О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София, 19.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№1390/2014 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№23/06.01.2014 г., подадена от ищците Г. Х. Н. и Ж. С. Н., и двамата от [населено място], област С., приподписана от адв. В. С., против въззивно решение №497/26.11.2013 г. по гр.д.№470/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., първи въззивен състав.
С обжалваното решение е обезсилено като недопустимо решение №136/23.6.2011 г. по гр.д.№36/2010 г. по описа на Самоковския районен съд, 2-ри състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Х. Н. и Ж. С. Н. срещу [фирма] – С., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумата 15000 лева, представляваща първа погасителна вноска по предоставен от “Б. Д.” на [фирма] банков кредит от 16.4.2006 г., обезпечен с договорна ипотека, и прекратява производството по делото в тази част. Със същото решение е потвърдено решение №136/23.6.2011 г. по гр.д.№36/2010 г. на Самоковския районен съд в частта за разноските и допълнително решение от 16.4.2013 г. по посоченото дело на районния съд , с което съдът е отхвърлил предявения от Г. Х. Н. и Ж. С. Н. срещу [фирма] иск за заличаване на вписването на договорната ипотека, учредена с нотариален акт №164, том ІА, рег.№1662, н.д.№153/2006 г. на нотариус С. Х..
Въззивната инстанция е приела, че ищците нямат правен интерес от водене на предявения отрицателен установителен иск, че не дължат на банката сумата от 15000 лева, тъй като самите те признават в исковата молба, че не са длъжници по договора за банков кредит, както и че са изпълнили чужд дълг. Съдът е стигнал до извод, че и при позитивен за ищците резултат, а именно, че не дължат исковата сума, то това няма да доведе никаква благоприятна промяна за вземането, което банката има по отношение на третото лице. Досежно допълнителното решение съдът е стигнал до извод, че основанието за заличаване на вписаната договорна ипотека е погасяването на всички вземания на ипотекарния кредитор, които са били обезпечени с нея, но доказателства в тази насока не са ангажирани.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпроса “Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато след връщане от въззивния съд на дело за допълване на постановено съдебно решение, съставът на първоинстанционния съд допълнил съдебното решение е различен от постановилия първоначалното решение и се е произнесъл по реда на чл.417 ГПК между същите страни ?. Като основание сочи чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието му е видно, че поставеният въпрос по естеството си представлява касационно оплакване по смисъла на чл.281 ГПК, което обаче следва да бъде разгледано, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Освен това въпросът е свързан и с действия на първоинстанционния съд, без за тези действия да е направено оплакване във въззивната жалба, и ако е направено въззивната инстанция да е изложила изводи по него.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №497/26.11.2013 г. по гр.д.№470/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., първи въззивен състав, по касационна жалба, вх.№23/06.01.2014 г., подадена от ищците Г. Х. Н. и Ж. С. Н., и двамата от [населено място], област С., приподписана от адв. В. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: