О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
гр. София 04.03.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4380 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника А. И. Е., чрез адв.Н. А. срещу решение № 74/23.04.2014 г. по в.гр.дело № 40/2014 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 138/02.12.2013 г. по гр.дело № 293/2013 г. на Тутраканския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Ю. И. Я. и С. И. А. искове за установяване спрямо А. И. Е. на нищожността на договор за доброволна делба на наследствена земеделска земя с нот.заверка на подписите рег. № 4478, вписан в службата по вписванията [населено място] под № 3454/18.12.2002 г., поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А. и поради противоречие на договора със закона и е осъдил Ю. И. Я. и С. И. А. да заплатят на Е. И. А. по 750 лв. разноски по делото и вместо отменената част е прогласена нищожност на договор за доброволна делба на наследствена земеделска земя между Е. А. А.,С. И. А., Ю. И. Я. и А. И. Е. с нот.заверка на подписите, поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А. и поради противоречие на договора със закона.
Жалбоподателят поддържа основания за недопустимост на решението на Силистренския окръжен съд и за неправилност по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателя с решението в обжалваната част въззивният съд се е произнесъл по непредявени основания за прогласяване нищожността на договора, като е въвел промяна в предмета на исковете, което е недопустимо и поради това обжалваното решение е процесуално недопустимо.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. императивна или диспозитивна е нормата на чл.69,ал.2 ЗН при сключване на договор за доброволна делба, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.2 от т.решение № 3/2013 г. ОСГК на ВКС, решение № 172/003.2010 г. по гр. дело № 62/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, решение № 56/08.04.2011 г. по в.гр.дело № 74/2011 г. на ВнАС, определение № 1332/12.12.2011 г. по гр.дело № 1035/2011 г. на ВКС, III г.о., 2 счита ли се, че с извършеното заплащане на суми за уравнение на дяловете страните по договора са определили напълно относително неопределената в договора престация, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. може ли съдът служебно да променя предмета на иска, като разглежда пороци на сделката по незаявени основания, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – цитирани са решения на ВКС, постановени по чл.290, по реда на ГПК/отм./, определение № 252/14.02.1011 г. по гр.дело № 414/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение на Окръжен съд [населено място] по гр.дело № 46/2013 г., постановено при първото въззивно обжалване по настоящото дело, 4. как следва да се отстрани липсата на съответствие между волята на нотариуса да завери подписа на една от страните по договор за делба и изразяването на тази воля в надписа върху документа, 5. счита ли се, че липсва съгласие от страна по договор, за чиято валидност е необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите, в случаите в които лицето е подписало документа, нотариусът не е изписал името на страната върху документа/в щемпела/, но е вписал лицето като участник в нотариалното производство и като страна по договора във водените от него Общ регистър и Азбучен регистър? И каква в този случай е доказателствената сила на водените от нотариуса регистри съгласно чл.486,ал.2 ГПК/отм./ съответно чл.590, ал.2 ГПК – последните два въпроса според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съдът преценява, че не следва да взема предвид изложените въпроси в допълнителното изложение, тъй като същото е постъпило след срока за касационно обжалване.
Ответницата по жалбата Ю. И. Я., чрез адв. Д. К. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответницата по жалбата С. И. А. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно и субективно съединени искове с пр.осн.чл.26,ал.1,пр.1 и ал.2 пр.2 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че страните – жалбоподателят А. И. Е. и ответниците по жалбата Ю. И. Я. и С. И. А. са наследници по закон на Е. А. М. – техен баща. Прието е, че с договор за доброволна делба от 18.12.2002 г. наследствена нива от 108,004 дка е получена в дял от ответника А. Е., който е бил пълномощник на ищците и е положил подпис за тях. Приел е също, че за ищците и майката на страните, която към този момент е била жива, е отразено, че получават в дял левовата му равностойност и, че договорът е подписан от майката на страните без заверка на нейния подпис.
Въззивният съд е приел, че основният принцип на делбата, доброволна или по съдебен ред, според чл.69 и сл. от ЗН и чл.341 и сл. от ГПК е, че следва да бъде определен дял за всеки съделител. Прието е, че в процесната доброволна делба не са определени дяловете, а за ищците и тяхната майка не е определено в какъв размер е левовата равностойност и на какъв дял съответства. Според въззивния съд без значение са твърденията на страните и свидетелските показания по този въпрос, че същите не доказват предварително плащане на дялове и размера им. Приел е, че липсата на определени дялове противоречи на закона и води до нищожност на делбата съгласно чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Съдът е приел, че незавереният подпис на майката на страните също е основание за прогласяване на нищожност. Посочил е, че няма данни дали тя въобще е положила подпис пред нотариуса, след като същият не го е заверил. Според съда вписването на нейното име в нотариалните регистри не отстранява порока, тъй като то е техническо последващо отразяване на заверката на нотариуса и не санира порока. Прието е също, че е налице неучастие на един съделител и съгласно чл.75, ал.2 от ЗН това води до нищожност на делбата. Направил е извода за наличие на още едно основание за нищожност поради противоречие със закона.
Съдът е приел, че незавереният подпис съставлява и липса на съгласие от страна на майката на страните като съделител, което е основание за нищожност съгласно чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД.
Относно заявеното основание липса на съгласие на ищците, въззивният съд е възприел мотивите на обжалваното решение в тази част и на основание чл.272 от ГПК е препратил към тях. Приел е, че упълномощаване на ответника от страна на ищците не се отрича, че удостовереният от нотариуса подпис на пълномощника е част от официален документ, че ищците не са доказали упълномощаване за друго действие, различно от извършеното.
С оглед на посочените съображения въззивният съд е направил извода за основателност на предявените искове за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба поради противоречие със закона и поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А.. Отменил е първоинстанционното решение в тази част и е прогласил нищожността на посочените основания на процесния договор за доброволна делба. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила. В последната част решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
По правните въпроси:
Настоящият съдебен състав преценява, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като съществува вероятност въззивното решение на Силистренския окръжен съд в обжалваната част да е недопустимо. Съгласно т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 182009 г. на ОСГТК на ВКС ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол. Настоящата хипотеза е именно такава. Преценката за допустимостта на решението на въззивния съд в обжалваната част следва да се извърши с решението на касационната инстанция. Поради това касационно обжалване следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 74 от 23.04.2014 г. по в.гр.дело № 40/2014 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 138/02.12.2013 г. по гр.дело № 293/2013 г. на Тутраканския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Ю. И. Я. и С. И. А. искове за установяване спрямо А. И. Е. на нищожността на договор за доброволна делба на наследствена земеделска земя с нот.заверка на подписите рег. № 4478, вписан в службата по вписванията [населено място] под № 3454/18.12.2002 г., поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А. и поради противоречие на договора със закона и е осъдил Ю. И. Я. и С. И. А. да заплатят на Е. И. А. по 750 лв. разноски по делото и вместо отменената част е прогласена нищожност на договор за доброволна делба на наследствена земеделска земя между Е. А. А.,С. И. А., Ю. И. Я. и А. И. Е. с нот.заверка на подписите с рег. № 4478 на нотариус Й. Д., вписан в службата по вписванията [населено място] под № 3454, акт.98, т.VII от 18.12.2002 г., поради липса на съгласие на съделителката Е. А. А. и поради противоречие на договора със закона по касационна жалба вх. № 1569/26.05.2014 г., подадена от ответника А. И. Е., чрез адв. Н. А..
Указва на жалбоподателя А. И. Е. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 111.46 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: