О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София 23.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 7415/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М.Ш. – процесуален представител на С. И. Н. против въззивно решение № 314/16.10.2014 г. по гр.д.№1391/2014 г. по описа на Старозагорски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 162/08.08.2014 г. по гр.д.№ 272/2014 г. по описа на Радневски районен съд ,с което са отхвърлени предявените от С. И. Н. от [населено място] против [фирма] – [населено място], област С. З. исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по следните материалноправни въпроси :1. “Дали служител от ръководството на предприятието може да е лице, на което не са възложени функции и отговорности по ръководене на трудовия процес в съответното предприятие ”; 2. “Дали правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ може да бъде упражнено при липсата на бизнес-програма(бизнес задача) в сключения договор за управление на предприятието или като приложение към същия ”.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение ищецът е изпълнявал длъжността “ръководител на административен отдел “Д. и архив”, като в длъжностната характеристика, която му е връчена на 28.10.2013 г. са посочени основните му задължения, а именно: осигуряване на своевременна и качествена обработка и движение на входящата и изходяща документация, която е с голям обем в дружеството, като под негово ръководство е сканирането на цялата техническа документация, която безспорно влияе на производствения процес в дружеството. Прието е също така, че дейността на ищеца е във връзка с поставените производствени задачи пред дружеството – посочени в бизнес програмата, представляваща приложение към договора за управление. Окръжният съд е стигнал до извод, че задължението, посочено във функционалната характеристика на ръководения от ищеца отдел е, да предоставя на изпълнителния директор информация за текущото изпълнение на разпореждания, отправени до съответния служител, без която не би могло да се проследи дали е изпълнена възложената работа от различните служители. Въз основа на тези констатации и изводи съдът е стигнал до краен извод, че ищецът – въззивник, попада в кръга на лицата по § 1, т.3 ДР на КТ, тъй като е имал и задача да контролира и координира работата по подготовката на заседанията на Съвета на директорите и изпълнението на задачите.Не е зачетено възражението, че работодателя е имал задължение да предложи на ищеца друго работно място, съгласно К. в предприятието, тъй като чл.22 от този договор третира въпроса за освобождаване на работници при съкращаване в щата, намаляване обема на работа или закриване на част от дейността, а в процесния случай трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ.
Позоваването от касатора на задължителна съдебна практика , а именно решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от него основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Първият от поставените въпроси е относим към спора, но по него окръжният съд не е изложил изводи във вида, във който се поставя от касационния жалбоподател. Точно обратното въззивната инстанция е приела, че както с длъжностната характеристика, така и с функционалната такава за отдела,които са били връчени по надлежния ред на ищеца – заемащ длъжността “Ръководител “Административен отдел – деловодство и архив”, са възложени ръководни функции, поради което ищецът попада в кръга лицата, визирани в разпоредбата на §1, т.3 ДР на КТ.Вторият от поставените въпроси е неотносим към изводите на окръжния съд. Същият не е разглеждан като спорен, нито от районния съд, нито от въззивната инстанция, тъй като довод по него липсва в исковата молба. Действително във въззивната жалба е наведен несвоевременно довод за липса на бизнес-програма, но изводи за това не са изложени във въззивното решение.
Претендираните от ответника разноски за настоящето производство – юрисконсултско възнаграждение не се дължат, тъй като липсват данни ответникът да е представляван от юрисконсулт,нито пък изпълнителния директор да има юридическо образувание.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 314/16.10.2014 г. по гр.д.№1391/2014 г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: