О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София 28.03.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4535/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. А. – пълномощник на Ц. Ц. Х. против решение № 331/22.07.2016 г. по гр.д. № 490/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което потвърдено решение № 112/27.04.2016 по гр.д. № 9/2016 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ против Д. г. с. „А.“, представлявано от директора инженер И. Г., като Териториално поделение на Ю. д. п.С., представлявано от директора инженер Б. М. А., за признаване уволнението му за незаконно и отмяна на заповед № 42/28.12.2015 г. на Директора на Д. Г. с. „А.“, представлявано от Директора инженер И. Г., като Териториално поделение на Ю. д. п. С., представлявано от директора инженер Б. М. А. за уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ във вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, отхвърлен е искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на длъжността „лесничей – старши лесничей“ и е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на Д. г. с. „А.“ представлявано от директора инженер И. Г., като Териториално поделение на Ю. д. п. С., представлявано от директора инженер Б. М. А., да му заплати сумата от 6 712,20 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
След дадени указания от администриращия Окръжен съд – Пазарджик до касатора да изложи основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ГПК, по делото е постъпило „уточнение на касационна жалба“, в което се заявява, че правният въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС е за съотношението между наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ и степента на вина на служителя, извършил това дисциплинарно нарушение.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Окръжен съд – Пазарджик е установил следните факти по делото: между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 24/13.01.2003 г. и допълнително споразумение № 64/27.06.2004 г., по силата на които Ц. Ц. Х. е полагал труд на длъжността „лесничей – страши лесничей“ към отдел Г. „Ч.“, ЮЦДП ТП Д. „А.“ срещу уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1108, 80 лв.; в длъжностната характеристика на служителя е отразено задължението му да изпълнява функции по организация и контрол на цялостната работа по дърводобива и опазването на горските територии държавна собственост, както и че част от трудовите му функции са да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на горскостопанския участък; на 14.12.2015 г. инж. Х. наредил на А. Ю. и Д. П. да премаркират с черна боя дървета вече маркирани със синя боя в отдел 70 „ф“; дърветата вече били отрязани гладко с машина, а премаркирането се осъществило върху дънерите; посоченото нарушение било констатирано с протокол серия Н-8 № 002589/15.12.2015 г.; в периода между 13.12.2015 г. и 16.12.2015 г. в отдел 69 „г“, за който отговарял инж. Х., е допусната незаконна сеч, което е констатирано с протокол серия ЮЦДП № 005912/16.12.2015 г., в който са отразени резултати от извършена проверка на място; за констатираните нарушения в отдел 70 „ф“ и 69 „г“ Ц. Х. дал писмени обяснения, поискани му от работодателя; със заповед № 42/28.12.2015 г., връчена му на същата дата в 12.45ч. при условията на отказ, Ц. Х. е уволнен дисциплинарно, тъй като е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 КТ, а именно – неупражняване на контрол и неизпълнение на трудови задължения, предвидени в раздел V, т. 1, т. 11 и 25 от длъжностната му характеристика – на 15.12.2015 г. в отдел 70 „ф“ е констатирана стара маркировка със синя боя, както и че по някои от пъновете има прясна маркировка с черна боя, не е изпълнил възложената му работа, като е издал разпореждане в отдел 70 „ф“ да се премаркират дънерите на отсечените дървета, като по този начин се опитал да узакони незаконната сеч; в отдел 69 „г“ е допусната констатираната с нарочен протокол незаконна сеч; на 28.12.2015 г. в 13.44ч. на работодателя е представен болничен лист, с който на служителя се предписва домашен-амбулаторен режим на лечение за периода от 28.12.2015 г. до 03.01.2016 г. Съдът е установил описаната обстоятелства като е направил обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства. При тези данни е потвърдил извода за законосъобразност на уволнението. Посочил е, че работодателят е индивидуализирал противоправното деяние и субекта на дисциплинарно нарушение по правилата на чл. 189, ал. 1 КТ и е приел, че най-тежкото наказание дисциплинарно наказание съответства на извършеното нарушение. Спазен е и редът по чл. 193, ал. 1 КТ, обезпечаващ защитата на уволнения служител. Съдът е счел, че издадената заповед за дисциплинарно наказание отговаря на изискванията по чл. 195 КТ, същата е мотивирана законосъобразно и изрично е посочено фактическото основание довело до уволнение, като неизпълнението на задълженията на служителя се състои в премаркиране с черна боя на отсечени дънери, които са били маркирани със синя боя в отдел 70 „ф“ и допускане на незаконно отсичане на 20 бр. дървета в отдел 69 „г“. Констатирано е неизпълнение на трудови задължения, вменени му от една страна с връчената длъжностна характеристика, а от друга произтичащи от закона – чл. 52 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Взет е предвид и интензитета на извършените нарушения. Мотивиран е извод за тежестта на нарушенията предвид обстоятелствата, че служителят не е изразил съжаление за стореното, извършени са две тежки нарушения, за които е наказан, а към момента на налагане на процесното наказание на Х. същият вече е бил наказан със „забележка“ за неизпълнение на служебните си задължения. Съдът е приел за неоснователен довода на служителя за незаконност на уволнението поради нарушаване на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като по делото се установява, че ищецът е бил на работното си място към момента на връчване на заповедта, а едва впоследствие е представен болничният му лист.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпреки дадените указания касаторът не е формулирал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Изложени са общи и неконкретизирани съображения относно съотношението между наложеното наказание и извършеното нарушение, които не визират конкретен правен извод на съда. А по отношение на законосъобразността на дисциплинарното уволнение във въззивното решение се съдържа аргументиран и обоснован анализ относно тежестта му съотнесена към конкретните фактически данни по делото. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При изпълнение на своите правомощия по селекция на касационните жалби, ВКС може единствено да уточни поставения въпрос, но не и да извлича такъв от изложеното от касатора, тъй като по този начин би бил нарушен принципа на състезателното начало, а и волята на жалбоподателя относно съдържанието на въпроса може да е друга. В допълнение, само за яснота, следва изрично да се посочи, че обосноваването на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изисква от касатора да посочи решение по 290 ГПК, в което поставеният въпрос да е разрешен по друг начин. Ето защо не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 331 от 22.07.2016 г., постановено по гр. д. № 490/2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: