2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 08.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2318/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.4235/04.12.2018 г., подадена от адв. Н. С. – процесуален представител на ищеца В. Н. З. от [населено място], област Г., в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди, и насрещна касационна жалба, вх.№370/31.01.2019 г., подадена от адвокат И. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба – “Еко Традекс Груп” АД – Хасково, против въззивно решение №158/30.10.2018 г. по гр.д.№193/2018 г. по описа на Габровския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение.
С обжалваното решение по жалба на ответника по исковата молба “Еко Традекс Груп” АД – Хасково, окръжния съд е отменил решението на първата инстанция в частта за имуществените вреди за разликата от 1893,08 лева до пълния предявен размер от 9892,087 лева и е отхвърлил иска за тази разлика. Със същото решение е потвърдено решението на районния съд за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева.
Въззивната инстанция е приела следното:
„Относно размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.
От заключението на съдебно медицинската експертиза, прието от първоинстанционният съд, се установяват следните увреждания: тежка фрактура на 12-ти гръден прешлен на гръбначния стълб, счупване на гръбния израстък на същия прешлен и на задната му дъга и ставната повърхност вдясно, стесняване на гръбначния канал с притискане на гръбначния мозък, счупване на десния страничен израстък на 1-ви поясен прешлен на гръбначния стълб, парализа на десния долен крайник, придружена с нарушение сетивност на същия, тежка черепно-мозъчна травма с две счупвания на тилната черепна кост вдясно, счупване на пирамидата на клиновидната /сфеноидална/ кост вдясно, счупване на стената на клиновидния костен синус с кръвоизлив в същия и в пирамидната кост вдясно, кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка вляво челно-теменно и слепоочно, мозъчни контузии с травматични кръвоизливи в левия челен и слепоочен дял на мозъка, кръвоизливи от дясното ухо и от носа, развит посттравматичен психоорганичен синдром с халюцинации, не контролира тазови резервоари.Във ВМА е проведено неврохирургично оперативно лечение по отношение на гръбначната травма, като увредените гръдни и поясни прешлени са свързани чрез титаниеви пръчки, фиксатори и винтове и така е стабилизирана зоната на счупения 12-ти гръден прешлен.
Следствие на получените увреждания, ищецът е претърпял болки и страдания с изключителен интензитет и продължителност. Те са започнали непосредствено след падането, продължили са по време на лечението, при възстановяване от операциите и през целия възстановетелен период.З. е имал нужда от чужда помощ за да се движи и за задоволяване на елементарните си потребности. В продължение на месеци е следвало да положи много усилия за да се раздвижи, да започне да седи седнал, после да се движи в инвалидна количка и да прави по няколко крачки.
Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Като отчита изложените по-горе обстоятелства и съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване на деликта, съдът приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи в пълния претендиран размер от 30000 лв.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което, решението в частта му, с която е уважен изцяло предявеният иск за причинени неимуществени вреди следва да бъде потвърдено.
Относно размера на обезщетението за причинени имуществени вреди.
Претендира се сумата от 9824 лв., направени разходи за лечението на ищеца.
Първоинстанционният съд е възложил на съдебно-медицинската експертиза задача за относимостта на представените документи към настъпилите увреждания.
По претенцията за сумата от 7909 лв., заплатена за доплащане на специфични медицински изделия, свързани пряко с операцията на ищеца. В искането за отпускане на тези изделия те са посочени по вид, количество, единична цена и стойност и общата цена е 10720 лв. От тази сума НЗОК заплаща 2811,40 лв., а пациентът следва да заплати 7909 лв. Сумата е преведена по банков път на 29.06.2017 г. от брата на ищеца от неговата сметка – св.Н. З.. При тези данни тази сума не следва да бъде присъждана като обезщетение за причинени имуществени вреди. Не се установи, че ищецът е понесъл имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в разходите, свързани със закупуването на специфични медицински изделия по повод извършената операция, тъй като тя е заплатена от неговия брат. Дори и да се приеме, както е твърдял св. З., че е предоставил тази сума в заем на брат си, по делото няма никакви данни той да е върнат от ищеца, с което да е понесъл загуби по повод лечението.
Извършените от ищеца разходи за лечението и от причиненото с трудовата злополука увреждане на здравето са преки вреди от същата и на основание чл. 200 КТ подлежат на обезщетяване от работодателя. От представените по делото фактури и касови бонове се установяват престирани към ищеца медикаменти, необходими му за лечението. В тези документи ищецът е записан като получател и описания в тях дълг за заплащане на стойността им е възникнал в патримониума на ищеца пасив, който във връзка с чл. 200 КТ подлежи на обезщетяване. По делото са приложени голям брой фактури с фискални бонове към тях за закупувани лекарства, които се отнасят до процесния период. Приложена е и фактурата за заплатената потребителска такса за болничното лечение. От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че всички закупени лекарства и изделия са били необходими за лечението и възстановяването на ищеца, като изключението е само по отношение на два медикамента на стойност 21.92 лв. С оглед изложеното, съдът намира в частта му досежно сумата от 1893.08 лв., искът за основателен.
Първоинстанционният съд е достигнал до друг краен извод, поради което решението в частта му, с която е уважен предявеният иск за заплащане на имуществени вреди за сумата над 1893.08 лв. до 9824 лв. следва да бъде отменено и искът в тази му част – отхвърлен.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск поради нередовност на исковата молба. Претендиращият обезщетение за вреди може да предяви с иск цялото свое вземане за всички вреди (в т.ч. бъдещите), произтичащи от едно увреждане, но той може да избере да предяви с иск само част от вземането си. В първия случай нови вреди може да се претендират само при ексцес, а във втория ищецът може да предяви в отделно производство непредявените части от вземането си за обезщетение. Съществуват различни начини за предявяване на частичен иск. Общото за всички тях е, че в исковата молба трябва да има изрично посочване, че искът е частичен, липсва ли такова посочване, счита се, че с иска е предявено цялото вземане за обезщетение на всички вреди (в т.ч. бъдещите). Един от начините за предявяване на частичен иск е, като се претендира определена абсолютна сума с изричното посочване, че тя е част от цялото обезщетение за всички вреди (в този случай посочването на дробната част или на размера на цялото обезщетение в исковата молба е излишно). Друг начин за предявяване на частичен иск е, като се претендират вредите, настъпили през определен период от време с посочване на началото и края му (напр. от извършването на деликта до предявяването на иска, за времето на инвалидизацията от определена до определена дата и др.). Следващ начин е, като се претендира обезщетение за отделни увреждания с посочването им. В случая с исковата молба са предявени два иска за заплащане на обезщетение за определен период, като е посочен началният и крайният момент на претенциите. Това е един от начините за предявяване на частичен иск, но не е посочено изрично. След констатирани нередовности, съдът оставя молбата без движение до отстраняването им. С молба ищецът изправя нередовностите, като уточнява, че исковете са предявени като частични само за посочения в исковата молба период.Направеното уточнение по своята правна същност не представлява изменение на иска, което следва да бъде допускано от съда. При така предявените искове, посочване на бъдещия период и размера на цялото обезщетение, направено в съдебно заседание, проведено на 30.04.2018 г. не е било необходимо.
Неоснователно е оплакването, че нарушавайки състезателността в процеса, съдът допълнил поставената от ищеца задача на съдебно медицинската експертиза.В случай, че възникне необходимост да бъдат установени и изяснени релевантни за делото факти, по преценка на съда, може да бъде служебно назначена експертиза, както и да бъде определена задачата й.
Относно оплакването за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. По – горе в мотивите си въззивният съд подробно е изложил съображения защо не приема, че пострадалият е проявил груба небрежност, с което е допринесъл за настъпване на вредите. В допълнение към тях следва да се посочи, че характерът на злополуката като трудова и наличието на причинно – следствена връзка между злополуката и уврежданията се установява с Разпореждането на длъжностно лице по чл. 60 КСО. Разпореждането представлява индивидуален административен акт и е официален удостоверителен документ за установените в него факти. Надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. След извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. От една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Влязлото в сила разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът, доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение. В този смисъл оплакването за неправилно позоваване на разпореждането на НОИ от съда, тъй като лицата от НОИ не били очевидци е неоснователно. Въпреки, че в разпореждането не са отразени действия на пострадалия, с които да допринася за настъпилото увреждане, тяхното установяване е допустимо с други доказателствени средства – в случая чрез разпит на свидетели. Както вече се посочи, показанията на разпитаните свидетели на ответника са противоречиви. Те не установяват с категоричност ищецът да е извършил такива действия – поставяне на колела на скелето, с което да е проявил груба небрежност и да е допринесъл за настъпване на злополуката.
Неоснователно е и оплакването, че съдът се позовавал основно на показанията на брата на ищеца, без да отчете неговата вероятна заинтересованост от изхода на спора. При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди освен показанията на св. З., съдът е взел предвид и подробното заключение на съдебно медицинската експертиза относно настъпилите увреждания, силата и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания през целия възстановителен период.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищеца се твърди, че е налице основанието за допускане на въззивното решение по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК, като се сочи че въпросната сума е преведена на ВМА от брат на ищеца, поради което не се установява самият ищец да е понесъл имуществени вреди/понесени загуби/. Твърди се, че платената сума е предоставена в заем от брата на ищеца на самия ищец и няма никакви данни той да е върнат от ищеца, а на фактурата е посочено името на самия ищец. Сочи се, че различието е в преводното нареждане, в което е посочено, че наредител на сумата 7909 лева е братът на ищеца Н. З., но основанието е „Консумативи В. Н. З.“. Поради това се твърди, че е налице извършено плащане за сметка на ищеца.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответникът по исковата молба и касационната жалба е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по насрещната касационна жалба на ответника по исковата молба се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се поставя следния процесуалноправен въпрос: „Допустимо ли е едновременното добавяне(изменение) на периода, за който се търси защита, и увеличение размера на иска ?“. Освен това се навежда и основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.последно ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответникът по насрещната касационна жалба – ищец, е депозирал отговор по касационната жалба на ищеца по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на страните за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, и взе предвид отговорите им по касационните жалби на всяка от страните, от които тази на ответника по исковата молба – насрещна, по смисъла на чл.287 ГПК намира следното:
По изложението на ищеца В. Н. З..
Неоснователно се твърди от касатора, че решението е очевидно неправилно. В случаите, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, или когато актът е постановен в противоречие с практиката по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тогава пред заинтересованата страна е открит пътят за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображения на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК.
В процесния случай касационният жалбоподател – ищец, е могъл да формулира въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК относно взаимоотношенията му с лицето, което е извършило плащането на разноски за лечение, поради което чл.280, ал.2, предложение последно ГПК е неприложим. Освен това ищецът е следвало още в исковата молба да посочи наличието на такова правоотношение, за да обоснове претенцията си за процесните имуществени вреди. Това обаче не е сторено. Макар и първоинстанционният съд да е приложил разпоредбата на чл.129 ГПК, той не е могъл да знае предварително наличието на такова правоотношение, за да поиска привеждането на исковата молба в съответствие с визираната разпоредба.
Съгласно изложеното обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по касационната жалба на ищеца.
По изложението на ответника по исковата молба “Еко Традекс Груп“ АД – Хасково.
С оглед изхода от спора по касационната жалба на ищеца депозираната насрещна касационна жалба на ответника по исковата молба не следва да се разглежда.
С оглед изхода от спора направените от страните разноски следва да останат в тежест на всяка от тях, така както са направени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №158/30.10.2018 г. по гр.д.№193/2018 г. по описа на Габровския окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: