Определение №910 от 4.12.2014 по ч.пр. дело №5479/5479 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 910

гр. София 04.12.2014 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 01 декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 5479 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца [фирма] на лицето С. Д. И. против разпореждане от 01.08.2014 г. по в.гр.дело № 106/2014 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 3076/28.07.2014 г., подадена от [фирма] срещу решение № 62/25.06.2014 г. по в.гр.дело № 106/2014 г. на Търговищкия окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд е приел, че цената на иска с пр.осн.чл. 108 ЗС е под 5000 лв,. тъй като се касае за недвижим имот – магазин с площ от 76 кв.м. и според оценката от 2002 г. стойността на построения обект е 34 500 лв. Иска отмяна и връщане делото на въззивния съд за администриране на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба [община] не е изразил становище.
Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови връщане на касационната жалба на [фирма] на лицето С. Д. И. срещу решение № 62 от 25.06.2014 г. по в.гр.дело № 106/2014 г. на Търговищкия окръжен съд с обжалваното разпореждане е прието, че е обжалвано въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв., поради което решението в тази част не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното разпореждане за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
Предмет на касационната жалба, подадена от ищеца [фирма] на лицето С. Д. И. е въззивно решение от 25.06.2014 г. по в.гр. дело № 106/2014 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 146/20.03.2014 г. по гр.дело № 1390/2013 г. на Търговищкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против [община] иск с пр.осн.чл.108 ЗС – за установяване на собствеността и предаване на владението върху обект, представляващ магазин за хранителни и промишлени стоки, находящ се в ПИ VII в кв. 63б по плана на [населено място], общ.Т., актуван като частна общинска собственост с АЧОС № 416/01.07.2008 г., като неоснователен.
Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 23.10.20143 г. – при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. За определяне цената на предявения иск с пр.осн.чл. 108 ЗС се прилагат разпоредбите на чл. 69,ал.1,т.2 ГПК, според които размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава от пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното на л. 40 от първоинстанционното дело Удостоверение за данъчна оценка изх. № [ЕГН]/05.11.2013 г., издадено от [община] данъчната оценка на спорния имот – магазин за хранителни стоки е 3668.30 лв. При тази данъчна оценка съдът намира, че цената на предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС е под 5000 лв.
С оглед на изложеното съдът преценява, че касационната жалба е подадена срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС до 5000 лв. На основание чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба като процесуално недопустима следва да се върне, какъвто е и извода на съда в обжалваното разпореждане. Последното като правилно следва да се потвърди.
Доводите в частната жалба, че цената на иска в случая следва да се определи възоснова на оценка, дадена към 2002 г. са неоснователни. Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл.70,ал.1 ГПК. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца или определена от съда по реда на чл. 70,ал.1 ГПК се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване съобразно установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
В настоящият случай цената на иска е определена на основание данъчната оценка на имота, удостоверение за която е представено пред Търговищкия районен съд и е в размер на сумата 3668.30 лв. Между страните въпросът за размера на цената на иска не е бил спорен и поради това не е прилаган редът, предвиден в чл. 70,ал.1 ГПК. Правилно съдът е приел, че възоснова на тази оценка, следва да се определи цената на иска по чл.280,ал.2 ГПК, която както се посочи е под 5000 лв. Следователно въззивното решение не подлежи на касационен контрол, а подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се върне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава разпореждане от 01.08.2014 г., постановено по в.гр.дело № 106/2014 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 3076/28.07.2014 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап. 2 на лицето С. Д. И. срещу решение № 62/25.06.2014 г., постановено по в.гр.дело № 106/2014 г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top