споменато като факт в исковата молба и не е сред наведените обстоятелства за недействителност на сделката, че по-късно във въззивната жалба ищецъ поддържа, че това е основание за недействителност на сделката, поради противоречие със закона. Прието е, че това твърдение е преклудирано и е неоснователно. Според съда виновното неизпълнение на задължение, произтичащо от сключена сделка от едната страна не води но нищожност на сделката, а е основание за развалянето й, че нищожността на сделката е първоначална, съществуваща към момента на изявленията на страните. С оглед на това е направил извода, че това поддържано основание за нищожност на сделката е неоснователно.
Прието е за установено от изслушаната СГЕ, че подписите, положени под пълномощно рег. № 1865/10.08.2007 г. са изпълнени от посочените упълномощители – Н. и Л. Г.. Според съда установената автентичност на документа налага извода, че същите са направили изявленията по упълномощоването на С. Т. да продаде техния имот, включително и на себе си на цена, каквато намери за добре. Направил е и извода за неоснователност на твърдението на ищеца, че липсва надлежно изразена воля от продавачите за сключване на сделката по продажба на апартамента, поради ненадлежно учредена представителна власт. Прието е, че представителната власт е възникнала и продавачите са били надлежно представлявани от свой представител, упълномощен да договаря и със себе си, че изразената воля за сключване на сделката покупко-продажба е валидна.
Въззивният съд е приел, че при заверката на подписа на един частен документ, какъвто представлява процесното пълномощно съгласно чл.485, ал.2 ГПК/отм./ няма изискване нотариуса да прочете на участващите в производството лица съдържанието на документа, че разпоредбата на чл.485,ал.2 ГПК/отм./ не препраща към чл.475,ал.1 ГПК/отм./, поради което според съда твърдяния факт, че на страните не е било прочетено пълномощното не води до нищожност на нотариалното удостоверяване.
Прието е, че от изслушаната СПсЕ не се установява към момента на упълномощавнането 10.08.2007 г. упълномощителката Н. Г. да е била в такова здравословно състояние, че да не е могла да разбира и ръководи действията си. Посочил е, че при липса на доказателства, като тежестта да представи такива е на ищеца се налага извода, че упълномощителката Г. е разбирала и е ръководела действията си, че изразената воля за упълномощаване поражда действие.
Съдът е приел, че липсват доказателства, че упълномощителите са били измамени от ответника, мотивирани да го упълномощят чрез въвеждането им в заблуждение.
При тези съображения съдът е направил извода, че сделката по упълномощаването на ответника С. Т. и последващата покупко-продажба не страдат от твърдяните в исковата молба пороци, че упълномощаването на ответника е валидно и сделката по нот.акт № 129/2007 г. е действителна. Изведен е и извода, че предявеният иск по чл.108 ЗС е неоснователен. Поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението на последния е потвърдено, като правилно.
По правните въпроси:
Настоящият съдебен състав преценява, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като съществува вероятност въззивното решение на Софийски градски съд да е недопустимо. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения се разпростира и във фазата по чл.288 ГПК, вр.чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 182009 г. на ОСГТК на ВКС ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол. Настоящата хипотеза е именно такава. Преценката за допустимостта на решението на въззивния съд следва да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Поради това касационно обжалване следва да се допусне. Поставените въпроси в изложението на жалбоподателя са такива по правилността на обжалваното решение, поради което съдът намира, че не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване по тези въпроси без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение от 07.02.2014 г. по в.гр.дело № 15615/2012 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 31162/14.03.2014 г., подадена от ищеца И. С. Д., [населено място], [улица], чрез адв. Н. С., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.2,вх.Б, офис 8, чрез адв. Н.С.
Указва на жалбоподателя И. С. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 250 държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: