О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр. София 25.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3699/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Х. и М. Д. Х., подадена чрез адв. Н. С., против въззивно решение № 2853/03.05.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9484/2017 г., с което е потвърдено решение от 09.05.2017 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 58158/2015 г., с което са отхвърлени исковете на В. Х. Х. и М. Д. Х. срещу „Аркадия 2005“ ООД с правно основание с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от общо 25 001 лева /по 12 500, 50 лв. на всеки един от тях/ от общо 37 225, 50 евро, представляващи платена на отпаднало основание цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и строителство от 21.10.2005 г., развален поради неизпълнение, като неоснователни и погасени по давност.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове ведно със законните последици от това.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се формулирани следните „основания за допустимост на касационното обжалване“: „Противоречие с практиката на ВКС по отношение на необходимото изрично писмено изявление /предупреждение/ за разваляне, в т.ч. с даване на допълнителен подходящ срок за изпълнение на двустранен възмезден договор по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД“и „Противоречие има и с правилото, че упражняващият потестативното право на разваляне трябва да е „изправна страна” по договора, каквато в процесния случай ответникът доказано не е“.Счита,че съдебната практика е огромна по обем,но се позовава на решение № 235/13.01.2016 г. по гр.д.№ 490/15 г,ІІІ г.о.,ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата – „Аркадия 2005“ ООД не е подала писмен отговор, в който да изрази становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Софийски градски съд, действащ в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 269 ГПК, е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените от В. Х. Х. и М. Д. Х. против „Аркадия 2005“ ООД субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Като безспорни е посочил следните факти: на 21.10.2005 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и строителство, по силата на който ответникът в качеството му на продавач се е задължил да прехвърли на ищците в качеството им на купувачи собствеността на недвижим имот/апартамент № PR-AP-** със застроена площ от 110.30 кв.м., намиращ се в комплекс „П.“, [населено място], освободен от всякакви тежести, както да извърши строителните работи на комплекса и апартамента в съответствие с одобрения проект, приложимите нормативни актове и условията на договора; уговорената цена била в общ размер от 148 905 евро, платима, както следва: 1 000 евро – депозит, подлежащ на приспадане, 21 335, 75 евро – при подписване на договора – 15% от продажната цена, представляваща уговорен задатък; 14 890, 50 евро, платими в срок до 10 дни след завършване на основите на сградата; 29 781 евро – в срок до десет дни след завършване на покрива на комплекса и 81 897, 75 евро – в срок до 10 дни след окончателното довършване на апартамента /протокол образец Акт 15/; уговорено е прехвърлянето на собствеността да се извърши след последното плащане; уговорени са срокове на изпълнение – за завършване основата на сградата до декември 2005 г., за завършване на конструкцията и покрива на комплекса – октомври 2006 г. Като е съобразил събраните писмени доказателства – акт образец 15 от 01.10.2007 г., разрешение за ползване от 20.08.2008 г. и писмо от 21.11.2006 г., изпратено по електронна поща, както и заключението по приетата в първа инстанция съдебно-техническа експертиза, съдът е достигнал до извод,че след като са били уведомени за завършването на покрива на сградата, купувачите В. Х. Х. и М. Д. Х. не са изпълнили задължението си да заплатят дължимата на този етап вноска. Счел е, че продавачът „Аркадия 2005“ ООД е изправна по договора страна и за него е възникнало правото да се откаже от него. Приел е за установено, че продавачът е уведомил купувачите за осъществяването на своето право и им е дал последен срок да заплатят дължимата вноска, респективно да изпълнят задължението си. Като не е настъпило изпълнение, предварителният договор е бил развален, считано от 31.07.2007 г. – денят, следващ деня, на който е изтекъл срокът за доброволно плащане на посоченото задължение. При така установеното съдът е приел, че изплатените от купувачите суми, с приспаднат задатък , подлежат на връщане. Разгледал е релевираното от продавача възражение за изтекла погасителна давност на вземането и е счел същото за основателно. Посочил е, че исковете за връщане на суми, дадени на отпаднало основание, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от датата на разваляне на договора 31.07.2007 г. и е изтекла на 31.07.2012 г. Доколкото исковата молба на В. Х. Х. и М. Д. Х. е предявена в съда на 16.07.2015 г.,то исковете са погасени по давност.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по подадената жалба и формулираните въпроси.
На първо място следва да се отбележи, че в приложеното към касационната жалба изложение липсва формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираният от касатора въпрос, представляващ общо основание, не трябва да се отнася до правилността на изводите на съда или до преценката на събраните доказателства, защото в такъв случай представлява оплакване по същество на спора – касационно основание, във връзка с което касационната инстанция би се произнесла едва при допускане до касационно разглеждане на жалбата. В този смисъл са и дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчна за недопускане на касационна проверка. Настоящата инстанция с оглед спазването на състезателното и диспозитивното начало не може да формулира въпроси, позовавайки се на изложеното от касаторите, а може единствено да ги уточни и конкретизира. Поставеният като първи въпрос представлява изявлението на жалбоподателите във връзка с реализирането на правото на изправната страна по договор да го развали. Съдът не е приел нещо различно, напротив, установил е, че задължението за плащане на част от цената, дължима на съответния етап, не е изпълнено в дадения срок с писмо от „Аркадия 2005“ ООД до В. Х. Х. и М. Д. Х. и считано от изтичането му – 31.07.2007 г. предварителният договор е развален. По отношение на втория въпрос, че не е доказано продавачът да е изправна страна по спора,същият представлява становище по същество на правния спор и не може да бъде разглеждано във фазата по селектиране на касационно обжалване. Само за изчерпателност и пълнота на мотивите следва да се посочи, че не се осъществява и претендираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/не посочено от касакторите/, тъй като правните изводи на въззивния съд не противоречат на приетото в решение № 235/13.01.2016 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 490/2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2853/03.05.2018 г., постановено по възз.гр. д. № 9484/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: