О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София 13.01.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4196/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. В. С., чрез пълномощника й адв. Т. Д., срещу решение № 402/27.02.2015 г. по възз.гр.д. № 1169/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 17.05.2012 г. по гр.д. № 10258/2010 г. на Софийски градски съд и на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е отменен договорът от 05.09.2002 г. за дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 137, том І, рег.№ 2190, дело № 116/2002 г. на нотариус с рег. № 3** от регистъра на Нотариалната камара, с който А. Й. С. е дарила внучката си Й. В. С. с 4/6 идеални части от апартамент № 41, на втория етаж от вход шести, в жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], с площ 102,58 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня и баня, тоалетна и коридор, както и мазе № 49, заедно с прилежащите 1,603% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел ІІ от кв.233 по плана на С., местност ”Л.”, като дарителката А. Й. С. си е запазила правото на ползване върху даряваните идеални части от недвижимия имот пожизнено и безвъзмездно.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост и се иска неговата отмяна.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът излага, че при наличие на всяка една от двете предпоставки по чл. 280, ал. 1,т.1 и т.3 ГПК, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване,съдът се е произнесъл по следните въпроси формулирани в пункт 1 : 1/ Налице ли е непризнателност по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, ако надареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, поради липса на достатъчно средства да издържа себе си или непризнателност е налице независимо от материалните възможности на надарения, докато разполага с подареното до неговото изчерпване ; 2/ При положение, че дарителят е искал месечна издръжка от надарения, следва ли съдът да определи месечните доходи, които получава надареният, за да прецени дали надареният има възможност да дава на дарителя си поисканата издръжка ; 3/ За да определи дали дареният има финансова възможност да дава исканата му издръжка, без да постави себе си в по-лошо положение от дарителя си, следва ли съдът да изследва материалните възможности на дарителя – доходи, имоти, възможност от получаване на допълнителни доходи и да съпостави същите с размера на средствата, с които би разполагал дареният след като от месечния му доход бъде извадена исканата издръжка. Позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с ТР № 1/21.10.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС, решение № 36/18.02.2014г. по гр.д. № 3459/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 22/06.03.2014 г. по гр.д. № 455/2012г. на ВКС, ІV г.о.
В пункт 2 на изложението поставя следните въпроси: 1/ Може ли съдът да основе решението си на СМЕ, заключението на вещите лица по която е изготвена само въз основа на медицински документи, без е извършен личен преглед на страна по делото ; 2/ Може ли съдът да основе решението си на СМЕ, по която заключението на вещите лица не е достатъчно категорично и ясно ; 3/ Съдът следва ли да приеме, че на дарителя са му необходими средства за издръжка при положение, че закупува лекарства, които не са животоспасяващи, а употребата на които се налага с препоръчителен характер ; 4/ В кои случаи следва да се приеме, че дарителят се нуждае от издръжка за лечение и следва ли да се нуждае постоянно от лечение. Позовава се на противоречие с решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009г. на ВКС, ІV г.о.и решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, І г.о.
Ответникът А. Й. С.,чрез пълномощника си адв.Е.Г. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 268 вр. чл. 294 ГПК. Въззивния съд се е произнесъл по основателността на предявения от А. Й. С. срещу внучката й Й. В. С. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” за разваляне на сключения договор за дарение, тъй като надарената отказвала да даде издръжка на дарителката, от която последната се нуждае. От фактическа страна е установил, че с нотариален акт № 137, том І, рег.№ 2190, дело № 116/05.09.2002 г. на нотариус с рег. № 3**от регистъра на Нотариалната камара, А. Й. С. е дарила внучката си Й. В. С. с 4/6 идеални части от апартамент № 41, на втория етаж от вход шести, в жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], като прехвърлителката е запазила пожизнено право на ползване. С нотариална покана, получена от надарената, чрез баща й на 12.05.2010г., дарителката е поискала от внучката й да изплаща издръжка в размер на 300 лева. От представените служебни бележки от 127 СОУ е приел, че Й. В. С. през периода от м.май 2010 г. до м.май 2014 г. е получавала трудово възнаграждение като учител, като през периода от м.януари 2012 г. до м.юли 2012 г., тя е получавала и възнаграждение по втори трудов договор, а от удостоверение на НОИ е установено, че А. Й. С. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст и пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, които са общо в размер на 300,27 лева към м.юни 2014 г. Не е установено дарителката да разполага с други доходи. Като се е позовал на приетите заключения по изслушаните съдебно-медицински експертизи, съдът е приел, че дарителката страда от дегенеративно заболяване с хронично рецидивиращ ход, от който се ограничава двигателната активност, с оглед на което е необходимо използването на обезболяващи лекарства и противовъзпалителни медикаменти на обща стойност от около 186 лева месечно, а при повторното по-подробно обсъждане на заболяванията при приемане на заключението на тройната съдебна експертиза е прието, че е завишена нуждата от месечните средства за медикаментозно лечение – 194 лева. Предвид възрастта и здравословното състояние на ищцата, която към постановяване на решението е била на 81 години, вещите лица в съдебно заседание са направили извод, че тя е със затруднена самостоятелна походка и има нужда от помощни средства и обгрижване, поради заболяванията и възрастово обусловените измененията в здравословното й състояние. Съдът е кредитирал с доверие показания на свидетелката М. и е установил, че здравословното състояние на А. С. се влошило през последните години и тя се нуждае от лекарства и грижи в домакинството, които не получавала от нейните роднини по никакъв начин. Съдът не е кредитирал с доверие свидетелските показания на свидетелката на ответната страна за постоянната употреба на алкохол и възможността за самостоятелно придвижване по улиците на ищцата, тъй като същите се опровергавали от констатациите на вещите лица, не съдържали лични впечатления и противоречали на останалия доказателствен материал по делото. С оглед дадените указания от Върховния касационен съд по прилагането на закона, въззивният съд е приел писмените доказателства за доходите и нуждите на ищцата от издръжка в периода от получаването на нотариалната покана през м.май 2010 г. до подаване на исковата молба – 29.06.2010 г.
Като е съобразил изложените факти, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че възрастната жена С. е имала нужда от търсената издръжка, както за изплащане на консумативни разноски за жилището, в което живее, така и за лични нужди в домакинството си и за лечение. Представените писмени доказателства и заключенията на вещите лица пред въззивната инстанция доказват нуждата от допълнителни средства за медицинска помощ и обгрижване на дарителката, които тя е поискала изрично с нотариалната покана от своята внучка, но не е получила. Посочил е, че по силата на сключения договор между страните не възниква задължения на надарения да полага грижи или да издържа дарителя, но на него му се дължи признателност за извършения акт на щедрост. Направеното дарение може да бъде отменено от съда само ако прехвърлителят е имал нужда и при поискване от надарения, същият отказвал да дава издръжка, която да може да плаща без затруднение, т.е. когато от надарения не се предоставят изцяло или частично средствата, които са необходими за обезпечаване на основни нужди на дарителя и които може да му бъдат предоставени без особено затруднение/чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД/. Въззивният съд е приел, че липсата на каквато и да е заинтересованост за здравословното и психическо състояние на дарителката и доказаната по делото необходимост от средства за покриване на обикновените й нужди, без които тя има значително затруднение, съставлява непризнателност. Посочил е, че надарената, която работила по трудов договор, е могла да поеме поне част от разходите на ищцата, но не го е направила и дори е оспорила необходимостта от исканата издръжка,поради което е приел, че предявеният иск за отмяна на дарението на основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е основателен и доказан.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените в пункт 1 въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване.Отделно от това не е налице и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът относно възможностите на надарената да предостави издръжка е разрешен в съответствие с цитираните от касатора ТР № 1/21.10.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС и решение № 22/06.03.2014 г. по гр.д. № 455/2012г. на ВКС, ІV г.о. Решаващият съд е изследвал представените доказателства и е установил релевантните факти, като е приел, че надарената е проявила непризнателност спрямо дарителката, тъй като не й е предоставила издръжка, въпреки получаваните от нея доходи и дори е оспорила необходимостта от такава. Освен това, така поставени въпросите се отнасят до правилността на извършената от съда преценка и по същество представляват касационно основание, което не може да бъде предмет на разглеждане във фазата на допускане на касационно обжалване.
По отношение на формулираните в пункт 2 въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Те се отнасят до формирането на вътрешното убеждение на съда и преценката на събраните доказателства във връзка с твърдените от дарителката обстоятелства, свързани със здравословното й състояние и необходимостта от издръжка. Въпросите съдържат оспорване на решаващите изводи на въззивния съд във връзка с преценката на доказателствата и затова те също представляват касационно основание. Следва само да бъде посочено, че в съдебното заседание, провело се на 13.02.2015 г., въззивният съд изрично се е произнесъл по направеното оспорване на изслушаната експертиза и мотивирано е отказал извършването на повторна. Освен това съдът изобщо не се е произнасял по въпроса дали необходимите лекарства, съобразени със здравословното състояние на дарителката и препоръчани от експертите, предвид обстоятелството, че те не са лекуващи лекари на възрастната жена, са животоспасяващи и такъв извод не е обуславял решението му.
Релевираното от касаторът основание по т.3 на чл.280 ,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, защото касаторът се позовава бланкетно и не обосновава самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати действително направените и удостоверени от ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 600 /шестстотин /лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 402/27.02.2015 г. по гр.д. № 1169/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Й. В. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Й. С., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 600 /шестстотин/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: