О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1133
София 16.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 3234/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. Й., приподписана от адв. С. И., против въззивно решение №122/17.03.2015 г. по гр.д.№ 77/2015 г. по описа на Русенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1822/03.12.2014 г. по гр.д.№ 5558/2014 г. по описа на Русенски районен съд,с което са отхвърлени предявените от П. М. Й. от [населено място] против О.п. “К. д.” – Р., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 4 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон ,съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1-3, тъй като окръжният съд е изградил изводите си без да съобрази, че не са изпълнени законовите изисквания и материалноправния въпрос за законността на дисциплинарното уволнение на ищцата е решен в противоречие с трайната установена съдебна практика,което обстоятелство е от съществено значение за точното прилагане на закона. В изложението се сочат и други оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закони. Представя се съдебна практика – пет решения на ВКС,но не постановени по реда на чл.290 и три решения на В.,РС-Кюстендил и РС-Белеградчик,без данни дали са влезли в сила. Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Претендират се разноски.
Ответникът по касация – ОП “К. д.” – Р. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски за всички инстанции.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че уволнението е законосъобразно, тъй като при извършването му са спазени разпоредбите на чл.193 и чл.195 КТ. Прието е също така, че уволнението е законно и поради това, че нарушенията на трудовата дисциплина от страна на жалбоподателката- ищца, са съответни на наложеното наказание, предвид разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ. Относно процесния случай съдът е стигнал до извод, че жалбоподателката не проявява критичност към поведението си спрямо граждани и колеги, с което уврежда престижа на [община] и О.п. “К.д.” като институции, а видно от цялостното й поведение по представените по делото доказателства, отношението й към колегите и клиентите, се отразява негативно на производствения процес.
Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касатора. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
При този изход на спора на ответника по касация не се следват разноски ,тъй като са недоказани.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №122/17.03.2015 г. по гр.д.№ 77/2015 г. по описа на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: