О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София, 19.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1515/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4498/15.02.2017 г., подадена от [фирма] – В., против решение №94/30.01.2017 г. по гр.д.№2494/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №3795/25.10.2016 г. по гр.д.№10163/2016 г. по описа на Варненския районен съд, X. състав, с което са уважени предявените от Т. К. И. от [населено място] против [фирма] – В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че предявените искове са основателни, основавайки се разпоредбите на чл.314 и сл. КТ, които съдържат специални правила относно лицата с намалена работоспособност, която не им позволява да участват пълноценно в работата, но да имат възможност остатъчната си работоспособност, като полагат подходящ за здравословното им състояние труд. Позовавайки се разпоредбата на чл.317, ал.3 КТ окръжният съд е стигнал до извод, че заемането на длъжност за трудоустроен сочи на защитата правата на трудоустроения и уговарянето на клауза за изпитване не поражда действие. На основание чл.272 ГПК за споделени изцяло и мотивите на първоинстанционния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните въпроси: 1.Недействителна ли е уговорка за изпитване, при подписано допълнително споразумение, съгласно чл.119 КТ, за заемане за първи път на определена длъжност в предприятието, единствено поради придобито по-рано качество на трудоустроено лице, за което няма предписание от здравните органи(ТЕЛК) за заемане на новата длъжност ?, 2. Действителна ли е уговорка за изпитване, ако трудоустроен работник заяви желание да заеме друга длъжност в предприятието, непосочено в решението на ТЕЛК ? и 3. Недействителна ли е клауза за изпитване в трудов договор с трудоустроено лице, ако не е доказана специална цел за заобикаляне на закона, принуда или недобросъвестност на работодателя ?
Като основания за допускане не сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се прилагат 5 решения на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Т. К. И., чрез процесуалния си представител – адв. Ю. Г., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основание за допускане на обжалваното решение поставените въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочените от касационния жалбоподател решения са неотносими към фактическата обстановка по процесния спор. В нито едно тях не се съдържа хипотеза, която да се отнася към приложението на чл.119 КТ, във връзка с чл.71 КТ, и чл.317 КТ.
Не е налице основание за допускане на обжалваното решение и на основание чл.280, ал.1, т.3 КТ. Налице е съдебна практика по чл.290 ГПК. С решение №716/27.12.2010 г. по гр.д.№253/2010 г. на ВКС, III г.о., е приета „неприложимост на трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя, при трудоустрояване на работника на друга работа /длъжност/ по реда на чл.314 и сл. от КТ. Работното място е определено от работодателя и се предлага на трудоустроения работник като подходящо за него, в изпълнение на предвидената специална закрила на лица с намалена трудоспособност по глава 14, раздел 3-ти на КТ. Подходящите работни места за трудоустроени са определят по специален ред – на КТ, Наредба №8/87 г. и Наредба за трудоустрояването/НТ/ от 1986 г., а работодателят е длъжен да премести / и в случая е преместил/ работника на подходяща за него работа съгласно предписанието на здравните органи. Ако възникне спор между страните дали работата е подходяща, той се решава от здравните органи – чл.3 от НТ. Или определянето на работата като подходяща – такава, която трудоустроеният поради болест и намалена работоспособност работник може да изпълнява при квалификацията и здравословното му състояние / Р №572/04 г. на ВКС/, се прави по реда и за целта на специалната закрила – трудовото правоотношение с работника да се запази за подходящата работа.Това изключва проверка на годността му да я изпълнява по договор със срок за изпитване в полза на работодателя, който е приложим за друга работа при същия работодател в общия случай, но не и за подходящата по чл.314 и сл. от КТ.“
Освен това за развити съображения, „че с прилагане на специалната закрила при трудоустрояване болният и с призната неработоспособност работник не може да бъде поставен в трудовоправно положение по – неизгодно / и несигурно/ от това, в което е бил като здрав и трудоспособен на първоначално заеманата работа. Законът го провежда като: според чл.320, ал.2 от КТ, чл.47 от КСО и чл.14 от НТ, в зависимост от процента нетрудоспособност, се дължи обезщетение за разликата в трудовото възнаграждение за определен срок или допълнително възнаграждение и пенсия по чл.72 от КСО; според чл. 5 от Наредба за трудоустрояването, при трудоустрояване за определен срок в същото предприятие работникът запазва работата преди трудоустрояването и се връща на нея, след като възстанови работоспособността си. Със сключването на договор по чл.70 от КТ и прекратяването му от работодателя се заобикаля забраната по чл.325, т.9, пр.2 от КТ. Уволненият по този начин от подходящата работа работник е поставен в по – неизгодно положение и от този, за когото работодателят няма такава работа – на последния при уволнение по чл.325, т.9, пр.1 – поради болест, от КТ се заплаща обезщетението по чл.222, ал.2 от КТ, ако отговаря и на другите посочени там условия.“.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №94/30.01.2017 г. по гр.д.№2494/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], площад“С.“ №1, да заплати на Т. К. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 32, вх.Д, ет.1, ап.63, деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: