О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1368
София, 29.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№5211/2013 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№79149/03.7.2013 г., подадена от адв. Е. Д. – процесуален представител на ищеца Д. Л. Ч. от [населено място], област К., против въззивно решение от 14.5.2013 г. по гр.д.№13681/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-70-153/23.7.2012 г. по гр.д.№58982/2011 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГК, 70 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. Л. Ч. от [населено място], област К. против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че процесното трудово правоотношение е прекратено законосъобразно при спазване разпоредбите на чл.194 и чл.195, ал.1 КТ. Досежно преценката по чл.189, ал.1 КТ са изложени изводи, че същата не следва да бъде обективирана в писмен акт, а дали правилно е извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание и за което при спор съдът е длъжен да извърши контрол по този въпрос. В конкретния случай въззивната инстанция е стигнала до извод, че процесната заповед отговаря на изискванията за мотивиране, като нарушенията на работника са достатъчно индивидуализирани. До този извод съдът е стигнал по наведения от работника довод, че заповедта не е мотивирана. Прието е, че по безспорен начин е установено ищецът да е извършил нарушенията, описани в заповедта, и за които му е наложено дисциплинарното наказание “уволнение”, тъй като самоволното напускане на работното място, за което работникът не е посочил наличие на обективна причина в писмените си обяснения, нарушава безопасността на движение на влака, оставяйки локомотивния машинист да обслужва влака сам, представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ, на които съответства наложеното дисциплинарно наказание ”уволнение”. Не е зачетен наведения довод, че тъй като за работодателя не били настъпили вредни последици, наложеното наказание не съответства на нарушенията. В заключение въззивната инстанция е стигнала до краен извод, че с оглед характера на работата на ищеца, самото нарушаване на безопасността на движение на влака се явява тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Освен изложеното СГС е приел, че ищецът не е доказал твърдението си, че локомотивният машинист му е дал разрешение да напусне влака, за установяването на който факт в първоинстанционното производство му е бил допуснат свидетел, чието показание дори и да съответства на действителното положение, то това не е достатъчно за напускане на влака преди да бъде уведомен дежурния депо майстор и бъде осигурена смяна.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Какво е приложното поле на чл.187, т.10 КТ за основателността на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, предвид липсата на установена практика кои актове на работодателя създават за работника или служителя задължения, неизпълнението на които обуславя дисциплинарна отговорност по чл.187, т.10 КТ в частност ИРМЛПМГ ?; 2. Задължение ли е на ищеца при доказване на незаконосъобразността на дисциплинарното уволнение да издирва доказателства, относно дадено му съгласие от прекия ръководител/ в случая локомотивния машинист/ за напускане на локомотива ?; 3. В случай, че са представени доказателства от страна на ответника – работодател, относно недадено или дадено разрешение за напускане на работното място, ищецът – работник ли следва да представи такива в съдебния процес ?; 4. Задължително ли е искането на писмени обяснения от страна на работодателя по всички сочени в заповедта за уволнение нарушения или е достатъчно да бъде дадено обяснение по едно от нарушенията ?; 5. Задължителна ли е писмената покана за обяснения, в случай, че не са дадени такива по всички нарушения ?; 6. Може ли да бъде извършена преценка на конкретно извършено дисциплинарно нарушение – какво е извършено, при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението му, личността му, настъпили ли са вредни последици, имал ли е нарушителят други нарушения на трудовата дисциплина и пр. Да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание ?; 7. Може ли да се счита за обективна причина напускането на работното място с цел хранене на обяд ?; 8. Как ищецът доказва, че е научил за съществуването на доказателство по делото, от което е важен изхода на процеса, при условие, че това доказателство се намира в ответника, за което не би представлявало интерес да го представи ?.
Като основания се сочат тези по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК и се представят две въззивни решения. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касационната жалба намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
По първия от поставените въпроси, а именно: “Какво е приложното поле на чл.187, т.10 КТ за основателността на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, предвид липсата на установена практика кои актове на работодателя създават за работника или служителя задължения, неизпълнението на които обуславя дисциплинарна отговорност по чл.187, т.10 КТ в частност ИРМЛПМГ ?” въззивното решение не следва да бъде допуснато, тъй като изводи на съда относно приложението на посочената разпоредба от Кодекса на труда не са излагани. В изводите на СГС е обсъдено нарушение по чл.187, т.1 КТ, във връзка с разпоредби по Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни и помощник-локомотивни машинисти в [фирма], но въпрос по тези изводи на съда не е поставен в изложението.
Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория въпрос – “Задължение ли е на ищеца при доказване на незаконосъобразността на дисциплинарното уволнение да издирва доказателства, относно дадено му съгласие от прекия ръководител/ в случая локомотивния машинист/ за напускане на локомотива ?”. В случая се касае до твърдение на ищеца в противовес на мотивите на заповедта за уволнение, което твърдение следва да бъде доказано от този, който го твърди. Освен това изводите на съда по това твърдение са, че дори и е доказано твърдението, е налице нарушение на трудовата дисциплина, тъй като действието не е санкционирано от друго длъжностно лице и при неспазване на специални вътрешноведомствени изисквания.
По същите съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по третия въпрос – “В случай, че са представени доказателства от страна на ответника – работодател, относно недадено или дадено разрешение за напускане на работното място, ищецът – работник ли следва да представи такива в съдебния процес ?”
Решението на СГС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по четвъртия и петия от поставените в изложението въпроси, а именно – “Задължително ли е искането на писмени обяснения от страна на работодателя по всички сочени в заповедта за уволнение нарушения или е достатъчно да бъде дадено обяснение по едно от нарушенията ?”, и “Задължително ли е искането на писмени обяснения от страна на работодателя по всички сочени в заповедта за уволнение нарушения или е достатъчно да бъде дадено обяснение по едно от нарушенията ?”. Изводи в посочения смисъл досежно приложението на разпоредбата на чл.193 КТ в обжалваното решение липсват.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по шестия от поставените въпроси – “Може ли да бъде извършена преценка на конкретно извършено дисциплинарно нарушение – какво е извършено, при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението му, личността му, настъпили ли са вредни последици, имал ли е нарушителят други нарушения на трудовата дисциплина и пр. да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание ?”. Отговор на такъв въпрос е даден с решение №167/14.5.2013 г. по гр.д.№1102/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, и в което е прието, че “Тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя; доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици.
Трудови функции, свързани със задължения по опазване обществената сигурност; по опазване сигурността на живота и здравето на хората или на сериозни материални блага, сочат за оказано високо доверие на работника, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение.” Даденият отговор по цитираното решение е в съответствие с изводите на въззивната инстанция по настоящото дело, поради което не се налага допускането на решението до касационно обжалване.
По седмия от поставените въпроси, а именно “Може ли да се счита за обективна причина напускането на работното място с цел хранене на обяд ?” също не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. От една страна, въпросът е фактически, а от друга – липсват изводи на съда във връзка с такъв факт.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по осмия въпрос – “Как ищецът доказва, че е научил за съществуването на доказателство по делото, от което е важен изхода на процеса, при условие, че това доказателство се намира в ответника, за което не би представлявало интерес да го представи ?” Въпросът е обоснован във връзка с доказателство, което съдът не е допуснал да бъде представено. В случая очевидно се касае до съдопроизводствено действие на съда, което страната е следвало да посочи като порочно и формулира като процесуален въпрос във връзка с нарушение на съдопроизводствените правила. Това обаче не е сторено.
С оглед изхода от спора и направеното изрично искане касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.5.2013 г. по гр.д.№13681/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав по касационна жалба, вх.№79149/03.7.2013 г., подадена от адв. Е. Д. – процесуален представител на ищеца Д. Л. Ч. от [населено място], област К..
ОСЪЖДА Д. Л. Ч., [ЕГН], от [населено място], област К., [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: