Определение №97 от 19.2.2020 по гр. дело №3510/3510 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

By bganaliz.com / 18.06.2020

12
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 97

София, 19.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3510/2019 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3420/18.7.2019 г.-, подадена от Т. Н. Г. от [населено място], приподписана от адвокат Н. Р. против въззивно решение №118/22.5.2019 г. по гр.д.№239/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение №77/01.3.2018 г. по гр.д.№7/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.о., с което е отхвърлен изцяло иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. С чл. 52 от ЗЗД , както и обективно съединения с него иск по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД вр. С чл. 84,ал-3 от ЗЗД, предявени от Т. Н. Г. против С. Н. С. за заплащането на сумата от 30000 лв , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в отстраняване на здрав вътрешен орган, лява маточна тръба без дадено информирано съгласие за отстраняването му, дадено разрешение за използване на неразрешен за употреба лекарствен препарат в РБ, съдържащ воден разтвор на метиленово синьо, предназназначен за приложение в перитонеалната кухина и за интравенозно приложение, както и дадено разрешение по време на извършената операция да присъстват студенти по медицина, обучаващи се в УМБАЛ – Плевен, обучавани от съпруга на ищцата доц. д-р Ф. Г. и от ищцата, без дадено предварително съгласие от ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2011 г. до окончателното й заплащане, като неоснователен.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че „Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по съществото си то е и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на причинено от ответника непозволено увреждане, изразяващо се в отстраняване на здрав вътрешен орган – лява маточна тръба, без дадено информирано съгласие за това; използване на неразрешен за употреба лекарствен препарат в Република България, съдържащ воден разтвор на метиленово синьо, предназначен за приложение в перитонеалната кухина и за интравенозно приложение, както и дадено разрешение по време на извършената операция да присъстват студенти по медицина, обучавани от ищцата и съпруга й, без дадено предварително съгласие за това, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 28.02.2011 год. до окончателното изплащане.
Съдът обсъжда само посочените в исковата молба действия на ответника, извършени лично от него, които ищцата счита за противоправни. При това, намира за правилен извода на първостепенния съд за неоснователност на предявения иск поради липса на противоправност на тези действия.
Относно отстраняването на здрав орган без дадено от ищцата информирано съгласие за това:
При преценка на действията, извършени от ответника при оперативната интервенция на ищцата на 28.02.2011 год., съдът съобразява представените писмени доказателства – медицински документи, заключението на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания. Към датата на операцията е бил действащ Медицински стандарти „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба № 32/30.12.2008 год. на Министъра на здравеопазването – т. 5. 1. 3 и т. 5. 1. 5. Въззивната инстанция изцяло споделя извода на първостепенния съд, че тези стандарти са спазени, доколкото лапароскопската операция е извършена в оторизирано лечебно заведение, от лекар със съответната квалификация. Видно от исковата молба, квалификацията на ответника за извършване на тази интервенция не е била оспорвана от ищцата, поради което направените във въззивната жалба възражения в тази насока са преклудирани и съдът не ги обсъжда.
По отношение на медицинския стандарт относно изискуемите документи, които следва да бъдат изготвени при интервенции като процесната и тяхното съдържание, следва да се има предвид, че по делото не е доказано същите да са изготвени и подписани от ответника. Дори и това да е така обаче, несъответствието им със стандартите не води до извод за противоправност на действията на ответника по отстраняване на маточната тръба. Твърденията на ищцата са, че това действие не е следвало да бъде извършвано, защото органът е бил здрав, поради което в производството по чл. 45 от ЗЗД действията на ответника следва да бъдат преценени от гледна точка на преценката му за обема и естеството на интервенцията, която е следвало да бъде приложена спрямо ищцата и дали тези действия са в защита на здравословните й интереси. Непълнотата на документите или несъответствието им с изискванията за тяхното съдържание и реквизити може да бъде предмет на административна проверка от компетентните контролни органи, съответно – за налагане на административни санкции, но не и за ангажиране отговорността на ответника по чл. 45 от ЗЗД само въз основа на тях. Това е така, защото в настоящото производство следва да бъдат доказани всички предпоставки от фактическия състав на деликта – че ответникът е извършил противоправни действия и като пряка и непосредствена последица от тях, за ищцата са настъпили вреди. С оглед на това, действията на ответника следва да бъдат обсъждани във връзка с изискванията на чл. 79 от ЗЗ за осъществяване на медицинската помощ чрез прилагане на утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии и на чл. 81 ал. 2 т. 1 и т. 4 от ЗЗ за качество на медицинската помощ и зачитане правата на пациента.
Предвид твърдяното от ищцата противоправно действие на ответника по отстраняване на лявата маточна тръба, ирелевантни са обстоятелствата, свързани с предварителната (приемна) диагноза – киста на десен яйчник. Не само защото окончателната диагноза е крайната диагноза. В заключението си и в съдебно заседание от 28.11.2017 год. вещите лица подробно обясняват естеството на ехографското изследване, което може да се различава от оперативната находка и като локализация, и като големина на патологичната формация. При киста с големи размери, разположена срединно, при ултразвуковото изследване трудно може да се установи дали е в дясно или в ляво (в. л. д-р Г. ). Образните изследвания не са абсолютно точен диагностичен метод, какъвто е лапароскопията в първия й етап (вторият е оперативната лапароскопия). Предвид това, според въззивния съд, следва да бъдат обсъждани данните, съдържащи се в оперативния протокол и окончателната диагноза, поставена на ищцата.
Преписаното от ответника медикаментозно лечение с „Милигест” е в съответствие с медицинската практика и стандартите в гинекологията. След като същото не е имало лечебен ефект, действията на ответника по предприемане на оперативна интервенция за отстраняване на кистата са напълно правомерни.
Установеното от съдебно-медицинската експертиза относно вида на констатираната и отстранена при лапароскопската операция на ищцата киста паратубарна (параовариална) и маточна тръба (ексцентрично задебеляване за сметка на мускулния и субсерозния слой; разредени въси, скъсени и фиброзирани, с изразена хиперемия и оскъдни възпалителни инфилтрати, представени от зрели лимфоцити; кистична формация, тапицирана с еднореден приплеснат епител), съответства на отразеното в самия оперативен протокол (наличие на сраствания при лявата маточна тръба с кистозна формация, разположена параовариално, с унищожен фимбриален апарат, което означава, че тръбата е непроходима (вещото лице д-р Г. в с. з. от 28.11.2017 год.). От съществено значение в случая е обстоятелството, че освен амбулаторно чрез хидротубация или чрез „цветна” снимка, проходимостта на маточните тръби се изследва по време на операция чрез вкарване на багрило (хромопертубация) и към днешна дата проходимостта на отстранената тръба не може да бъде установена въз основа на иззетия за хистологични изследвания материал. Това може да се извърши само при изцяло изследвана хистологично маточна тръба, което обаче не е биопсична практика и в случая не е направено. От което пък следва, че допълнителните хистологични изследвания на взетия материал, направени по инициатива на ищцата след операцията, не могат да обосноват категоричен извод, че отстранената маточна тръба е била функционално проходима.
Въззивният съд приема, че изследването за проходимост (хромопертубация) е извършено по време на операцията, независимо че в оперативния протокол е посочено обратното. Хромопертубацията се извършва с апарат на Шулце и видно от титулната част на същия протокол, при лапароскопската операция на 28.02.2011 год. този апарат е използван („SHULTZE – да”). Същото обстоятелство се установява и от показанията на свидетелката д-р В. М. , които следва да бъдат съобразени, предвид непосредствените й впечатления (била е втори асистент при операцията). Показанията й съответстват на отразеното в протокола относно използването на апарата, с който се извършва хромопертубацията, поради което следва да бъдат кредитирани, независимо, че понастоящем свидетелката работи заедно с ответника (чл. 172 от ГПК).
Като изхожда от установеното относно функционалната непроходимост на маточната тръба, въззивният съд приема, че действията на ответника по отстраняването й съответстват на утвърдената медицинска практика и са в защита здравето на ищцата. Действително, както сочат и вещите лица, тръбата е можело да бъде запазена, независимо от срастването й с кистата, защото не е представлявала непосредствена опасност за живота на ищцата. Запазването й обаче би довело до риск за здравословното й състояние. Това свое заключение вещите лица обосновават с най-честите причини за срастването – минал или настоящ възпалителен процес. При унищожен фебриларен апарат в тръбата може да има гной или някаква възпалителна течност, което не може да бъде установено предварително – чрез компютърна томография или магнитен резонанс (в. л. доц. д-р Т. , с. з. на 28.11.2017 г.). Предвид това, най-правилният лечебен метод е отстраняването на патологично изменените органи, защото по този начин се защитават в най-голяма степен здравословните интереси на пациента и се препятства възможността от усложнения от кистата и свързаните с нея сраствания на тъкани. Именно такава интервенция е предприета от ответника по време на лапароскопската операция и тя, според вещите лица, е съобразена с патологичната находка и съответства на медицинските стандарти. Маточната тръба има една единствена функция на тръбопровод между яйчника и матката и би могла да бъде източник на злокачествени заболявания, тъй като най-честият овариален карцином се заражда именно в маточната тръба (вещото лице доц. д-р Т. с. з. от 28.11.2017 год.). Според същото вещо лице има препоръки при отстраняване на матката или при липса на необходимост от репродуктивните функции на тръбата, тя да се отстранява при операции, при които съществува такава възможност, за да не се създадат усложнения в бъдеще.
Действията на ответника по отстраняване на маточната тръба са целели предотвратяване на усложнения и на повторна операция, като в същото време не са довели да увреждане на ищцата и на нейните детеродни способности. Вещите лица са категорични, че при наличие на два яйчника и една маточна тръба една жена може да забременее. Отделен обаче е въпросът, че тя трябва да е в репродуктивна възраст. Към датата на операцията ищцата е била на 44 години и по делото няма никакви доказателства, че в резултат на отстраняването на тръбата, въобще след операцията, ищцата не е могла и не може да забременее, още по-малко по какви причини. Този въпрос е от значение не само за установяване на евентуално настъпилите за ищцата неблагоприятни последици и причинната им връзка с твърдяното непозволено увреждане, но и при преценката на качеството на предоставената медицинска помощ, т. е. на противоправността на действията на ответника.
Всъщност, по делото няма категорични доказателства, че между ищцата и съпруга й от една страна и ответника – от друга, са водени разговори – както при първоначалния преглед, така и непосредствено преди операцията, за желанието им да имат дете, което би имало значение за извършената операция и нейната цел извън отстраняването на преди това установената киста, и най-вече за действията, които ответникът е следвало да извърши или да не извърши при интервенцията. Данни за такива разговори няма, а показанията на свидетеля Г. в тази връзка са противоречиви: твърди, че с ищцата решили да имат дете към края на 2011 г. – началото на 2012 г., когато приключвала специализацията й, а след операцията ответникът му казал „Можех да съхраня тръбата. Преди 10 години бях чул, че искате още деца“.
По делото е установено, че лапароскопската операция на 28.02.2011 год. е извършена след дадено информирано съгласие в съответствие с изискванията на чл. 87 ал. 1 и чл. 88 от ЗЗ в писмена форма по чл. 89 ал. 1 от с. з. Според отразеното в документа и показанията на свидетеля Фр. Г. информираното съгласие е предоставено от д-р Г. подписано лично от ищцата. Независимо, че в документа не е изрично посочено, че същото се дава за оперативна интервенция на ехографски установената киста, по делото е безспорно, че хоспитализирането на ищцата е именно заради такава. Преди операцията ищцата е била приета за операция на киста в СБАЛГ „Майчин дом” ЕАД, но е отказала хоспитализация, а след като предписаното от ответника медикаментозно лечение не е имало резултат, при втория преглед е била насрочена операция, като ищцата е била уведомена за датата на хоспитализация и на операцията, както и за целта й. Отделно от това, ищцата е подписала и документите във връзка с анестезията.
Че ищцата е била наясно със съдържанието на информираното съгласие се установява от показанията на нейния съпруг – свидетелят Г. (заявила, че същата декларация се подписва и в педиатрията, и във всички болници, във всяко едно отделение). От съществено значение в случая е и обстоятелството, че ищцата е лекар, при това в същата болница към този момент, съответно – съдържанието и целта на информираното съгласие са й известни и в професионалното й качество.
Това важи в най-голяма степен за декларираното от нея като пациент, че е информирана за различните, вкл. хирургични методи на лечение, препоръчвани при нейното заболяване, за резултатите и възможните усложнение при тях и че е съгласна да се подложи на предлаганата операция, както и на онези оперативни процедури, които не са уточнени предварително, но биха могли да се окажат наложителни по време на операцията.
С оглед на горното, съдът приема, че на ищцата е била извършена лапароскопска операция за отстраняване на киста, за което тя е дала информирано съгласие по чл. 89 ал. 1 от ЗЗ, при което се е наложило извършване на допълнителна процедура по отстраняване на функционално непроходима лява маточна тръба. Последното е предприето и извършено в съответствие с добрата медицинска практика и е в интерес на здравето на ищцата, съответно – не представлява противоправно действие, за което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 45 от ЗЗД.
Относно твърдението за използване по време на операцията на неразрешен за употреба лекарствен препарат, съдържащ воден разтвор на метиленово синьо:
Съдът намира за недоказано това твърдение.
На първо място, по делото е установено, че хромопертубацията е извършена със съответната медицинска техника – апарат на Шулце, в оторизирано за извършване на оперативни интервенции лечебно заведение и няма данни използването на препарати за изследвания да се извършва (да е извършено) по изричното разпореждане на ответника или в неговите компетенции да е снабдяването с лекарства и препарати, необходими за болничното лечение.
Отделно от това, по делото липсва документ, от който да е видно точно какво вещество е използвано при извършеното на ищцата изследване. В исковата си молба ищцата твърди, че в резултат на извършените от нея проверки и предвид показанията на свидетел по други дела, водени между страните, е узнала, че са й прилагани неразрешени за употреба препарати. При липсата на точно описание на използвания при операцията препарат и неговите характеристики подобно твърдение не може да се приеме за доказано. Показанията на свидетелката В. М. съдържат описание на работата с апарата, но не и точни и конкретни данни за използваното вещество. С оглед на това, данните, съдържащи се в писмото на Изпълнителна агенция по лекарствата и в рапорта на управителя на болничната аптека, сами по себе си не могат да обосноват извод за използване на препарат, неразрешен за употреба.
Най-същественото в случая обаче е обстоятелството, че ищцата не сочи какви конкретни вреди са й причинени в резултат на използвания (според нея) неразрешен за употреба препарат или по какъв начин това е свързано с другите твърдяни неимуществени вреди, претърпяни от нея след операцията.
Относно твърдението за дадено от ответника разрешение за присъствие по време на операцията на студенти по медицина, обучавани от ищцата и съпруга й:
Същото е изцяло недоказано.
По делото няма писмени доказателства за дадено от ответника подобно разрешение. Липсват и други доказателства, че в залата, в която е извършена операцията на ищцата, са присъствали лица, различни от екипа, посочен в оперативния протокол.
Освен установеното по делото, че студентите-акушерки са имали други занимания в деня и часа на операцията на ищцата (изложението от 14.06.2012 год. и свидетелските показания на М. М. ), присъствието им на тази операция не може да се приеме за достоверно, предвид естеството на знанията, които те следва да придобиват по време на своята практика като акушерки.
С изключение на показанията на свидетеля Г., липсват доказателства и за присъствие на студенти по медицина по време на операцията на ищцата. Показанията на свидетеля са общи и неконкретни – виждал да влизат и излизат студенти, но залата, в която е извършена операцията на ищцата не е единствената в операционния блок, съответно – не може да се приеме категорично присъствието им точно в нея. Отделно от това, след като твърдението на ищцата е, че по изрично решение на ответника в залата са присъствали нейни и на съпруга й студенти, то тяхната идентичност би била лесно установима, за да свидетелстват по делото.
С оглед на гореизложеното, правилен и законосъобразен е изводът на първостепенния съд за липса на първата предпоставка от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно поведение на ответника, поради което оставалите не следва да бъдат обсъждани. Искът е неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил отхвърлен от ВТОС, съответно – обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.“
В изложението към касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се поставят следните въпроси:
1.Следва ли въззивният съд да обсъди в решението си по настоящия случай само посочените в исковата молба действия на ответника,извършени лично от него, които ищцата счита за противоправни ? Или пък съдът е следвало да обсъди всички доказателства за наличие на вреди за пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснатите противоправни действия или бездействия от извършителите на работата по време на операция, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е правно регламентирана дейност ? Както и следвало ли е да се обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти,но и доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания –да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики – преди и по времена операцията ?
2.Длъжен ли е бил въззивният съд да изложи мотиви за несъгласие или пък задълбочено да обсъди изводите на приетата по делото медицинска експертиза и да я обсъди заедно с останалите доказателства по делото, още повече, че вещите лица са категорични, че не е имало животозастрашаващо състояние и състоянието на маточната тръба не е представлявало риск за живота на ищцата ?,
3.Следвало ли е въззивният съд да изложи мотиви и доводи защо свидетелски показания на свидетели, които са присъствали на операцията, но в момента на операцията и на свидетелстването са в пряка служебна подчиненост на ответника ? Следвало ли е да се отчете като лична заинтересуваност от изхода на делото и факта, че след като ответникът е напуснал болницата в [населено място] и се е преместил на работа в [населено място], то с него са се преместили и двама от свидетелите – лекарката и акушерката от процесната операция ?,
4. Допустимо ли е събиране на доказателства във въззивната инстанция, които не са били събрани пред първата инстанция, поради процесуални нарушения и отразеното във въззивната жалба, че не е правилно разпределена доказателствената тежест на страните по делото ?,
5.Несъответствието на изискуемите документи, които следва да бъдат изготвени при интервенция като процесната, и тяхното съдържание по отношение на медицинския стандарт, може ли да бъде прието като противоправност на действията на ответника и да е в пряка връзка с вредоносния резултат по отстраняване на маточната тръба ? Какво е правното значение на медицинската документация, попълвана в процесното болнично заведение – история на заболяването, протокол за операция, искане за хистологично изследване и епикриза, и тяхното несъответствие с медицинските стандарти ? Неправилното отразяване на фактите и обстоятелствата в история на заболяването, протокол за операция, искане за хистологично изследване и епикриза, водят ли до пряка противоправност на действията на ответника във връзка с отстраняване на маточната тръба и може ли да се ангажира отговорността му по чл.45 ЗЗД при невярно, непълно или неточно попълнена документация ?,
6. Имат ли значение за доказване на противоправност на поведението на ответника предварителната(приемна)диагноза – киста на десен яйчник, както и цялата предварителна медицинска документация в същата насока и диагноза, докато при операцията е отстранен друг орган без да са направени за него каквито и да било предварителни медицински изследвания ?,
7. Може ли да се доказва непроходимост на отстранената маточна тръба само чрез свидетелски показания на един от асистентите при операцията, който твърди, че е извършил изследване за проходимост, но то не е отразено никъде – дори и в оперативния протокол. Следвало ли е въззивният съд да не кредитира такива показания с оглед служебната зависимост на тази свидетелка от ответника, както и предвид противоречието им със СМЕ и документите по делото ?,
8. Следва ли да се кредитират допълнителните хистологични изследвания на взетия материал,направени по инициатива на ищцата след операцията, които могат да обосноват обратния извод, че отстранената маточна тръба е била здрава и функционално проходима ?,
9. Следвало ли е въззивният съд да изложи подробни мотиви относно направената констатация от вещите лица, че тръбата е можело да бъде запазена, независимо от срастването й с кистата, защото не е представлявала непосредствена опасност за живота на ищцата, като я съпостави със законовата уредба, медицинските стандарти и с останалите доказателства по делото ?,
10. Следвало ли е въззивният съд да изложи подробни мотиви относно направената констатация от вещите лица и има ли тя опора в законовата уредба, медицинските стандарти и в останалите доказателства по делото, че запазването на маточната тръба би довело до бъдещ риск за здравословното състояние на ищцата ?,
11. Противоправно ли е поведението на ответника да се отстрани здрав орган, без да има животозастрашаващо състояние на пациента, без да е провеждано лечение, което да не е дало положителен резултат, без да има препоръки за отстраняване на органа при конкретно при конкретното състояние на органа и без да има дадено информирано съгласие от пациента за отстраняването на органа ?,
12. В случая валидно ли е даденото от ищцата бланково информирано съгласие, което да е за провеждане на изследвания и отговаря ли то на изискванията на чл.87, ал.1 и чл.88 от ЗЗдр. В писмена форма по чл.89, ал.1 ЗЗдр., както и има ли то правна стойност и значение, ако в дадено съгласие без да са проведени предоперативно задължителни по медицински стандарт изследвания, както и без да е предоставена на пациентката нежната за информираното съгласие информация по чл.88 ЗЗдр. в писмена форма по чл.89 ЗЗдр. ?,
13. Ако в случая се приеме, че с подписването на декларация за информирано съгласие за операция е дадено информирано съгласие за операция по повод конкретна диагноза на конкретен орган, то може ли да се зачете същото като дадено информирано съгласие за операция на дадено съгласие по повод на всички установени по време на операцията диагнози и на всички ангажирани от патологични процеси органи ?,
14. Дадено ли е в случая с така подписаната Декларация за информирано съгласие, реално съгласие от пациента за отстраняване на орган, на който не е поставена предопиративна диагноза за заболяване и състоянието му не съставлява животозастрашаващо състояние и който орган е абсолютно различен от органа с поставена предоперативна диагноза за заболяване, повод за процесната операция на киста на яйчника. Следвало ли е операцията да се спре с нейната диагностична част и след получана информация за диагностицирането да се иска нейното информирано съгласие или отказ от операция, , или опериращият е могъл да се информира за изказаните от пациента желания преди операцията по смисъла на чл.9 от Конвенцията за защита правата на човека и на човешкото достойнство, във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината от 1996 г., ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 26.02.2003 г., ДВ, бр.21 от 2003 г., в сила за Република България от 01.8.2003 г., Обн.ДВ, бр.32 от 12.4.2005 г., че желанията във връзка с медицинска интервенция, предварително изразени от пациент, неспособен в момента на интервенцията да изрази волята си , се вземат предвид и е могло да се иска информация от съпруга й, който е бил отвън ?,
15. Противоправно ли е поведението при операция за отстраняване на орган от половата система, за който няма информирано съгласие за отстраняването му , ако предварително уточнената цел на операцията е отстраняване само на киста на друг орган, различен от отстранения, ако няма живозастрашаващо състояние и не са проведени предоперативни задължителни по медицински стандарт изследвания ?,
16. Използването по време на операцията на неразрешен за употреба лекарствен препарат представлява ли противоправно поведение на ответника и свързано ли е това пряко с причинена вреда по отстраняване на маточна тръба ?,
17. Следва ли да се зачете доказателствената сила на протокола от операцията и съдържанието му за достоверност и може ли същият по смисъла на ГПК да бъде оборван със свидетелски показания ? Изготвеният от медицинското заведение в [населено място] оперативен протокол има ли доказателствена сила за отразеното в него съдържание и има ли право въззивният съд да не кредитира отразеният факт в него, че маточната тръба не е изследвана за проходимост, като същевременно кредитира свидетелските показания на един от лекарите, присъствал на операцията, че такова изследване за проходимост е правено ?, и
18. Имат ли правно значение и в причинна връзка ли е емоционалното състояние на ищцата след проведената операция и обстоятелството, че животът й се е променил коренно след извършената интервенция с преживените физически и емоционално болки и страдания ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3, и ал.2 ГПК и се моли да за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Цитира се съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба и ответник по исковата молба С. Н. С., посредством процесуалния си представител – адв. С. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението към нея, както и отговора на ответника по касация намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС.
Основната група въпроси, които са формирали изводите на въззивният съд за постановения от него съдебен акт е относим към тези поставени от касационната жалбоподателка с №№12-15, за наличието на информирано съгласие. Във връзка с това апелативният съд е приел, че твърденията на ищцата за липса на такова съгласие са недоказани и такова съгласие е било налице, съгласно изискванията на чл.87, ал.1, чл.88 и чл.89, ал.1 ЗЗдр. От съдържанието на намиращата се в първоинстанционното дело декларация за информирано съгласие/лист48 от гр.д.№7/2017 г. на ВТОС/ е видно, че касационната жалбоподателка е декларирала, че е „запознат/а/ с прогнозата на моето заболяване и напълно съм наясно, че не може да бъдат дадени пълни гаранции за резултата от лечението след като е направено всички възможно. Съгласен/а/ съм да се подложа на предлаганата операция, както и на онези оперативни процедури, които не са уточнени предварително, но биха могли да се окажат наложителни по време на операцията“. В процесния случай е видно, че именно такива оперативни процедури са се наложили при процесната операция, които за предприети и извършени в съответствие с добрата медицинска практика и в интерес на здравето. Този факт се установява и от съдебно-медицинската експертиза, съгласно заключението на която интервенцията е предприета по време на операцията, съобразена е с патологичната находка и съответства на медицинските стандарти, както и, че е извършена, за да не се създадат усложнения в бъдеще. Освен това от същото заключение е видно, че отстраняването на маточната тръба е извършено и с цел предотвратяване на повторна операция, а и тази интервенция не е довела до увреждане на касационната жалбоподателка и на нейните детеродни способности.
Поради изложеното изводът да съда, че не е налице противоправно деяние от страна операционния екип, респективно от ответника по иска, е правилен. Ето защо не е налице първият елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД/противоправно поведение на ответника/.
По изложените съображения останалите въпроси, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не следва да се обсъждат.
По въпроса за наличие на основание по чл.280, ал.2 ГПК, обжалваното решение също не следва до бъде допуснато до касационно обжалване по изложените по-горе съображения. От друга страна касационната жалбоподателка не го е и обосновала. В основанието по чл.280, ал.2 ГПК ( ЗИДГПК – ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г.) е въведено понятието „очевидна неправилност“ (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя