О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1017
София, 02.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2309/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5308/24.3.2017 г., подадена от адвокат Е. П. – процесуален представител на В. С. П. от [населено място], [община], област С., против въззивно решение №418/23.02.2017 г. по гр.д.№3477/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, първи граждански състав, в частта с която е потвърдено решение №230/04.5.2016 г. по гр.д.№374/2015 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. С. Н. от [населено място], [община], област С., против Т. П. Х. от същото село, иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за разликата от 20000 лева до 25100 лева – неимуществени вреди, причинени виновно от установено по нохд №561/2014 г. на СОС престъпление по чл.129, ал.2, предл.3, вр. ал.1 НК – увреждане на здравето, причинено на 14.02.2012 г. в [населено място], представляващо средна телесна повреда.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че от доказателствата по безспорен начин се установява вредата, изразяваща се в причиняване на средна телесна повреда, която е част от престъпния състав по чл.129 ал.2 НК и попада в обхвата на чл.300 ГПК. Прието е, също така, „че съдебно–медицинската експертиза, изводите на която кореспондират с представените по делото писмени доказателства е установено, че при прегледа на ищеца през месец март 2016г. са били констатирани два стари цикатрикса в областта на собственото сухожилие на колянното капаче на дясната колянна става –напречен и оперативен, без данни за срастване с подкожна тъкан, хипотрофия на бедрената мускулатура или други такива за наличие на вроден недъг в областта на коляното, като съдебният експерт е стигнал до констатации въз основа на прегледа и документацията, че получената в резултат на инцидента порезна рана с размери от 4см, която прекъснала целостта на сухожилието, водещо до невъзможност за активно разгъване на колянната става, както и че уврежданията са констатирани при първата хоспитализация на 15.02.2012г., когато е диагностицирана травма от предмет с остър режещ ръб, разкъсал кожата и подлежащия лигамент на колянното капаче.“. Въз основа на тези доказателства, въззивната инстанция е стигнала до извод, че правилно първоинстанционният съд е изключил наличието на допълнителен фактор –вродено или придобито преди процесното увреждане заболяване на крака на ищеца, поради което възражението в този смисъл, заявено в отговора на исковата молба е неоснователно. Позовавайки се на медицинската експертиза е прието, че този тип увреждане зараства следоперативно за около 45дни, лечебно-възстановителният период продължава обичайно още два месеца или общо шест месеца, след който са необходими още шест месеца щадящ от натоварване период до сваляне на металния серклаж от сухожилието или по медицински критерии не по-малко от една година при максимално благоприятна прогноза, а в случая, този възстановителен период е продължил около две години и половина до 22.08.2014г, когато е бил свален серклажа от сухожилието. Прието е и, че през целия този период ищецът е имал влошено качество на живот, изразяващо се в затруднено придвижване с помощни средства, а от приложените експертизи е видно, че той е бил опериран общо три пъти, а от протоколите на медицинските комисии се установява, че е бил освидетелстван като негоден за тежък физически труд вследствие на травма на мускул и сухожилие в колянна става и вторична артроза на коляното, с призната с ЕР 36% нетрудоспособност вследствие на ограничение в движенията на дясна коленна става за срок от една година или до 26.11.2014г.
Посоченото е, че експертизата и писмените доказателства кореспондират с показанията на свидетелката Н. /съпруга на ищеца/ във връзка с неговите индивидуални преживявания по повод на травмата, като свидетелката е описала извършените три операции и трудностите на ищеца при придвижване и обслужване, както и преживения стрес от инцидента, причинил му безсъние в продължителен период от време и постоянно безспокойство, така също и продължаващите негови оплаквания при натоварване и промяна във времето.
С оглед на обсъдените доказателства, въззивният съд е достигнал до извод, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички от значение обстоятелства, свързани с физическите и морални страдания на пострадалото лице при определяне на справедлив еквивалент за репариране на вредите по чл.52 ЗЗД. Прието е и, че характерът и видът на травмата, търпените болки и страдания, извършените три оперативни интервенции, продължителния възстановителен процес протекъл с усложнения около две години и половина, през който период ищецът – мъж в активна трудоспособна възраст /на 43години/ е бил с влошено качество на живот и намалена трудоспособност, дават основание да се приеме, че справедливият размер за обезщетение на вредите следва да бъде в размер на 20000лв.
В изложението на касационния жалбоподател – ищец , В. С. Н., се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Поставеният въпрос е следният: „Представлява ли основание за увеличаване на размера на обезщетението продължителният период за възстановяване на едно лице от процесните травми, притекъл с усложнение срок, ограничаващи възможностите да работи, като в настоящия случай е налице около три години неработоспособност, през който период ищецът не е могъл да упражнява трудова дейност и да получава доходи, а настъпилото влошаване на здравословното му състояние е наложило извършването на няколко допълнителни операции, увеличаващи размера на претърпените от него болки и страдания ?“
Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №4/1968 г. относно размера на обезщетението.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част.
Ответникът по касация Т. П. Х. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен. Освен това поставеният от касационния жалбоподател въпрос са зададени бланкетно, без да е налице мотивиране към кои изводи на въззивната инстанция се отнасят.
Освен това поставеният въпрос е фактически, тъй като засяга конкретни факти и обстоятелства, визиращи персонално касационния жалбоподател.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №418/23.02.2017 г. по гр.д.№3477/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, първи граждански състав, в частта с която на потвърдено решение №230/04.5.2016 г. по гр.д.№374/2015 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. С. Н. от [населено място], [община], област С., против Т. П. Х. от същото село, иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за разликата от 20000 лева до 25100 лева – неимуществени вреди, причинени виновно от установено по нохд №561/2014 г. на СОС престъпление по чл.129, ал.2, предл.3, вр. ал.1 НК – увреждане на здравето, причинено на 14.02.2012 г. в [населено място], представляващо средна телесна повреда.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: