О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1241
София, 09.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4872/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№85407/01.7.2015 г., подадена от Софийска градска прокуратура, представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Република България, против въззивно решение от 18.6.2015 г. по гр.д.№17073/2014 г. по описа на Софийския градски съд, г.о, ІІ-Б състав, с което е потвърдено решение №І-45-21/26.8.2014 г. по гр.д.№22529/2011 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 45 състав, с коетоСДВР – София и Прокуратурата на Република България са осъдени да заплатят солидарно на М. Ц. К. обезщетение в размер на 550 лева имуществени вреди и 5000 лева – неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тези суми. Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение само по иска за неимуществени вреди.
При постановяване на решението си въззивната инстанция е приела, че са налице елементите от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2, предл.1 ЗОДОВ, съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Отчетени са незаконните действия и бездействия на ответниците, причинените на ищеца вреди и причинната връзка между двете. Претърпените неимуществени вреди са обосновани с продължилото повече от две години наказателно производство, изпитвания от пострадалия страх от загубване на възможността да стане одитор, както и да му бъде отнето разрешението за носене на оръжие. Отчетените са и притесненията му, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели, накърняването на честта му, достойнството и доброто му име. Въз основа на това е определен размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лева.
В изложението на касационния жалбоподател/ответник по исковата молба/ – Прокуратура на Република България сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и ППВС №4/1968 г.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба – М. Ц. К., посредством процесуалния си представител – адв. П. В., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответникът по касационната жалба – СДВР, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба и взе предвид отговора на ответника по касация М. К. намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.6.2015 г. по гр.д.№17073/2014 г. по описа на Софийския градски съд, г.о, ІІ-Б състав, по касационна жалба, вх.№85407/01.7.2015 г., подадена от Софийска градска прокуратура, представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Република България.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: