О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 07.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№6197/2013 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4854/16.5.2013 г., подадена от адв. М. Г. – процесуален представител на ищеца Н. М. Я. от [населено място], против въззивно решение №134/16.4.2013 г. по гр.д.№129/2013 г. по описа на Хасковския окръжен съд, г.о., трети състав.
С обжалваното решение е отменено решение №140/28.02.2011 г. по гр.д.№1864/2010 г. по описа на Хасковския районен съд, и вместо това ответниците И. Й. М., М. Я. Н. и Й. Я. М., и тримата от [населено място], са осъдени да заплатят на ищеца Н. М. Я. общо сумата 7520 лева, представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, за периода 26.7.2005 г. до 26.7.2010 г., ведно с мораторната лихва по чл.86 ЗЗД върху главницата, за периода от 26.7.2005 г. до 26.7.2010 г. в размер на 900 лев, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното разплащане, като искът до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен.
Въззивната инстанция е формирала изводите, съобразявайки се с данните от приетата от съда съдебно-икономическа експертиза, и е извършила приспадане със стойността на ремонтните работи, извършени от ответниците по иска.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че налице е предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно оплакване, и се поставя въпросът – Следва ли съдът да намалява наемната цена, отговаряща на състоянието на процесните имоти със стойността на необходимите ремонтни работи ? Сочи се противоречива практика по чл.290 ГПК – решение №119/11.3.2010 г. по гр.д.№3204/2008 г. на ВКС, ІІ г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация ответниците И. Й. М., М. Я. Н. и Й. Я. М., и тримата от [населено място], не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният въпрос кореспондира с решаващите изводи на въззивната инстанция по обжалваното решение, но по представеното решение касационната инстанция не е отговаря на този въпрос. Въпросите, на които е отговорил касационният съд в представеното решение са относно писмената покана при обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС и има ли значение за основателността на претенцията обстоятелството могъл ли е упражняващия фактическата власт съсобственик да извлича полезните свойства на вещта с оглед нейното състояние, т.е. доколко състоянието на вещта е позволявало тя да бъде ползувана по предназначение. Тези въпроси о отговорите по тях не съответстват на поставения от касационния жалбоподател въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №134/16.4.2013 г. по гр.д.№129/2013 г. по описа на Хасковския окръжен съд, г.о., трети състав, по подадената от адв. М. Г. – процесуален представител на ищеца Н. М. Я. от [населено място], касационна жалба, вх.№4854/16.5.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: