О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София 15.01.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3474 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Р. Х. А. и Л. Р. А., двамата чрез адв. Б. З. срещу решение № 63/21.01.2014 г. по в.гр.дело № 141/2013 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 979/15.12.2011 г. по гр.дело № 784/2011 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на С. С. М. срещу жалбоподателите и вместо него е прогласена за унищожена на осн.чл.31,ал.1 ЗЗД по иска на К. К. Х. в качеството на правоприемник в процеса на мястото на починалата ищца, негова майка С. С. М. срещу Р. Х. А. на упълномощителната сделка, извършена на 15.06.2006 г. с пълномощно с рег. № 7091/15.06.2010 г. на нотариус Р. М., с която е учредила представителна власт по отношение на Р. Х. А. да продаде апартамента й, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] тъй като в резултат от състоянието, в което се е намирала С. С. М. на 15.06.2010 г. – 80-годишна възраст и влошено здравословно състояние – лежащо болна, в перманентно тежко състояние с два байпаса на сърцето и състояние на неадекватност, впоследствие на силните медикаменти, които е приела, назначени й от нейния личен лекар, който я е прегледал на 15.06.2010 г,. поради висока сърдечна криза с високо кръвно налягане не е разбирала свойството и значението на извършеното упълномощаване. Касационната жалба е подадена срещу същото решение в частта, с която е прогласена нищожността на основание чл.26,ал.2,пр.2-ро ЗЗД, поради липса на съгласие по иска на К. К. Х. като правоприемник в процеса на мястото на починалата ищца – негова майка С. С. М. срещу Р. Х. А. и Л. Р. А. на сключения на 16.06.2010 г. договор за покупко-продажба между С. С. М., чрез пълномощника й Р. Х. А., въз основа на прогласеното за унищожено пълномощно с рег. № 7091/15.06.2010 г. на нотариус Р.М. и Л. Р. А. от [населено място], действала със съгласието на родителя си Р. Х. А., материализаран в нотариален акт № 40/2010 г. на нотариус Р. М..
Поддържаните основания по чл.281,т.3 ГПК за неправилност на решението в обжалваната част от жалбоподателите са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите – съдът не е преценил всички доказателства по делото и доводите изтъкнати от жалбоподателите-ответници, с оглед формирането на неговото вътрешно убеждение, за да бъде постановено правилно решение. Поддържат, че това е видно от едностранчивото тълкуване на аргументите по правния спор, включително и приетите по делото четири съдебно медицински експертизи и една допълнителна. Според жалбоподателите от приетите заключения на вещите лица с изключение на една, която считат за некомпетентно дадена – тази на д-р Л., разгледани във връзка с целия събран доказателствен материал по делото установяват други обстоятелства, а не приетите за установени от съда, въз основа на които същият е постановил решението си, че погрешно приетото за установено от съда противоречи и на чл.235,ал.2 ГПК. Посочват също, че обжалваното решение е необосновано и неправилно – фактическите положения, приети за установени от съда не се подкрепят от доказателствата по делото, че това говори за нарушение на правилата при формиране на вътрешното убеждение на съда откъм неговата субективна страна, че е допусната логическа грешка от страна на съда при цялостната оценка на събрания доказателствен материал по делото. Според жалбоподателите това е довело до неправилно прилагане на материалния закон – чл.31,ал.1 ЗЗД и чл.26,ал.2, пр.2 ЗЗД – т.е. съдът не е следвало да приложи разпоредбите на посочените правни норми. Въпросите според жалбоподателите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба К. К. Х., чрез адв.С. И. в писмен отговор е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 26/13.02.2013 г. по гр.дело № 717/2012 г. на ВКС, III г.о., с което е обезсилено решение на Пернишкия окръжен съд № 114/28.03.2012 г. по гр.дело № 137/2012 г., с което е потвърдено решение на Пернишкия районен съд № 979/15.12.2011 г. и делото е върнато на Пернишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.31,ал.1 ЗЗД и чл.26,ал.2,пр.2-ро ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че с ЕР на ТЕЛК № 2660/116 от 18.07.2002 г. на ищцата С. М. – починала в хода на делото на 17.06.2013 г. е била призната 96,64% ТНР без чужда помощ, въз основа на посочените в решението диагнози – други форми на Х. /хронична исхемична болест на сърцето/, И. /исхемична болест на сърцето/, състояние след преживян долно – латерален инфаркт на миокарда, ритъмно – проводни нарушения, състояние след имплантиран пейсмейкър, исхемична дилат, кардиомиопатия, СН III ФК по НИХА, артериална хипертония III ст. умерена към тежка степен, захарен диабет ИЗТ с К. /ретинопатия с полиневропатия/, дискова херния Л3 – Л4 състояние след опер. Л5 – С1. С ЕР на Обща ТЕЛК от 2004 г. на М. е призната първа група инвалидност с право на чужда помощ, поради посочените заболявания.
Като е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че с оглед тежкото здравословно състояние, обусловено от тежките хронични заболявания С. М. била трудно подвижна. За задоволяване на ежедневните й потребности, съответно за пазаруване ползвала услугите на свои роднини и съседи. В много случаи ищцата ползвала услугите на свои съседи от съседен блок – ответникът по иска Р. Х. А., съпругата му С. С. и децата им.
Прието е въз основа на амбулаторен лист № 004272, че на 11. 06. 2010 г. в 11 ч., М. е била прегледана от личния й лекар д-р М. Й., която е поставила диагноза – хипертонична болест на сърцето – криза, че е отбелязано, че от около десетина дни е с постоянно високи стойности на РР и е имала кръвно налягане 190 / 85. Съобразно амбулаторен лист № 004347 е прието, че на 15. 06. 2010г. в 08.30 ч. М. е била прегледана от д-р Д. И. – нает лекар към личния й лекар, която е поставила диагнозата – хипертонична болест на сърцето – криза и освен другите отбелязвания, е отразено, че от около две седмици е с постоянно високи стойности на РР и е имала кръвно налягане 180 / 95 и е насочена за консултация с кардиолог.
Съдът е взел предвид приложените доказателства към нотариално дело № 230 / 2010 г. по описа на нотариус Р.М. и е приел, че на същата дата 15. 06.2010 г., С. М. е упълномощила Р. А., с пълномощно с рег. № 7091 от 15. 06. 2010 г. за заверка на подписите, на нотариус Р.М., да продаде собствения й апартамент с площ от 47,59кв. м., находящ се в [населено място] на Л. Р. А. и при описаните в него тежести и условия.
Прието е, че на 16. 06. 2010 г. С. М., чрез пълномощника Р. А. продала описания апартамент на непълнолетната Л. А., действаща със съгласието на баща си Р. А. с описаните в него тежести и условия. Сделката е извършена с нотариален акт № 40/2010 г.
Като е взел предвид амбулаторен лист № 003068 в същия ден – 16. 06. 2010 г. в 11.35 ч. С. М. е посетила лекар-кардиолог д-р А. С., който е посочил основна диагноза – застойна сърдечна недостатъчност и е отбелязана стойност на кръвното налягане – 180 / 100.
Относно здравословното състояние и заболяванията на ищцата съдът е обсъдил подробно и заключенията по назначени две комплексни експертизи – първоначална с вещи лица д-р Н.А. – кардиолог и д-р Р. К. – психиатър и допълнителна разширена експертиза, по която всяко от трите вещи лица е дало самостоятелно заключението си, с оглед медицинската специалност и трудността да бъдат събраните трите вещи лица заедно – на доц. д-р С.Л., на д-р А.Н. офталмолог д-р Д.А. психиатър.
Въззивният съд е обсъдил подробно заключенията на вещите лица по назначените съдебни експертизи и е направил извода, че към момента на упълномощаване – на 15. 06. 2010г. от С. М. на упълномощения Р. А. да продаде апартамента й, същата не е могла да разбира свойството и значението на действието си. Извода съдът е обосновал с оглед данните от заключението на вещото лице доц.д-р С.Л. и заключението, и устните обяснения на вещото лице д-р Д.А.. Прието е, че единствената причина вещото лице д-р Д.А. да не даде категорично заключение, а да изразява предположения, е липсата на психиатрично изследване на М. към периода на извършване на упълномощаването. Взето е предвид становището на вещите лица д-р Н.А. и д-р Р.К., според които заболяването наречено хипертонична болест и заболяването захарен диабет спомагат за по – бързото настъпване на процеса наречен атеросклероза, като в представените документи няма изрично поставена диагноза Атеросклероза, че при хипертонична криза понякога е възможно нарушение в съзнанието /количествено, както отпадна неврологична симптоматика/, че в представените документи няма данни за такова нарушение на здравето. Взето е предвид, че прегледът на 15. 06. 2010г. не е извършен от специалист психиатър или от кардиолог, а от общопрактикуващ лекар д-р Д.И., поради което според съда не може да се изисква от нея да долови промяна в съзнанието на прегледаната, в случай, че същата не е явно и видимо изразена.
Прието е, че напредналата възраст на ищцата, взаимосвързаните й заболявания и приеманите от нея медикаменти, в съчетание с постоянното високо кръвно налагане в последните две седмици преди 15. 06. 2010г., подробно изследвани и описани в обстоятелствените части на заключенията на вещите лица налагат извода, че към момента на упълномощаването С. М. не е разбирала свойството и значението на деянието си. За да направи извода съдът е взел предвид показанията на св. М. Д., която е и личен лекар на ищцата и на св. К. П., като е посочил, че същите са логични, съобразил е обстоятелството, че М. има свои низходящи и липсата на мотив за извършване на продажбата на апартамента и предхождащото я упълномощаване.
Свидетелските показания на свидетелката С. С. съдът е преценил по реда на чл.172 ГПК и не ги е възприел, като е изложил доводи, че същите са нелогични и е отчел обстоятелството, че свидетелката е съпруга на ответника Р. А. и майка на ответницата Л. А..
Прието е, че при извършено упълномощаване на Р. А. да продаде процесния апартамент с пълномощно рег. № 7091/15.06.2010 г. от С. М., която е пълнолетна и дееспособна, но е била в състояние, в което не е могла да разбира и ръководи действията си е налице хипотезата на чл. 31, ал.1 от ЗЗД. Посочил е, че искът е основателен и следва да се прогласи унищожаването на посочената упълномощителна сделка.
Съдът е приел за основателен и искът за прогласяване нищожността на основание чл.26,ал2,пр.2 ЗЗД на сключения на 16.06.2010 г. договор за покупко-продажба между С. М., чрез пълномощника Р. А. и Л. А.. Съдът е приел, че след като договорът за покупко-продажба е сключен от Р.А. като пълномощник на С.М.-продавач с пълномощно, което е унищожено към момента на сключване на сделката – 16.06.2010 г. е липсвало съгласие от М. за извършване на същата. Направил е извода за наличие на хипотезата на чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД и искът за прогласяване нищожността на покупко-продажбата е приел за основателен.
По правните въпроси:
Правният въпрос, който съдът уточни и конкретизира, съобразно правомощията си, визирани в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставен в изложението е както следва – за задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, съответно ясно и точно да изложи в решението върху кои доказателства основава установените по делото факти, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства мотивирано да обоснове защо и кои възприема и кои не.
Не следва да се допусне касационно обжалване по този процесуално правен въпрос на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като същият касае приложение разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Съобразно трайната практика на ВКС въззивният съд съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, съответно съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Според същата практика съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, че трябва да бъдат обсъдени всички доводи на страните, които имат значение за решаване на делото. Тази практика е обективирана в редица решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК – решение № 447 по гр.дело № 1964/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 126 по гр.дело № 421/2009 г. на ВКС, IV г.о, решение № 217 по гр.дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. С въззивното решение съдът е обсъдил всички събрани доказателства по делото и е изложил подробни мотиви за приетите за установени факти по делото, съответно е обсъдил всички доводи на страните, които са от значение за решаване на спора по делото. Съдът е мотивирал и становището си на кои от свидетелските показания дава вяра и на кои не.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по посочения правен въпрос. Всички останали съображения в изложението касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. На това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 63/21.01.2014 г., постановено по в.гр.дело № 141/2013 г. на Пернишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 1497/27.02.2014 г., подадена от ответниците Р. Х. А. и Л. Р. А., двамата с адрес [населено място],[жк], бл.16/16,чрез адв. Б.З..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: