4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
гр. София 16.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1836/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. А., подадена чрез адв. М. М. против въззивно решение № 7834 от 12.12.2018 г. на Софийски градски съд по възз.гр.д. № 6798/2018 г., с което е потвърдено решение № 281978/30.11.2017 г. по гр.д. № 16989/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Г. А. срещу „Топлофикация София“ЕАД иск с правно основание чл.270,ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение от 17.09.2014 г.,издадена по ч.гр.д. № 46372/2014 год. на СРС,57 състав.
В жалбата се поддържат оплаквания за необоснованост и неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон ,тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 ГПК и противоречи на ТР № 4/2013 г,на ОСГТК на ВКС. Позовава се и на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила ,тъй като въззивната инстанция не е обсъдила доводите за липса на посочен лихвен период за дяловото разпределение и липсата на идентификация на отделните елементи,които формират вземането за доставена топлоенергия.Релевира и оплаквания за недопустимост .
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят сочи бланкетно основанията по чл.280,ал.1,т.т.1-3 ГПК и чл.280,ал.2,предл.3 ГПК по следните въпроси: 1. Не следва ли в заявлението по чл.410 ГПК и в заповедта за изпълнение също задължително да бъдат посочени всички отделни услуги,формиращи общата стойност на задължението,както и отделните лихви,отделните лихвени периоди или кредиторът има право да посочи избирателно само някои от тях или само общата сума и съответно заповедта да бъде издадена за общата суми.Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в т.2б и 2в от ТР № 4/2013 г.,на ОСГТК на ВКС. 2. Може ли в заповедта за изпълнение на вземане за лихва,да се присъжда същата без посочване на лихвения период,а само общия размер на лихвата,която се състои от два компонента – две отделни лихви за различни лихвени периоди и различен лихвен процент. 3. Може ли да се установява нищожност на съдебен акт от същия съд издал акта.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „Топлофикация София“ЕАД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да постанови решението въззивният съд упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК е приел,че атакуваното решение е валидно и допустимо,тъй като първоинстанционния съд се е произнесъл по допустим и родово подсъден иск.Позовавайки се на практиката на ВКС е споделил изводите на първата инстанция, че нищожно е само решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение – да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда, да е в писмена форма, да е подписано и да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, включително и чрез тълкуване на нейното съдържание.Посочил е,че липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление и не води до нищожност. Процесната заповед за изпълнение е валидна според изброените показатели – актът е ясен,волята на съда е точно изразена и не буди съмнение и не съставлява акт,несъвместим с установения правов ред. Посочените в исковата молба основания не водят до нищожност ,защото : не е необходимо разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение,тъй като то се съдържа в самата заповед; заповедта съдържа основанието на вземането и е абсолютно тъждествена като претендирани суми за главница и лихви с депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение; пропускът да осъществи защитата си срещу недопустим или неправилен съдебен акт по предвидения процесуален ред има за последица влизането му в сила.Нарушението на релевираните норми – практиката на СЕС,Конституцията на РБ и ТР на ОСГТК не води до нищожност,доколкото касае неприлагане или неправилно прилагане на материално-правни норми.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл. 5 и чл. 7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение. В случая обаче такива предпоставки не са налице,тъй като не е налице нарушаване правилата за родовата компетентност на съдилищата. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция – делата, посочени в чл. 104 ГПК,а искът по чл.270,ал.2 ГПК не е сред тях. Родовата подсъдност на делата е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск пред сезирания съд, поради което за наличието й съдът следи служебно. Предявеният от касатора иск е за нищожност на съдебен акт по реда на чл.270 ГПК.Същият е надлежно предявен,допустим е и съдът се е произнесъл в рамките на предявената претенция и съобразно обема на търсената защита.
Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. Поставените два въпроса са общотеоретични и не кореспондират с конкретно правно разрешение на въззивния съд.Относими са към предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК,какъвто не е настоящия спор,поради което не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване. С атаквуаното решение въззивният съд е посочил, че заповедта за изпълнение няма характер на съдебно решение, но тя съставлява съдебен акт, който има някои от последиците, присъщи на осъдителните решения,поради което нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на глава 37 ГПК, може да бъде установявана по иск на длъжника, предявен против заявителя, на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение. Несъгласието с крайния резултат по спора и начините на формиране на вътрешното убеждение на съда, не може да обуслови извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, а представлява единствено оплакване по правилността на решението.
При липса на формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, няма основание за обсъждане на доводите за допълнителен критерий за селекция по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК,на които касаторът се позовава бланкетно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7834 /12.12.2018 г. постановено по възз.гр.д. № 6798/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: