О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1223

София, 05.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4618/2015 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8644/24.6.2015 г., подадена адв. А. Р. – процесуален представител на ищеца Н. С. П. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№7206/29.5.2015 г., от Апелативна прокуратура – София, представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Република България, против въззивно решение №981/14.5.2015 г. по гр.д.№1252/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 12 състав, с което е потвърдено решение №5392/29.12.2014 г. по гр.д.№83/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца Н. С. П. сумата 7000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3, предложение 1-во ЗОДОВ, като искът до пълния предявен размер от 150000 лева е отхвърлен като неоснователен.
При постановяване на решението си въззивната инстанция е приела, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и са налице твърдени от ищеца и неимуществените вреди са в причинно-следствена връзка с процесното незаконно обвинение и е отчетен факта, че срещу ищеца са повдигнати две обвинения по две различни наказателни дела, едното от които е все още висящо. Прието е също така, че присъденото обезщетение е определено съгласно общото правило на чл.52 ЗЗД, при съобразяване с обстоятелствата, наказателното производство е продължило почти осем години – необосновано дълъг период, предвидената в закона наказателна санкция е твърде тежка, факта, че спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение “задържане под стража”, а най-леката – “подписка”, откражението на провеждания процес върху психиката , професионалната реализация и социалната адаптация и др. подобно върху пострадалия.
В изложението на касационния жалбоподател- ищец, се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1. При установена и доказана пряка причинно-следствена връзка между действията на Прокуратурата на РБ и причинените вреди на ищец;а, правилно ли е определен обема на вредата и размера на обезвредата по справедливост и отчел ли е съдът всички обстоятелства по случая, като при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди – здравословни и психични заболявания, трайни негативни последици за психичното и физическото му състояние, характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение ?; 2. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се взема предвид неразумния срок за приключване на наказателното производство ?;, 3. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди отстраняването на ищеца от заеманата държавна длъжност по време на водения наказателен процес ?;, 4. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, кои са конкретните критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ по см. На чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, и следва ли да се разграничават специфичните човешки проблеми и преживявания от тези, които преживява един човек, незаконно обвинен в извършване на престъпление, за което по-късно е оправдан с влязла в сила присъда ?;, 5. За определяне размера на обезщетението по справедливост на основание чл.52 ЗЗД и определяне на точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии, и как следва да бъде определена сумата така, че в най-пълна степен да компенсира вредите на ищеца ?;, и 6. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице следва ли да се вземе предвид наличието на други наказателни дела водени срещу него, по които също е оправдан и следва ли да се намали размера на обезщетението присъдено по друго дело, поради друга оправдателна присъда ?
По поставените въпроси се сочи и твърдяна от касационния жалбоподател противоречива практика.
Моли се за допускане на въззивното решение по касационно обжалване в частта, с която отхвърлена претенцията.
В изложението на ответника по исковата молба – Прокуратура на Република България сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби на страните намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложенията се цели допускане на въззивното решение в обжалваните части относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №981/14.5.2015 г. по гр.д.№1252/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 12 състав, по касационна жалба, вх.№8644/24.6.2015 г., подадена адв. А. Р. – процесуален представител на ищеца Н. С. П. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№7206/29.5.2015 г., от Апелативна прокуратура – София, представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Република България.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1223

София, 05.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4618/2015 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8644/24.6.2015 г., подадена адв. А. Р. – процесуален представител на ищеца Н. С. П. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№7206/29.5.2015 г., от Апелативна прокуратура – София, представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Република България, против въззивно решение №981/14.5.2015 г. по гр.д.№1252/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 12 състав, с което е потвърдено решение №5392/29.12.2014 г. по гр.д.№83/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца Н. С. П. сумата 7000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3, предложение 1-во ЗОДОВ, като искът до пълния предявен размер от 150000 лева е отхвърлен като неоснователен.
При постановяване на решението си въззивната инстанция е приела, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и са налице твърдени от ищеца и неимуществените вреди са в причинно-следствена връзка с процесното незаконно обвинение и е отчетен факта, че срещу ищеца са повдигнати две обвинения по две различни наказателни дела, едното от които е все още висящо. Прието е също така, че присъденото обезщетение е определено съгласно общото правило на чл.52 ЗЗД, при съобразяване с обстоятелствата, наказателното производство е продължило почти осем години – необосновано дълъг период, предвидената в закона наказателна санкция е твърде тежка, факта, че спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение “задържане под стража”, а най-леката – “подписка”, откражението на провеждания процес върху психиката , професионалната реализация и социалната адаптация и др. подобно върху пострадалия.
В изложението на касационния жалбоподател- ищец, се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1. При установена и доказана пряка причинно-следствена връзка между действията на Прокуратурата на РБ и причинените вреди на ищец;а, правилно ли е определен обема на вредата и размера на обезвредата по справедливост и отчел ли е съдът всички обстоятелства по случая, като при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди – здравословни и психични заболявания, трайни негативни последици за психичното и физическото му състояние, характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение ?; 2. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се взема предвид неразумния срок за приключване на наказателното производство ?;, 3. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди отстраняването на ищеца от заеманата държавна длъжност по време на водения наказателен процес ?;, 4. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, кои са конкретните критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ по см. На чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, и следва ли да се разграничават специфичните човешки проблеми и преживявания от тези, които преживява един човек, незаконно обвинен в извършване на престъпление, за което по-късно е оправдан с влязла в сила присъда ?;, 5. За определяне размера на обезщетението по справедливост на основание чл.52 ЗЗД и определяне на точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии, и как следва да бъде определена сумата така, че в най-пълна степен да компенсира вредите на ищеца ?;, и 6. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице следва ли да се вземе предвид наличието на други наказателни дела водени срещу него, по които също е оправдан и следва ли да се намали размера на обезщетението присъдено по друго дело, поради друга оправдателна присъда ?
По поставените въпроси се сочи и твърдяна от касационния жалбоподател противоречива практика.
Моли се за допускане на въззивното решение по касационно обжалване в частта, с която отхвърлена претенцията.
В изложението на ответника по исковата молба – Прокуратура на Република България сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби на страните намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложенията се цели допускане на въззивното решение в обжалваните части относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №981/14.5.2015 г. по гр.д.№1252/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 12 състав, по касационна жалба, вх.№8644/24.6.2015 г., подадена адв. А. Р. – процесуален представител на ищеца Н. С. П. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№7206/29.5.2015 г., от Апелативна прокуратура – София, представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Република България.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: