О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр. София 20.02.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3497 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците В. С. А. и Н. Д. А., чрез адв.Е. Б. срещу решение № 222/26.05.2016 г. по гр.дело № 255/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 733/04.12.2015 г. по гр.дело № 991/2014 г. на Пещерския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск против П. К. В. за сумата 24 500 лв., представляваща стойността на строително ремонтни работи, необходими за отстраняване на недостатъци по сградата, предмет на договор за попукпо-продажба, изповядан с нотариален акт № 64/2013 г.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси:1. за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, като при осъществяване на своята решаваща дейност да спази правилата на формалната и правна логика, решен в противоречие с практиката на ВКС.Решение № 283/14.11.2014 г. по гр.дело № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 166/15.07.2013 г. по гр.-дело № 1285/2012 г. на ВКС, III г.о., постановени по чл.290 ГПК, 2. задължен ли е продавача да продаде вещ необременена с недостатъци и отговорността му ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната годност за обикновеното й ползване по предназначението й, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 156/30.10.2012 г. по т.дело № 772/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 55/12.05.2010 г. по т.дело № 817/2009 г. на ВКС, I т.о., постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. К. В., чрез адв. И. Д. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.195,ал.1,вр.чл.193,ал.1 ЗЗД е неоснователен. За да формира извода се е позовал на разпоредбите на чл.193, ал.1 от ЗЗД, според които ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, продавачът отговаря за същите. Посочил е, че правата на купувача са уредени в чл.195, ал.1 от ЗЗД – купувачът може да върне вещта и да иска връщане на цената, може да поиска съответното намаляване на цената като задържи вещта или да отстрани недостатъците за сметка на купувача. Прието е, че в случая ищците са избрали да претендират последната от алтернативно предоставените възможности на купувач на вещ с недостатъци. С оглед на това е посочил, че в тежест на ищците е да докажат, че ответникът им е продал вещ със скрити недостатъци. Въззивният съд е приел че, според съдебната практика правото на купувачите да искат намаляване на цената на закупения от тях имот по същество е способ за установяване на равновесие между двете насрещни престации по договора за покупко-продажба /между действителната пазарна цена на продадения имот с недостатъци и уговорената за този имот продажна цена/. Приел е също, че когато на купувачите са известни недостатъци на закупуваната вещ то договорената между страните по сделката продажна цена на тази вещ е съобразена с факта, че недостатъците намаляват действителната стойност на вещта. С оглед на това е изложил извода, че в тази хипотеза на основание чл. 193, ал. 2 ЗЗД продавачите не отговарят за тези недостатъци.
Въззивният съд е приел за установено от събраните по делото гласни доказателства, че ищците са били известени, че къщата е строена от кирпичени тухли, поради което независимо, че този факт не е можел да бъде констатиран при обикновен оглед на имота, той не представлява скрит недостатък, тъй като за купувачите е било ясно, че не купуват монолитна къща, а паянтова сграда на гредоред, но с каменни основи.
Приел е също за установено от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че къщата има следните недостатъци – прогнила дървена конструкция, пукнатини по външни ограждащи и вътрешни стени, компрометиран покрив. Според въззивния съд, за да бъде основателен искът, е необходимо ищците да докажат при условията на пълно и главно доказване, че претендираните с исковата молба скрити недостатъци са съществували към момента на покупко-продажбата и ако те са знаели за тях, договорената между страните цена е щяла да бъде различна /по-ниска/. Посочил е, че в исковата си молба ищците са поддържали, че за да се запази целостта на къщата, е необходимо да бъдат направени следните ремонтни работи: частично премахване на напукани външни ограждащи кирпичени стени на първи надземен етаж, които са в състояние на самосрутване около 30 кв.м. на стойност 500 лева; изграждане частично на нови стени върху дървена конструкция – укрепване и подзиждане на 40 кв.м., включително и таван около 30 кв.м. на стойност 17 000 лева; подмяна на прогнила дограма –негодна за повторна употреба от 10 кв.м. на стойност 700 лева; доставка и монтаж на нова дървена дограма от 10 кв.м. на стойност 1000 лева; мазилка по стени – 70 кв.м. на стойност 1300 лева; частична подмяна на прогнила покривна конструкция с нови греди и дъски /5куб.м.х 450/ на стойност 2200 лева; препокриване на покрив с марсилски керемиди – 90 кв.м. на стойност 700 лева и почистване на отпадъци и извозване на строителни материали на стойност 100 лева.
Съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че дървената дограма е добре запазена и може да бъде използвана по предназначение и по отношение на същата няма скрит недостатък. Посочил е, че дограмата е открита и може да бъде огледана и преценена при външен оглед на имота, че тя е била в същото състояние към момента на продажбата и поради това съдът е приел, че ищците са се съгласили със състоянието, в което тя се намира.
Прието е за безспорно установено от представения доклад за пазарна оценка на недвижим имот, направен от свидетелката Д., описала и оценила имота към датата на сключване на сделката по искане на [фирма], че покривът е с подменена дървена конструкция, покрит с керемиди и нови улуци. Към датата на оценката имотът е бил много добре поддържан и в много добро състояние, къщата е била измазана, стаите – шпакловани и боядисани, подовите настилки – в много добро състояние. Съдът е приел за установено от показанията на свидетелката Д., че тя не е забелязала течове от покрива и пукнатини по стените при извършения от нея оглед. Посочил е, че покупко-продажбата е сключена на 16.10.2013 г., исковата молба е заведена на 15.10.2014 г., а вещото лице Г. е изготвило първата си експертиза на 08.04.2015 г. Според съда за времето от закупуването на имота до датата на изготвяне на първата експертиза ищците са предприели и строително-ремонтните работи: в кухненския бокс са започнати строително-ремонтни дейности, изразяващи се в следните видове работи: а./ прокопаване канали по вътрешна мазилка стени и по фаянсова облицовка с поставяне вътрешна водопроводна инсталация за топла и студена вода от полипропиленови тръби ф20-25мм. с фасонни части; б./ разбиване частично на фаянсова облицовка по стени с демонтаж на съществуваща мивка и тръби – открити и висящи при старата инсталация; в./ подмяна на части от прогнила греда на дървен скелет по източна външна ограждаща стена, на която е била закрепена мивка с канализация и водопровод; г./ премахване на част от вътрешна преградна паянтова стена. Посочил е, че за започнатите строителни дейности на вещото лице не са представени и не е открил строителни книжа и документи, както и задание за доказана целесъобразност и нормативна допустимост на започнатото инвестиционно намерение и необходимост от него по смисъла на чл.138 от ЗУТ.
Въззивният съд е приел, че спорният въпрос е дали компрометираната носеща конструкция, напуканите оградни външни стени и течът на покрива, описани в исковата молба, представляват скрити недостатъци по смисъла на закона, които са съществували към момента на сключване на сделката и за които купувачите не са били уведомени и дали те пречат на използването на имота по предназначение. Позовал се е на становището на вещото лице, дадено при разпит в съдебно заседание, според което строежите, градени с кирпичени тухли и на гредоред нямат нормативно определен срок на годност, а всичко зависи от начина на експлоатация на къщата. Вещото лице е заявило, че има вероятност пукнатините по външните ограждащи стени и течовете да са резултат на премахването на зиданата мивка в кухнята и частичното премахване на носеща греда, което може да е нарушило цялата конструкция и да е причина за състоянието, в което се намира в момента имотът. Съдът е посочил, че вещото лице не се е ангажирало с категорично заключение дали пукнатините по външните стени са съществували и са работели към датата на продажбата или това е станало в резултат на извършените от купувачите съществени ремонти, включващи избиване на лята мивка, избиване на вътрешна дограма, прокопаването на канали за ел. инсталация в стените и подмяна на част от носещата конструкция на сградата. Посочил е също, че в съдебно заседание вещото лице е заявило, че премахването на основна носеща греда е едно от условията за отслабването на свързващите елементи на тази стена и не може да каже дали тази основна носеща греда е можела да продължи да функционира по предназначение, че премахването на конструктивни елементи, които могат да увредят носимостта на сградата, можело да стане само при наличието поне на конструктивно заключение, каквото в случая липсвало.
Съдът е приел, че ищците, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирали експертиза, с която да бъде установена годността на носещата конструкция на къщата и да се отговори категорично на въпроса дали към момента на сключването на сделката е била в състоянието, в което се намира към момента на експертизата и дали това би попречило къщата да се използва по предназначение. Посочил е, че с оглед данните от доклада за оценка към момента на извършване на сделката и приложените към него снимки /единствените доказателства за състоянието на къщата към релевантния момент/ може да се предположи, че пукнатини по външните ограждащи стени на къщата не е имало, т.е. те не са били причинени включително от прогнилата според вещото лице носеща конструкция. Според съда на този въпрос е можел да отговори само експерт – конструктор, но такава експертиза не е поискана от ищците както пред първата, така и пред въззивната инстанция.
Съдът се е позовал на т. 1 от Тълкувателно решение № 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г., ОСГК, според която съгласно чл. 193 ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора използване, че се има предвид преди всичко обезценката на самата вещ поради това, че не може да задоволява обикновените или предвидените по договора потребности на купувача. Посочил е, че чл. 195 ЗЗД дава възможност на купувача, когато прецени, че не следва да разваля договора, да иска намаление на цената на вещта или да претендира за разходите, необходими за отстраняване на недостатъците. Формиран е извод, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че имотът, закупен на 16.10.2013 г., е обезценен още към момента на покупката поради наличието на скрити недостатъци и не може да задоволява обикновените или предвидените по договора потребности на купувача. Изводът е обоснован с анализа на събраните по делото доказателства, от които според съда не може да се установи по категоричен начин, че констатираните от първоначалната и допълнителната експертиза недостатъци на къщата са съществували към момента на нейната продажба, а не са резултат от предприетите след това от купувачите ремонти работи, включително с намеса в конструкцията на къщата без проект и конструктивен анализ.
При тези изводи съдът е формирал решаващ извод на неоснователност на предявения иск и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението.
С решение № 283/14.11.2014 г. по гр.дело № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС – т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК ВКС, т.19 от ТР№ 1/2001г. на ОСГК и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съдебният състав е приел, че предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в т.ч. и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи. Прието е също, че това задължение произтича от посочената характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му – чл. 236 ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
С цитираното решение е прието, че правните изводи на съда /включително тези относно преюдициалните за спора въпроси/, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Според съдебния състав дори и препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 166/15.07.2013 г.,постановено по гр.дело № 1285/2012 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК.
Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с посочената практика на ВКС. В мотивите на обжалваното въззивно решение съдът е формирал фактически изводи, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията на съдебно техническите експертизи – първоначално и допълнително. Въззивният съд е извел свои правни изводи по предмета на спора, като е обсъдил и всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните. При извършване на решаващата си правораздавателна дейност съдът е мотивирал правните изводи. С оглед на посоченото настоящият съдебен състав преценява, че при разрешаване на правния въпрос въззивния съд не се е отклонил от практиката на ВКС, цитирана по-горе. Следователно не се установява допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280, ал.1,т.1 ГПТ и касационно обжалване по този правен въпрос не следва да се допусне.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението, тъй като цитираната практика на ВКС е неотносима към същия. С решение № 156/30.10.2012 г. по т. дело № 772/2011 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правен въпрос, различен от поставения. С посоченото решение е разрешен правният въпрос дали фактическото връщане на вещта с недостатъци е предпоставка за надлежното упражняване правата на купувача по чл.195,ал.1 ЗЗД. Неотносимо към поставения правен въпрос е и решение № 55/12.05.2010 г. по т.дело № 817/2009 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.290 ГПК. С последното е разрешен правният въпрос – за успешното провеждане на иска на купувача с правно основание чл.195,ал.1 ЗЗД за заплащане от продавача на обезщетение в размер на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците на продадената вещ необходимо ли е купувачът първо да ги отстрани, а след това да претендира от продавача стойността на направените разходи. Тъй като цитираните и представени от жалбоподателя решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК са неотносими към поставения правен въпрос не се установява сочената предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по същият въпрос.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателите В. С. А. и Н. Д. А., чрез адв. Е. Б..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата П. К. В. следва да се присъди сумата 1140 лева разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 222/26.05.2016 г., постановено по в.гр.дело № 255/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 6426/29.06.2016 г., подадена от ищците В. С. А. и Н. Д. А., чрез адв. Е. Б., съдебен адрес [населено място], [улица], № 8,ет.2, офис № 11, чрез адв.Е. Б..
Осъжда В. С. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Н. Д. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], № 8,ет.2, офис № 11, чрез адв.Е. Б. да заплатят на П. К. В., [населено място], [улица], сумата 1140 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: `