О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
гр. София 11.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 4060 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Л. Д. С. срещу разпореждане от 25.04.2014 г. по гр.дело № 261/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на Л. Д. С. срещу решение от 24.03.2014 г. по гр.дело № 261/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното разпореждане, като незаконосъобразно. Поддържа, че изводът на въззивния съд, че в случая обжалваното решение не подлежи на касационен контрол на основание чл.280,ал.2 ГПК е неправилен, тъй като данъчната оценка, съобразно представеното с частната жалба удостоверение за данъчна оценка на спорния имот е над 5000 лв., съответно решението по въззивното гр.дело е с цена на иска над 5000 лв. Поради това въззивното решение според жалбоподателя подлежи на касационен контрол. Иска отмяна на разпореждането на Кюстендилския окръжен съд и връщане делото на същия съд за администриране на подадената касационна жалба.
Ответницата по частната жалба М. П., чрез адв.К. Д. е изразила становище за неоснователност на частната жалба. Останалите ответници по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови връщане на касационната жалба на Л. С. срещу решение от 24.03.2014 г. по гр.дело № 261/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд с обжалваното разпореждане е прието, че е обжалвано въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв., поради което решението в тази част не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното разпореждане за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
Предмет на касационната жалба, подадена от ищеца Л. Д. С. е въззивно решение от 24.03.2014 г. по гр. дело № 261/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд , с което е обезсилено решение от 16.01.2013 г. по гр.дело № 1184/2008 г. на Дупнишкия районен съд и е прекратено производството по предявен иск по чл.53,ал.2 ЗКИР от Л. Д. С. срещу М. В. П., Д. Х. В., Р. Х. В., Г. Д. П. и И. К. И. за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца на основание изтекла в негова полза придобивна давност върху 400кв.м, представляващи място с правоъгълна форма и разположени между следните граници/съседи – ПИ № 616004, парцел II за комплексно жилищно строителство, парцел III за училище по автотранспорт и ПИ № 6339 в кв.237 по плана на [населено място], в което се включва и площ от 230 кв.м ,очертана с жълт цвят на Скица № 3 от заключение на в.л.Б.Г., за която се поддържа искът след направен отказ в останалата част, като се претендира, че площта е погрешно заснета и записана като част от имот пл.№6339, кв. 257 по кадастралния план на [населено място], заедно с претенцията на ищеца по чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №4/2000 г. в частта за площта на имот № 6339 над 3170 кв.м. – за посочените 230 кв.м.
Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 07.08.2008 г. – при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. За определяне цената на предявения иск с пр.осн.чл. 53,ал.2 ЗКИР се прилагат разпоредбите на чл. 69,ал.1,т.2 ГПК, според които размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава от пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното на л. 68 от въззивното дело Удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО001447/25.06.2013 г., издадено от [община] данъчната оценка на целия имот е 3844.80 лв. Като взема предвид заявения обем права от жалбоподателя-ищец съдът намира, че цената на предявения иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР е под 5000 лв.
С оглед на изложеното съдът преценява, че касационната жалба е подадена срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на предявен иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР до 5000 лв. На основание чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, какъвто е и извода на съда в обжалваното разпореждане. Изводът на съда е съобразен и с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.8-ма, според която въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено ако цената на иска е под 5000 лв. по граждански дела не подлежи на касационно обжалване, поради ограничението на чл.280,ал.2 ГПК. Обжалваното разпореждане като правилно следва да се потвърди.
Доводите в частната жалба, че цената на иска в случая следва да се определи възоснова на актуална данъчна оценка на спорния имот са неоснователни. Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл.70,ал.1 ГПК. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца или определена от съда по реда на чл. 70,ал.1 ГПК се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване съобразно установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
В настоящият случай цената на иска е определена на основание данъчната оценка на имота, удостоверение за която е представено пред въззивната инстанция и е в размер на сумата 3844.80 лв. общо за целия имот, а спорната част от имота е 400 кв.м. Между страните въпросът за размера на цената на иска не е бил спорен и поради това не е прилаган редът, предвиден в чл. 70,ал.1 ГПК. Правилно съдът е приел, че възоснова на тази оценка, следва да се определи цената на иска по чл.280,ал.2 ГПК, която както се посочи е под 5000 лв. Следователно въззивното решение не подлежи на касационен контрол, а подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, в какъвто смисъл е и извода на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава разпореждане от 25.04.2014 г.,постановено по гр.дело № 261/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е върната касационна жалба на Л. Д. С. от [населено място], срещу решение от 24.03.2014 г. по гр.дело № 261/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: