О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 15.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5626/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№6697/21.7.2014 г., подадена от адвокат К. М. – процесуален представител на Ф. Р. М., като пълномощник на Е. И. – едноличен собственик на [фирма], в несъстоятелност, от [населено място], [община], област С., против определение №270/09.7.2014 г. по ч.гр.д.№3380/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], [община], област С.,, против определение №1085/11.12.2013 Г. ПО Ч.Т.Д.№296/2013 Г. на Силистренския окръжен съд.
С обжалваното определение е прието, че обжалваното определение не подлежи на касационен контрол, тъй като не е от категорията определения по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като не е преграждащо развитието на делото, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. В мотивите си съдът се е позовал и на т.8 от ТР №4/18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК.
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав ІІ г.о. на ВКС е неправилно, тъй като не е съобразено с изключенията, предвидени в закона и касаещи недопустимите и нищожните съдебни актове, който проблем не е обсъден в ТР №4/2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. Частният жалбоподател се позовава на ТР №1/2009 г. относно служебната проверка на атакувания съдебен акт. Моли се за отмяна на обжалваното определение и разглеждане на частната жалба по същество.
Ответникът по частната жалба [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на ІІ г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с приетото в т. 8 на ТР 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която въззивните определения , постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Атакуваното с частната жалба определение, по която е образувано настоящото производство, попада в хипотезата на т.8 на цитираното тълкувателно решение. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че съставът на ВКС, ІІ г.о., не е обсъдил допустимостта на обжалваното пред него въззивно определение с оглед направения довод за отвод по чл.22, ал.1, т.5 ГПК. Същият би могъл да се яви като основание за незаконосъобразност на определението на въззивния съд в процесуалноправен аспект, но не и като основание за недопустимост или нищожност.
Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №270/09.7.2014 г. по ч.гр.д.№3380/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: