О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр. София 16.02.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5856/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. К. срещу решение № 168/17.04.2015г. по възз.гр.д. №1136/2015 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, незаконосъобразност и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, подадено от служебния защитник адв. Р. С., се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че е налице процесуалноправен въпрос за преклузията за събиране на нови доказателства с оглед интереса на детето, който е решен в противоречие с решение №549/29.10.2010г. по гр.д. №56/2010г. по описа на ВКС, IV г.о., решение №348/13.09.2010г. по гр.д. № 1836/2009г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 129/19.06.2013г. по гр.д. № 1119/2012г. по описа на ВКС, III г.о. В изложението не са формулирани конкретни правни въпроси, нито е обосновано в какво конкретно се състои противоречието с цитираните съдебни актове.
В срока по чл.287 ГПК З. М. К., чрез адв. Д. Х., е подал писмен отговор, в който излага съображения, че подадената жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване взе предвид следното:
С. В. К. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на 04.06.2015 г., следователно и на основание § 14 от ЗИД на ГПК /ДВ бр. 50 от 03.07.2015г./ жалбата следва да се разгледа по досегашния ред, независимо от обстоятелството, че същата като нередовна е оставяна от администриращия съд без движение и е поправена от назначения особен представител с представянето на „поправената” такава на 10.09.2015г. Нередовностите са отстранени след дадени указания от администриращия въззивен съд, като междувременно с определение от 10.08.2015г. по възз.гр.д. № 1136/2015 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора е назначен служебен защитник на жалбоподателката. В подадената касационна жалба С. В. К. е посочила, че обжалва въззивното решение изцяло, като излага съображения единствено за завишен размер на издръжка, която е осъдена да заплаща в полза на малолетното дете, а в подадената от служебния й защитник жалба е посочено, че се обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 34/27.03.2014г. и решение № 278/11.12.2014 г. по гр.д. № 364/2013 г. на Районен съд – Раднево в частта относно режима на лични отношения на майката С. К. с малолетното дете А. К., като вместо него е определен режим на лични отношения на майката с детето в присъствието на социален работник. Върхновният касационен съд намира, че предмет на обжалване е въззивното решение в частта на произнасянето относно режима на лични контакти на касаторката с детето А. К. и в частта на присъдената издръжка в полза на децата А. и М..
За да постанови обжалваното решение, Окръжен съд – Стара Загора се е произнесъл като втора инстанция по обективно и субективно кумулативно съединени искове на З. М. К. срещу С. В. К., като е бил сезиран с въззивна жалба от ответницата пред първа инстанция – С. В. К.. Пред първоинстанционния Районен съд – Раднево е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК с твърдения, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и искане да бъде прекратен, както и иск по чл. 59 СК за предоставяне упражняването на родителските права върху родените от брака деца – М. и А., като бъде определен органичен режим на лични отношения на майката с децата, на основание чл. 143 СК майката да бъде осъдена да заплаща издръжка на всяко дете от по 400 лв., на основание чл. 53 СК след брака ответницата да носи предбрачното си име, както и ползването на семейното жилище в [населено място] предостави на него. При преценка на изложените от страните твърдения и събраните доказателства, въззивният съд е приел, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за разстройството на брачните отношения има ответницата С. В. К. и е потвърдил първоинстанционното решение в тази част. С оглед обстоятелството, че към момента на постановяване на въззивното решение детето М. е навършило пълнолетие, съдът е приел, че липсва правен интерес от обжалване на решението в частта относно родителските права и режима на лични отношения по отношение на пълнолетното дете и жалбата в тази част не следва да бъде разглеждана, като е прекратено производството в тази част. По отношение на иска за упражняването на родителските права спрямо детето А., съдът е приел, че следва да се предоставят на бащата и е определил нов режим на лични отношения с майката. По отношение на първоинстанционното решение в частта за издръжката, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния на основание чл. 272ГПК, като е потвърдил определената издръжка в размер на 200 лв. за детето М. и 150 лв. за детето А.. Искът с правно основание чл. 53 СК, предявен от съпруга с искане след прекратяването на брака съпругата му да носи пребрачното си име, въззивният съд е счел за недопустим, предявен от нелигитимирана страна и е обезсилил първоинстанционното решение в тази част.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В представеното с молба от 01.12.2014 г. изложение изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са съображения, които по същество преповтарят касационните основания, визирани в жалбата, подадена от служебния защитник и са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, за допуснати процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствата, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Въпросът за „преклузията за събиране на доказателства” доколкото може да се приеме като поставен правен въпрос е формулиран общотематично, а не в конктекста на конкретни правни разрешения на въззивния съд. Поради това с поставянето му не се обосновава наличие на общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. Ето защо изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира ясно и точно конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК. Липсата на поставен правен въпрос, който да отговаря на изискванията за общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 168/17.04.2015 г. по възз.гр.д.№ 1136/2015 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: