О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София 23.02.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3905 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците [фирма] [населено място] и А. Г. П., чрез адв.Х. Т. и адв. В. В. срещу решение № 48/08.04.2016 г. по гр.дело № 305/2015 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 262/07.07.2015 г. по гр.дело № 315/2014 г. на Районен съд [населено място], в частта, с която е обявен за нищожен договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нот.акт № 156/2011 г., сключен между ответника [фирма] [населено място], общ.С. в качеството на ипотекарен длъжник и ответника А. Г. П. в качеството на ипотекарен кредитор по отношение на земеделските имоти, находящи се в землището на [населено място], общ.К., обл.С. – нива с площ от 24.981 дка, четвърта и пета категория в м.”П. 16”, съставляваща имот № 050122, нива с площ от 10.503 дка, трета, пета и шеста категория, м.”А. К. 27”, съставляваща имот № 025004, нива с площ от 25.005 дка, шеста категория, м.”С. 8”, съставляваща имот № 008012 и нива с площ от 12.993 дка, шеста категория, м.”М. Е. 12”, съставляваща имот № 012005, които имоти към момента са включени в активите на ответника [фирма], [населено място], общ.С., правоприемник на [фирма], образувано чрез отделяне от [фирма], като нищожността е обявена поради обстоятелството, че ипотеката е учредена от [фирма], без това дружество да е било собственик на ипотекираните имоти, които принадлежат на ищците.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния и процесуален закон.
В изложението са формулирани въпросите: 1. обвързан ли е със силата на присъдено нещо на съдебното решение приобретателят на права върху недвижим имот на страна в процеса, ако същият е придобил правата си преди вписване на исковата молба, по която е постановено решението, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. обвързан ли е от силата на присъдено нещо по спор за собственост на недвижим имот приобретателя на имота или ипотекарния кредитор, когато те не са били страна по делото и сделката е сключена преди вписването или без вписването на исковата молба по спора за собственост, 3. другари ли са: а/прехвърлителя-несобственик и приобретателя на имота или б/ипотекарния длъжник и ипотекарния кредитор в спора за собственост за ипотекирания имот по смисъла на чл.215 ГПК.Основанието за ипотеката/общия юридически факт/ е да се обезпечи едно вземане с ипотека.Правото на собственост върху имота е от основно значение за съществуването на ипотеката, но е извън каузата на сделката. Този факт не може да се противопоставя на кредитора или множеството кредитори без участието им в процеса, 4. кой е надлежният ответник по спор за ипотека, учредена от несобственик – ипотекарния кредитор, ипотекарния длъжник или и двамата. Може ли това да се установи от ищеца само срещу ипотекарния длъжник, като се съедини установителен иск по чл.108 ЗС с иск по чл.26,ал.1 ЗЗД, вр.чл.167,ал.3 ЗЗД. Ще бъде ли обвързан от решението и ипотекарния кредитор дори и да не участва в делото и исковата молба да не е вписана,5.подлежи ли на разширително тълкуване разпоредбата на чл.298 ГПК, решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Ю. Ф. Ф., М. Ф. Я., М. В., И. Ч., Я. Т., С. К. и Я. Ч., всички, чрез адв.Н. А. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в жалбата и за неоснователност на последната по същество.
Първоинстанционното решение, постановено по гр.дело № 315/2015 г. на Силистренския районен съд в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.167,ал.3 ЗЗД е уважен по отношение на ответника [фирма] [населено място], общ.С. не е обжалвано и е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.167,ал.3 ЗЗД.
Съдът е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Възприети са правните изводи на първоинстанционния съд, изведени при правилно установена фактическа обстановка по делото и на основание чл.272 ГПК съдът е препратил към тях.
Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че с влязло в сила на 26.10.2012 г. решение № 348 от 05.10.2012 г., постановено по гр. д. № 2630 по описа за 2011 г. на Районен съд – Силистра е прогласена нищожността на договор за покупко – продажба на недвижимите имоти, предмет на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот.акт № 5/14.09.2011 г. по описа на нотариус с район на действие Районен съд [населено място]..
Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, според която нищожни са договорите, които противоречат на закона, както и на чл.167, ал.3 ЗЗД, според който ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Посочил е че нормата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД е императивна и следва общата забрана, че никой не може да се разпорежда с права, които не притежава. Прието е, че нищожните сделки не пораждат правни последици, че купувачът по недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не придобива правото на собственост върху същия. Според съда ипотеката е недействителна, ако е учредена от несобственик на ипотекирания имот и тази недействителност е абсолютна. Прието е, че ипотечното право е производно такова и то почива на собствеността, че който няма собственост върху имота, не може да предаде другиму производно право от собствеността.
Според въззивния съд в тази хипотеза е неприложима и защитата на вписването на договорната ипотека, на която ответниците А. Г. П. и [фирма] са се позовали. Прието е, че с такава защита се ползва само лице, придобило имот или друго вещно право от собственик на основание валидна сделка. Прието е също, че вписването на ипотеката не може да санира недействителността на една сделка. Съдът е посочил, че неговата защитна функция се проявява само при конкуренция между лица, придобили от един и същи собственик по отношения на първия вписал придобиването или по отношение на лице, вписало искова молба по чл. 114 ЗС преди прехвърляне на спорното вещно право.
Въззивният съд е приел, че в настоящия случай е налице ипотека, учредена от несобственик и вписването на ипотеката, учредена от такъв преди исковата молба за прогласяване нищожността на покупко-продажбата, няма защитно действие по отношение правата на ответниците А. Г. По пов и [фирма], като според съда е без значение дали те са добросъвестни или не.
Формиран е извод, че към момента на сключване на процесния договор за учредяване на ипотека [фирма] не е бил собственик на ипотекираните имоти и поради това е преценен за правилен извода на районния съд, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД като противоречащ на закона – на чл.167, ал.3 ЗЗД.
Преценени са за неоснователни въведените във въззивната жалба оплаквания относно пределите на силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело № 2630/2011 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е прогласен за нищожен договорът за покупко-продажба на недвижимите имоти, предмет на процесния договор за учредяване на ипотека. Посочил е, че ипотеката, обективирана в нотариален акт №156, т.I., д.№3264 по описа на Служба по вписванията – [населено място] за 2011 г., вписан в службата на 14.09.2011 г., е недействителна като учредена от несобственик на ипотекираните имоти и че тази недействителност е абсолютна. Според съда изначално нищожните сделки, както е в случая, не пораждат изобщо целените от страните правни последици. Прието е, че когато тази нищожност бъде прогласена по съдебен ред, в производството участват само страните по сделката или те и трето лице, чиято правна сфера е била засегната от нищожността на сделката. Прието е, че въпреки това постановеното решение има действие по отношение на всички, тъй като поначало нищожността действа по отношение на всички. Изведен е извод, че е ирелевантно в случая кои трети лица са взели участие в производството за прогласяване нищожността на договора за покупко – продажба на недвижимите имоти, предмет на атакувания договор за ипотека. Преценен е за правилен изводът на първоинстанционния съд, че ответникът А. Г. П. не е бил пасивно процесуално легитимиран да участва в производството по гр.дело № 2630/2011 г. по описа на Районен съд – Силистра, тъй като не е страна по атакувания договор за покупко–продажба. Според въззивния съд, когато се предявява иск за нищожност на договор, в производството следва да участват страните по този договор, тъй като нищожният договор има порок при сключването му и не поражда правни последици. Посочил е, че в случая правилото на чл. 263, ал.7 ТЗ не намира приложение, тъй като се касае за изначална нищожност.
При тези съображения въззивният съд е формирал решаващия извод за основателност на исковата претенция и е потвърдил първоинстанционното решение, с което същата е уважена.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Същият въпрос е формулиран общо и бланкетно, като не е съобразен с решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на настоящият спор. С оглед на това съдът преценява, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Както се отбеляза по-горе формулираният въпросът е общ и бланкетен, и не представлява правен въпрос по смисъла на възприетата практика на ВКС. За да е правен въпросът, същият следва да е разрешен в обжалваното въззивно решение, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по настоящото дело. Такъв ясен и конкретен въпрос жалбоподателите не са поставили. Следователно въпросът не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, визирана в чл.280,ал.1, т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория въпрос от изложението. Същият е поставен общо и схематично, без да е съобразен с решаващите правни изводи на въззивния съд по основателността на предявения иск. С оглед на това съдът намира, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не се установява основание за допускане н а касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия правен въпрос от изложението.
Цитираните от жалбоподателите решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК са неотносими към въпроса. С всяко от решенията са разрешени правни въпроси, различни от формулирания трети въпрос.
С решение № 271/06.03.2014 г. по гр.дело № 14/2013 г. на ВКС, I г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос – налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.
С решение № 27/24.02.2012 г. по гр.дело № 845/2011 г. на ВКС, II г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос – за правното действие на вписването и по-конкретно дали може да бъде противопоставено на трето лице – приобретател влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани. Прието е, че разпоредбата на чл. 114, б.”в” ЗС създава задължение за вписване на искови молби, с които се цели заместване на акт за признаване на вещни права, т.е. тук се включват ревандикационните и установителни искове за собственост. Посочено е, че според същата разпоредба придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца, че чл. 115, ал.4 ГПК прогласява, че решението по невписаната искова молба няма действие спрямо трети лица. Според съдебния състав действието на вписването, ако не е предвидено друго, е оповестително-защитно – да осигури гласност на спора и да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са тези, които извличат правата си от праводател – ответник по иска. Приобретателят на права от ищец, чието право на собственост е отречено с влязло в сила решение, не е трето лице по смисъла на закона. Той се явява частен правоприемник на спорното право и след като го е придобил след влизане в сила на решението, е обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение. С невписването на исковата молба и на решението не е осигурена гласност на спора, но липсата на вписване не може да измести обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на решението, която се разпростира върху правоприемниците на страните по силата на чл. 298, ал.2 ГПК.
С решение № 428/01.08.2013 г. по гр.дело № 18/2012 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правният въпрос – въз основа на решение по уважен ревандикационен иск може ли да се търсят получените от вещта блага преди влизане в сила на решението, на основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД. Прието е, че отговорът на въпроса е отрицателен. Влязлото в сила решение, с което е ревандикиран един имот на ищеца и ответникът е осъден да предаде владението му, има действие за в бъдеще, т.е. влязлото в сила решението по чл.108 ЗС не се ползва с обратна сила, поради което в този случай не може да се търси полученото на отпаднало основание по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД. Този извод следва от разпоредбата на чл.298, ал.4 ГПК.
С решение № 11/27.02.2015 г. по гр.дело № 4854/2014 г. на ВКС, I г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правният въпрос – дали влязлото в сила съдебно решение визирано е решение (по иск с правно основание чл.109,ал.1 ЗС) разпростира пределите си и върху лице, което не е било страна по него, нито правоприемник на страна, а е било праводател на страна. Прието е, че разпоредбата на чл.220,ал.1 ГПК от 1952 г. (както и на чл.298,ал.1 и ал.2 ГПК) гласи, че съдебните решения са задължителни за страните и техните наследници и правоприемници. Правилото урежда изрична и изчерпателно адресатите на силата на пресъдено нещо. Праводателите на страните не са посочени между лицата, за които решенията са задължителни. Следователно съдебните решения не са задължителни за праводателите на страните (те не са обвързани от съдебните решения).
С решение № 50/08.05.2014 г. по гр.дело № 6235/2013 г. на ВКС, II г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос дали лицата, които са на една страна в процесуалното правоотношение са обвързани помежду си от силата на присъдено нещо на решение по иск за собственост, който са предявили съвместно против трето лице; респ. дали решението, с което е уважен иск за собственост на наследници на един наследодател спрямо трето лице, преклудира бъдещи спорове между наследниците относно участието им в съсобствеността. Възприето е становището в Решение № 133 от 14.03.2011г. по гр.д. № 2020/2009г. на І г.о., според което за да се зачете сила на присъдено нещо на влязло в сила решение спрямо висящ правен спор, следва да е налице идентичност между въпроса, който стои за разрешаване пред съда и този, който е разрешен с влязлото в сила решение. При преценката за идентичност на делата съдът следва да изхожда от чл.298, ал.1 и ал.2 от ГПК, т.е. да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези – юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. По въпроса за обхвата на силата на присъдено нещо е възприето разрешението в Решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., IV г.о., ГК. Според него силата на присъдено нещо на съдебното решение обвързва срещупоставените страни – ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга страна. Обективните предели на СПН обхващат съществуването или несъществуването на правоотношението, което е предмет на делото. Те не обхващат правоотношенията, които обуславят съществуването на спорното право, т. нар. преюдициални правоотношения.
С цитираното решение съдебният състав е приел, че силата на присъдено нещо обвързва насрещните /противопоставените/ страни в правния спор – ищеца и ответника; тя не важи между лицата, които стоят заедно на едната страна на процесуалното правоотношение – няколко ищци или няколко ответници. Другарите помежду си не са обвързани от силата на присъдено нещо. Те са обвързани от констатациите, които съдът е направил в мотивите, относно общите факти. Ето защо, при успешно проведен иск за собственост от наследниците на един наследодател против лицето, което неоснователно владее имота, не може да се счита, че споровете между сънаследниците относно участието им в съсобствеността и дяловете им са преклудирани от силата на присъдено нещо на решението по иска за собственост, след като тези отношения не са били предмет на спора.
С решение № 630/14.12.2009 г. по гр.дело № 608/2009 г. на ВКС, II г.о. по чл.290 ГПК се е произнесъл по въпроси, свързани с пределите на силата на пресъдено нещо, във връзка с предходно гражданско дело, приключило с влязло в законна сила решение между ищеца и праводателите на управителя на ответното дружество С. М. Г., както и при участието на последния в същото производство. Застъпено е становището, че за да се зачете силата на пресъдено нещо по предходно гражданско дело в спор по редандикация е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между предмета и адресатите на силата на пресъдено нещо от една страна и от друга-тъждество на страните и предмета на иска по член 108 от ЗС.
Тъй като с посочените по-горе решения на състави на ВКС са разрешени правни въпроси, различни от формулирания от жалбоподателите трети въпрос не се установява допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК по същия въпрос и касационно обжалване на това основание не следва да се допусне.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. В първата част – кой е надлежният ответник по спор за ипотека, учредена от несобственик – ипотекарния кредитор, ипотекарния длъжник или и двамата въпросът е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Видно от цитираните и приложени от жалбоподателите решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК със същите не е разрешаван посочения въпрос. С оглед на това тези решения са неотносими към въпроса и поради това не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. В останалата част въпросът е поставен хипотетично и не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. В същата част не е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение и не е обуславил решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по петия въпрос от изложението. Поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно така формулиран въпросът не е правен. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателите А. Г. П. и [фирма] [населено място].
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата Ю. Ф. Ф. на основание чл.81 ГПК,вр. чл.78,ал.3 ГПК следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение, която сума жалбоподателите следва да заплатят по равно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 48 от 08.04.2016 г. по в. гр. дело № 305/2015 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 1741/30.05.2016 г., подадена от ответниците А. Г. П.,с.П., общ.Д., обл.С., [улица] [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], общ. С., [улица], чрез адв. Х. Т. и адв.В. В., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.Х. Т. и адв. В. В..
Осъжда А. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Д., обл. С., [улица] [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление, [населено място], общ.Столична, [улица] да заплатят на Ю. Ф. Ф., [населено място], [улица] по 250 лв. всеки от тях разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: