О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
гр. София, 08.05.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1986 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. Н. М. срещу решение № 23/17.02.2015 г. по в. гр. № 31/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 641/22.12.2014 г. по гр.дело № 1596/2014 г. на Районен съд [населено място], с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] [населено място] – Поделение за пътнически превози гр.Г.О. искове за признаване за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № 638/29.09.2014 г., за отмяна на същото, за възстановяване на заеманата преди това длъжност – „старши юрисконсулт” в Поделение на пътнически превози гр.Г.О. и за осъждане на ответника да му заплати сумата 3 292.36 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа от 01.10.2014 г. до 31.01.2015 г.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на процесуалния закон и нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя ответникът по иска Поделение за пътнически превози [населено място], като поделение на [фирма] [населено място] не е процесуално и материално правно легитимиран по предявените искове. Счита, че процесуално легитимиран ответник по иска е [фирма], но не и неговото Поделение за пътнически превози гр. Г.О., че последното не е работодател на ищеца-жалбоподател . Изложени са и доводи, че не е налице основанието на което е прекратен трудовия договор, поради което атакуваната заповед е незаконосъобразна. Посочва, че трудовият договор, по който жалбоподателят е страна е безсрочен, че работодателят неправилно е приел, че договорът е сключен със срок за изпитване и неправилно го е прекратил на основание чл.71,ал.1 КТ. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.
В изложението е поставен въпросът – цитирани са решение № 1217/19.04.1998 г. на ВКС, V г.о., определение № 141/02.02.2010 г. по т.дело № 496/2009 г. на ВКС, търг.колегия и определение № 399/20.11.2013 г. на Апелативен съд [населено място]. Тези съдебни актове не са приложени към изложението. Според жалбоподателя съгласно посочените съдебни актове само търговските дружества имат процесуална и материално правна легитимация, но не и техните поделения/клонове/, че същите трябва да бъдат упълномощени да работят от името на дружеството с оглед на неговия предмет. Посочва, че не може да става упълномощаване на директора на поделението, а той от своя страна да преупълномощава юрисконсулта на поделението относно процесуално представителство, а същото трябва да става от управителя на дружеството на юрисконсулта на поделението, за да може същият да представлява пред съдилищата в страната дружеството.
Ответникът по касационната жалба Поделение за пътнически превози [населено място] на [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на С. Н. М. със заповед № 638/29.09.2014 г., издадена на осн.чл.71,ал.1 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди уволнението – „старши юрисконсулт” и в Поделение на пътнически преводи [населено място] и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 3292.36 лв.
Прието е за установено, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор № 360/23.06.2014 г., по силата на което ищецът-жалбоподател С. М. е работил в [фирма] –Поделение за пътнически превози [населено място] на длъжността – старши юрисконсулт. Прието е също, че трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ – в т. 10 от същия ”Други условия” е отразено — по чл. 70 /1/ КТ със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Със Заповед № 638/29.09.2014 г. на Директора на [фирма] – Поделение за пътнически превози [населено място] трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл.71,ал.1 КТ считано от 01.10.2014 год., тъй като договорът бил сключен със срок за изпитване в полза на работодателя. Заповедта е връчена на ищеца на 30.09.2014 г.
Въз основа на заключение на вещо лице по назначена СИЕ е прието, че размерът на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за 6 месечен период е – в брутен размер – 5 856.00 лв., – в нетен размер – 4 759.20 лв., размерът на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 01.10.2014 г. – 31.01.2014 г. е – в брутен размер е 3 904.00 лв., – в нетен размер – 3 172.80 лв., размерът на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 01.10.2014 г. – 15.12.2014 г. е – в брутен размер – 2 537.60 лв., в нетен размер е 2 062.31 лв.
Въззивният съд е приел, че решение № 641/22.12.2014 г., по гр. дело № 1596/2014 г. по описа на Районен съд – [населено място] е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо и поради това не е нищожно по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. Преценил е, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, че не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.
От правна страна е прието, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен Трудов договор № 360/23.06.2014 г., по силата на което ищецът е работил в [фирма] – Поделение за пътнически превози [населено място] на длъжността „старши юрисконсулт”, че договорът е сключен на основание чл.70,ал.1 КТ със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Прието е, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.71,ал.1 КТ, считано от 01.10.2014 г.
Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ, според която когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца, че такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Прието е, че с включването на клауза за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор. Според въззивния съд срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори, че видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Посочил е, че в настоящия случай страните са уговорили сключването на договор за изпитване, който предшества сключването на трудов договор за неопределено време. Съдът е приел, че при сключен договор със срок за изпитване законът позволява до изтичане на срока за изпитване работодателя да разполага с правото да го прекрати без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 от КТ във всеки момент от изпълнението му. Приел е, че в разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ е предвидено, че до изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие, какъвто е настоящия случай, че работодателят в случая е прекратил трудовия договор на ищеца на това основание.
Съдът е преценил за неоснователен доводът на ищеца, че Поделение „Пътнически превози Г. О., като част от [фирма] [населено място] няма материално правна и процесуално правна легитимация, поради което не може да бъде страна по спора и да упълномощава процесуален представител, като пълномощното следвало да бъде от Директора на [фирма] – [населено място].
Според въззивния съд ответникът – Поделение за Пътнически превози гр. Г. О., като поделение на [фирма] е надлежна процесуално легитимирана страна по предявените искове които са трудови по смисъла на чл. 357 от КТ. Приел е, че Кодексът на труда е специален спрямо Търговския закон, тъй като съдържа регламентация за трудовите спорове между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори, която се отклонява от дадената в други нормативни актове. Взети са предвид разпоредбите на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, според които „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съдът е приел, че в случая е била налице валидна трудовоправна връзка между страните и поради това ответникът Поделение за Пътнически превози – [населено място], като поделение на [фирма] е работодател по смисъла на КТ, че ответникът е пасивно легитимиран по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Като е взел предвид изложените съображения съдът е направил извода, че Заповед № 638/29.09.2014 г. на Директора на [фирма] – Поделение за Пътнически превози [населено място], издадена на основание чл. 71, ал. 1 от КТ е законосъобразна, че уволнението на ищеца е законосъобразно. Прието е, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ са неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят. Поради съвпадане крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния обжалваното решение на последния съд е потвърдено. С оглед изхода от спора и разпоредбата на чл. 359 от КТ е прието, че ищецът-жалбоподател следва да заплати по реда на чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК направените от ответника по жалбата съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция – юрисконсулско възнаграждение в размер на 360 лв. По възражението на жалбоподателя-ищец за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение на ответника, защитаван от юрисконсулт съдът е приел, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК дава право на съда да намали размера на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение при неговата „прекомерност”, а именно когато същото не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото.Приел е, че действителният размер на възнаграждението следва да се определи според фактическата и правна сложност на делото и вида на съответната адвокатска услуга.
Като е взел предвид разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал.2,т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и действителната фактическа и правна сложност на делото съдът е направил извода, че поисканото адвокатско възнаграждение от 360 лв. не е „прекомерно” по смисъла на закона.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставения въпрос в изложението, че само търговските дружества имат процесуална и материално правна легитимация, но не и техните поделения/клонове/. Въпросът е поставен общо и схематично и не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК. Съобразно тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Правният въпрос, който жалбоподателят е следвало да постави е относно надлежната процесуална легитимация на ответника по иска Поделение за пътнически превози [населено място], като поделение на [фирма] [населено място] при предявени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Въпросът в изложението е поставен изобщо за процесуалната легитимация на търговските дружества, като не е съобразено, че в случая се касае за трудов спор по смисъла на чл.357,ал.1 КТ, че приложимата правна уредба е по КТ, който е специален по отношение на Търговския закон и съответно разпоредбата на пар.1,т.1 от ДР на КТ, съдържаща определение на понятието работодател. Поради това, че въпросът не е правен – т.е. не е обусловил решаващите правни изводи на съда в обжалваното въззивно решение само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т. 2 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 23/17.02.2015 г.,постановено по в.гр.дело № 31/2015 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 1846/23.02.2015 г., подадена от ищеца С. Н. М., [населено място], [улица], № 10-а.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: