О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр. София 25.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 459/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. против определение № 397/20.11.2018 г., постановено по гр.дело № 4251/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата ? за отмяна на решение № 739/19.05.2015 г., постановено от Районен съд – Перник, по гр.д. № 1360/2015 г.
В частната жалба не се съдържат конкретни оплаквания в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението, чиято отмяна се иска.
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по частната жалба – УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД не е подал писмен отговор, в който да изрази становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и подлежи на разглеждане пред друг състав на съда.
Разгледано по същество жалбата е неоснователна.
За да се произнесе Върховния касационен съд, съобрази следното:
Производството пред Върховния касационен съд е образувано по молба за отмяна на решение № 739/19.05.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 1360/2015 г., в която молителката не се е позовала на нито едно от предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. В изпълнение на дадени с разпореждане № 10402/12.10.2018 г. указания на администриращия съд е приложено „изложение за допускане на касационно обжалване пред ВКС относно отмяна на решение № 739/19.05.2015 г. по гр.д. № 1360/2015 г. по описа на РС-Плевен“ с идентично с молбата съдържание.
За да се произнесе с атакуваното в настоящото производство определение № 397/20.11.2018 г. по гр.д. № 4251/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, III г.о.,предходният състав е разгледал наведените от молителката твърдения, че районният съд се е произнесъл в противоречие със закона, че е налице противоречива съдебна практика, че неоснователно е присъдено адвокатско възнаграждение на другата страна и е издаден изпълнителен лист, а на нея разноски не са и присъдени, че районният съд е допуснал процесуално нарушение при призоваването на ответника, тъй като по делото участвал адвокат при наличие на юрисконсулт на болницата, че не са били изложени от районния съд мотиви по иска за присъждане на лихва за забава, незаконно и е била събрана държавна такса, както и че са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата Посочил е, че единствено оплакването относно представителството на ответника може да се квалифицира като основание за отмяна, но такова евентуално нарушение не засяга правата на молителката, а на другата страна, поради което тя не може да иска отмяна на това основание. Останалите твърдения за пороци са квалифицирани като касационни основания и като такива не могат да послужат за отмяна на решението в извънредното производство. По изложените съображения и като е съобразил приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна на Роза Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 739/19.05.2015 г. по гр.д. № 1360/2015 г. на Районен съд – Плевен.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено в Глава Двадесет и четвърта, чл. 303 и сл. ГПК като самостоятелно извънинстанционно производство, което се развива само в изрично посочените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания и в установените в чл. 305 ГПК срокове. Процесуалните разпоредби са императивни. Задължението за страната, за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, е уредено изрично в чл.306, ал.1 ГПК, като изискване за редовност на молбата за отмяна. Липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, предпоставя нередовност на молбата за отмяна. Администриращият Районен съд – Плевен е констатирал тази нередовност и е оставил молбата без движение, като е дал конкретни указания и срок на молителката за отстраняване на недостатъка. Вмененото в чл.306, ал.1, изр.1 ГПК задължение за молителя произтича от извънредния характер на производството по чл.303, ал.1 ГПК. Като средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни решения, отмяната не може да засегне неатакувани части от решението, които се ползват със сила на присъдено нещо. Освен предмета на отмяната /дали се иска отмяна на цялото решение или на част от него/, молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. Изложените обстоятелства очертават обхвата на производството за отмяна, което произтича от диспозитивното начало на гражданския процес, уредено в чл.6 от ГПК. Основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл.303 и чл.304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл.306, ал.1 ГПК за редовност на молбата за отмяна/ т.13 от ППВС № 2/77 /. Tя няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението /чл. 303, ал.1, т.1 ГПК/; на установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото/ чл. 303, ал.1, т.2 ГПК/; когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено / чл. 303, ал.1, т.3 ГПК/. Когато писмените доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, молителят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити; да посочи допуснати от съда процесуални нарушения, които са му попречели да участва в делото или на порока на осъществено от трето лице представителство, които са нарушили правото му на участие в процеса лично или чрез представител. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал.1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал.1 ГПК. Когато молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок, което е сторено от администриращия съд и молителката е представила допълнително „изложение“. При неотстраняване в срок на констатирания от първоинстанционния съд порок, молбата за отмяна се връща на молителя. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 397/20.11.2018 г., постановено от Върховния касационен съд, III г.о. по гр.дело № 4251/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: