ОПРЕДЕЛЕНИЕ
13
София, 06.01.2012 г.
в името на народа
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева rp.д.N744 описа за 2011год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.З ГПК.
С определение от 15.12.2011г. по гр.д.№ 690/2011г. ВКС, състав на четвърто г.о. е отменил определение от 21.09.2011 г. по ч.гр.дело № 415/2011 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение в частта му, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане в частта й, подадена срещу въззивното определение, с което е отхвърлено заявлението (оставена е „без уважение молбата“) на частния жалбоподател за издавенето на заповедта за изпълнение на парично вземане. Върнал е делото на състава на
Жалбоподателят – Т. Д. К. чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С определение от 21.09.2011 г. по гр.д.. № 415/2011 г. състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставел без разглеждане частната касационна жалба на Т. Д. срещу определение от по частно гр. дело № 823/2011 г. на Варненския окръжен съд. С въззивното определение на ОС Варна, е отменено изцяло разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 2040/25.02.2011 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по първоинстанционно частно гр. дело № 2698/2011 г. на PC Варна и е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за издавенето на заповедта за изпълнение и на изпълнителен лист срещу К. Ж. К. за заплащане на сумата 100 000 E. – главница по извънсъдебно споразумение от 23.07.2010 г. с нотариална заверка на подписите, законна лихва върху главницата от 21.02.2011 г. до окончателното заплщане на сумата и сторените по делото разноски в размер 3 911.60 лв., като е обезсилен издаденият изпълнителен лист за същите суми.
Тричленен състав на четвърто г.о. на ВКС с определението си от 15.12.2011г. по гр.д.№ 690/2011г. е приел, че въззивното определение, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за издаването на заповедта за изпълнение на парично вземане, попада в категорията на подлежащите на обжалване с частна касационна жалба актове, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК. Прието е, че с тази част на въззивното определение в случая е дадено разрешение по същество на развилото се заповедно производство, представляващо „друго производство“ по смисъла на посочената процесуална норма и поради това, в частта й, подадена срещу тази част на въззивното определение, оставената без разглеждане частна касационна жалба се явява процесуално допустима.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното определение в частта му, с която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за издаването на заповед за изпълнение на процесното парично вземане от 100 000 . В изложението по чл.274, ал.З, вр. чл.284, ал.З, т.1 ГПК жалбоподателят не сочи кои са правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, които да са обусловили изводите на въззивния съд по предмета на делото. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дисекция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК и едва след това може да провери правилността на постановения съдебен акт. В случая жалбоподателят по същество прави оплакване за
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, а не сочи правни въпроси, от значение по спора, по които съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, които да са решавани противоречиво от съдилищата или да са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпрос от изложението към касационната жалба съобразно с даденото разрешение на този въпрос в т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.274, ал.З, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 08.06. 2011г. по ч. гр. дело № 823/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Т. Д. за издаването на заповедта за изпълнение на парично вземане срещу К. К., по жалба на Т. Д. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ