О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
гр. София 18.10.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 50209/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, представляван от изпълнителния директор Р. П., чрез юрисконсулт Д.Д. против решение № 272/13.07.2015 г., постановено по възз.т.д. № 350/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 595/18.12.2014 г., постановено по т.д. № 64/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Фонда срещу А. Н. Г. иск за признаване съществуването на вземания за сумата от 24 446 лв. – главница, сумата от 2696, 47 лв. – лихва за периода 15.05.2012г.- 11.06.2013 г., законна лихва върху главницата до пълното й изплащане, сумата от 542,85 лв. разноски по делото, както и сумата от 336 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, всичките предмет на заповед № 1098 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 1475/2213 г. по описа на РС-Казанлък.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявения иск в пълен размер.
В изпълнение на дадени указания от администриращия съд, касаторът е представил изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, без да формулира конкретен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – А. Н. Г., представляван от адв. М. К., в който е изразено становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение АС-П. е потвърдил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените претенции от ДФЗ срещу А. Н. Г. за установяване дължимост на вземания, съгласно сключения между страните договор № 24/112/00519 от 14.11.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“. Като е съобразил писмените доказателства по делото и направените възражения , въззивният съд е направил собствени изводи и е приел за недоказано твърдяното от ДФЗ неизпълнение на договора от страна на Г.,а именно неподадена заявка от ползвателя за второ плащане.За да достигне до този извод съдът е взел предвид уговореното в т.4.4.б”е” от договора между страните,както и срока определен в Наредба № 9/ 2008 год.за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“.Съобразявайки,че срокът за подаване на заявка от Г. изтича в нула часа на 12.12.2011 год.,а такава е приложена с исковата молба /л.40 /с дата 12.12.2011 г.е приел,че е налице изпълнение на посоченото задължение.При доказателствена тежест на Фонда и липсата на доказателства,че заявката на Г. е имала нередовности и липси,респ. му е била върната с писмено изложение на констатациите за недостатъци и предоставен срок за тяхното отстраняване е прието, че заявката за второ плащане е редовна от формална страна, подадена е и е приета в срок от ДФЗ. При така установеното е направил извод, че не са налице основания за връщане на вече изплатения първи транш по отпусната безвъзмездна финансова помощ, а предявеният иск за установяване на претендираните вземания е неоснователен.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулиран въпрос. Съгласно даденото задължително тълкуване на закона, съдържащо се в посоченото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд може само да го уточни и конкретизира. В случая изобщо не е формулирани въпрос, а единствено са развити изложените в жалбата касационни основания, представляващи оплаквания срещу правилността на въззивното решение. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без касационният съд да дължи произнасяне по твърденията относно наличието на специфичните предпоставки.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400/четиристотин/ лв., чието плащане в брой е удостоверено в приложения по делото договор за правна помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 272 / 13.07.2015 г., постановено по възз. т. д. № 350/2015 г. на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ[ЕИК] да заплати на А. Н. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 400 лв. /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: