Определение №224 от 11.5.2017 по ч.пр. дело №1043/1043 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 224

гр. София 11.05.2017 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 03 май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 1043 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1729/14.02.2017 г., подадена от Е. К. С. против определение № 23/30.01.2017 г. по гр.дело № 5350/2016 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Е. К. С. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК на влязло в сила въззивно решение № 28/18.02.2016 г. по гр.дело № 619/2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 447/26.10.2015 г. по гр.дело № 1801/2014 г на Кюстендилския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. К. С. срещу С. А. Г. искове с правно основание чл.50 ЗЗД.
Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Неправилен според жалбоподателя е извода на съдебния състав в обжалваното определение, че молбата за отмяна е депозирана извън срока. Сочи, че съдът е следвало да приеме, че молбата за отмяна е подадена в срок и да се произнесе по същество на същата. Искането е за отмяна на определението и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на съдебния състав за произнасяне по същество на молбата за отмяна.
Ответникът по частната жалба С. А. Г., чрез адв. К. С. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение съдът е приел, че подадената молба от Е. С. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК на влязло в сила въззивно решение №28 от 18.02.2016г. по гр.дело №619/2015г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение №447 от 26.10.2015г. по гр.дело №1801/2014г. на Кюстендилски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. К. С. срещу С. А. Г. искове с правно основание чл.50 ЗЗД за общо сумата 1000лв. обезщетения за имуществени вреди на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е процесуално недопустима, тъй като е подадена след тримесечния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.4 ГПК.
За да постанови този извод съдът е приел, че в случая последното решение е представеното с молбата за отмяна въззивно решение №162 от 05.07.2016г. по в.гр.дело №225/2016г. на Кюстендилски окръжен съд, с което след отмяна на решение №203 от 29.03.2016г. по гр.дело № 1843/2015 г. на Кюстендилски районен съд е уважен предявения от Е. К. С. срещу С. А. Г. иск с правно основание чл.50 ЗЗД за сумата 430,90лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от възможността за добив и продажба на сено от ливада в местността “Р.“ и дворно място в местността махала „П.“ в землището на [населено място] за 2015г., поради унищожаване на тревата през месец юли 2015г. от крави, собственост на С. Г., както и обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в стойността на повредите по 12 броя от засадените в същите имоти сливови дървета, причинени в началото на месец юли 2015г. от крави, собственост на С. Г..
Прието е, че последното решение е това по в.гр.дело №225/2016г. на Кюстендилски окръжен съд. Посочил е, че при служебна справка е установено, че решението е постановено и обявено в срочната книга на съда на 05.07.2016г., на която дата е влязло в сила като необжалваемо – чл.296, ал.1, т.1 ГПК.
Съдът е приел, че тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК е изтекъл на 05.10.2016г., а молбата за отмяна е подадена в Кюстендилски районен съд на 14.11.2016г., т.е. повече от месец след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК.С оглед на това е формиран извод, че молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Преценени са за неоснователни доводите на молителя, че срокът не се смята за пропуснат, тъй като преди изтичането му е подал молбата за отмяна до Министерство на правосъдието. Според съдебния състав молбата за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд – чл.306, ал.3 ГПК, че срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път – чл.62, ал.2 ГПК. Прието е, че други възможности за подаване на молбата за отмяна не са приравнени на подаване на молбата в надлежния съд и не осуетяват пропускането на срока за подаване на молбата. Прието е също, че от представените с молбата за отмяна документи не е установено твърдението на молителя, че до Министерство на правосъдието е подал молба за отмяна на въззивното решение.
При тези съображения е изведен извод за процесуална недопустимост на молбата за отмяна и с обжалваното определение същата е оставена без разглеждане.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на съдебния състав в обжалваното определение.
Жалбоподателят Е. К. С. от [населено място] е подал молба вх. № 25094/14.11.2016 г. за отмяна на влязло в сила въззивно решение №28 от 18.02.2016г. по в.гр.дело №619/2015г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение №447 от 26.10.2015г. по гр.дело №1801/2014г. на Кюстендилски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. К. С. срещу С. А. Г. искове с правно основание чл.50 ЗЗД за общо сумата 1000лв. обезщетения за имуществени вреди: 800лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от възможността за добив и продажба на сено през 2011г. и 2012г. от собствения на С. имот – ливада от 3.000 дка, в местността “В.“ в землището на [населено място], общ.Н., поради унищожаване на тревата през тези две години от крави, собственост на Г., както и 200лв. – обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в стойността на повредите по засадените в собствения на С. имот – дворно място в махала „П.” в землището на [населено място] – сливови дръвчета и повреди по чешма, причинени през месец февруари 2014г., също от крави, собственост на Г.. Мотивираното основание в молбата за отмяна е по чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Молителят се е позовал на решение № 162/05.07.2016 г. по в.гр.дело № 225/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, като счита, че с оглед на това решение е налице основанието за отмяна по чл.304,ал.1,т.4 ГПК.
Съгласно чл.305,ал.1,т.4 ГПК в случаите по чл.303,ал.1,т.4 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение. В настоящият случай последното решение е постановеното на 05.07.2016 г. по в.гр.дело № 225/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд. Това решение е влязло в сила като необжалваемо на 05.07.2016 г. Тримесечният срок по чл.305,ал.1,т.4 ГПК е изтекъл на 05.10.2016 г. Молбата за отмяна е постъпила в Кюстендилския районен съд на 14.11.2016 г. след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.305,ал.1,т.4 ГПК и поради това същата е процесуално недопустима, какъвто е и извода на съдебния състав в обжалваното определение.
Доводите на молителя, че срокът не е пропуснат, тъй като преди изтичането му е подал молба за отмяна на въззивното решение до Министерство на правосъдието не са подкрепени от приложените към молбата писмени доказателства с оглед на което същите са необосновани, в какъвто смисъл е и извода на съда в обжалваното определение.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав преценява, че молбата с вх. № 25094/14.11.2016 г. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение №28 от 18.02.2016г. по в.гр.дело №619/2015г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение №447 от 26.10.2015г. по гр.дело №1801/2014г. на Кюстендилски районен съд на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение на състав на ВКС е правилно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на обжалваното определение са неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава определение № 23/30.01.2017 г., постановено по гр.дело № 5350/2016 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на Е. К. С. от [населено място], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила въззивно решение №28 от 18.02.2016г. по в.гр.дело №619/2015г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение №447 от 26.10.2015г. по гр.дело №1801/2014г. на Кюстендилски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. К. С. срещу С. А. Г. искове с правно основание чл.50 ЗЗД.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top