О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 11.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №520/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. К. Д. – процесуален представител на ищцата П. М. Ц. от [населено място], против определение №259/24.6.2010 г. по гр.д.№6327/2010 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №5/17.3.2010 г. по гр.д.№680/2009 г. Русенския окръжен съд, г.к., е отхвърлил предявените от П. М. Ц. от [населено място] против П. на Р. Б. и Русенския районен съд субективно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищцата П. М. Ц..
С определение №259/24.6.2010 г. по гр.д.№327/2010 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о., въззивната жалба е оставена без разглеждане поради просрочие и производството по делото е прекратено. Въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба е просрочена, тъй като първоинстанционното решение е съобщено лично на ищцата на 18.3.2010 г. като срокът за обжалване е изтекъл на 01.4.2010 г., а въззивната жалба е подадена на 06.4.2010 г. С оглед връченото на 25.3.2010 г. на пълномощника на ищцата съобщение за първоинстанционното решение е прието, че същото не представлява право за подаване на жалбата извън посочения срок. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.43, ал.1 ГПК. Освен това съдът е приел, че ищцата не е посочила адреса на пълномощника си като съдебен адрес.
Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна жалба от адв.К. Д. – процесуален представител на ищцата, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК. Навежда се довод за самостоятелното качество на особения представител по смисъла на чл.98 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводството.
Ответниците по частната жалба – П. на Р. Б. и Русенския районен съд, не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения:
Определението за Великотърновския апелативен съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че въззивната жалба е просрочена. Правилни са изводите за приложението на чл.43, ал.1, хипотеза първа ГПК при отсъствие на данни за посочен съдебен адрес. Неоснователно е позоваването от страна на процесуалния представител на частната жалбоподателка на самостоятелни качества на служебния адвокат, а не особен представител по смисъла на чл.98 ГПК. Разпоредбите на глава Х ГПК/чл.чл.94-99/ визират само осигуряването на безплатна адвокатска защита. В случая разпоредбата на чл.29 ГПК е неприложима, тъй като статута на ищцата не попада в хипотезите на посочената правна норма.
Поради това изводите на Великотърновския апелативен съд относно срока за подаване на въззивната жалба са правилни.
Изложеното сочи на неоснователност на частната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДА определение №259/24.6.2010 г. по гр.д.№327/2010 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: