О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1326
София, 20.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5027/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№10102/22.7.2015 г., подадена от адв. В. Т. – процесуален представител на В. П. Н., по касационна жалба, вх.№8629/24.6.2015 г., подадена от прокурора Б. С. от Апелативна прокуратура – София, представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Република България, против въззивно решение №1229/08.6.2015 г. по гр.д.№1640/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 2-ри състав, с което е отменено решение №21007/14.02.2014 г. по гр.д.№6125/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-18 състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. П. Н. разноски по делото в размер на 173,07 лева, и същата е осъден да заплати на адв. В. Т. посочената сума. С обжалваното решение е потвърдено решението на първата инстанция в останалите му части, а именно за осъждането на Прокуратурата на Република България да заплати на В. П. Н. сумата 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, но със законната лихва върху тази сума, считана от 26.10.2013 г., на основание чл.2, ал.1, т.2, пр.2, алт.2 ЗОДОВ.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че са налице елементите от фактическия състав на посочената по-горе правна норма от ЗОДОВ, тъй като ищцата е изпитвала след повдигане на обвинението несигурност, страх, изострени невротични реакции, манифестирани в загуба на самоконтрол и дисбалансиране на личността. Отчетен е и фактът на 72-часово задържане на ищцата под стража, което представлява сериозен шок с психологически, културни човешки измерения, както и други емоционални състояния.
В изложението на касационната жалбоподателка/ищца/ – В. П. Н., също се сочат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1. Как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди ?, и 2. По какъв начин съобразно обществения критерии за справедливост следва да се обезщетят вредите от съда при приемане на обичайно търпимите вреди за подобни случаи, как следва да се съотнася размера на обезщетението при обичайно търпените вреди съобразно периода на водене на наказателното производство, период на задържане, тежестта на повдигнатото обвинение, семейното положение, полът и възрастта на увреденото лице, както и при приемане на търпени вреди над обичайните, накърняването на обичайната среда и обществено положение ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендират се разноски.
В изложението на касационния жалбоподател/ответник по исковата молба/ – Прокуратура на Република България сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалбоподателка/ищец/ е депозирала отговор по касационната жалба на ответника по исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби и взе предвид отговора на ищцата по касационната жалба на ответника по исковата молба намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби. Всички поставени въпроси са по приложението на чл.52 ЗЗД, и не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
С оглед изхода от спора в настоящото производство разноските следва да бъдат понесени от страните, така както са направени от тях.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1229/08.6.2015 г.по гр.д.№1640/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 2-ри състав, по касационна жалба, вх.№10102/22.7.2015 г., подадена от адв. В. Т. – процесуален представител на В. П. Н., по касационна жалба, вх.№8629/24.6.2015 г., подадена от прокурора Б. С. от Апелативна прокуратура – София, представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Република България.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. Т. – процесуален представител на В. П. Н., за присъждане на разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: