О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
София, 10.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 2762/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Й. Й. – процесуален представител на П. Й. П. , против въззивно решение № 41/05.02.2015 г. по в.гр.д.№ 18/2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1067/12.11.2014 г. по гр.д.№ 04162/2014 г. по описа на Пернишки районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Й. П. против Ю. д. п. ТП “Д. л. с. – В. – С.” – [населено място], област П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ във вр.чл.225,ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси :
1. Налице ли е съкращаване в щата по чл.328, ал.1, т.2 КТ, когато липсва пълна идентичност между трудовите функции по нововъведената длъжностна характеристика за съответната длъжност и тези по отменената такава;
2. Налице ли е съкращаване в щата по чл.328, ал.1 ,т.2 КТ, когато липсва пълно съвпадение между същностните характеристики на длъжностите по новия и стария щат или между нововъведената длъжностна характеристика за съответната длъжност и тези по отменената такава ;
3. Налице ли е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ, когато изменението на изискванията за образование и/или квалификация не е предвидено при запазване на трудовите функции за заеманата по трудовия договор длъжност, а наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността/изцяло или отчасти/;
4. Налице ли е промяна в трудовите функции на длъжността, когато:
– с нова длъжностна характеристика е въведена материална отговорност на лицето, което я заема за дълготрайните материални активи на работодателя и за заприходената продукция;
– с нова длъжностна характеристика е въведена работа по утвърден месечен график;
– с нова длъжностна характеристика наред със старите се въвеждат и изцяло нови задължения, които не са фигурирали въобще в предходната длъжностна характеристика;
– с нормативен акт се въвежда, като изискване за изпълнение на длъжността лицето, което я заема да бъде вписано в публичен регистър и да притежава удостоверение за това вписване, при положение, че за да бъде вписано в такъв регистър лицето трябва да притежава специално образование;
– с поднормативен акт се въвежда като изискване за изпълнение на длъжността само лицето, което е вписано в публичен регистър да има право да притежава съответно оборудване, с което да изпълнява служебните си задължения;
5. На какво основание – чл.328, ал.1 т.2, предл.2 КТ или чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ, следва да се прекрати трудовият договор на работник, възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, за която към датата на възстановяването предвидените щатни бройки са заети, а същевременно работникът не отговаря на нормативно въведените за съответната длъжност изисквания за образование, професионална квалификация и за изпълнение на длъжността ;
6. На какво основание – чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ или чл.328, ал.1, т.6 и т.11 следва да се прекрати трудовият договор на работник, възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, който не отговаря на нормативно въведените изисквания за образование, професионална квалификация и за изпълнение на длъжността, за която по време на висящия съдебен процес работодателят е въвел ново длъжностно щатно разписание, по силата на което заеманата от възстановения работник щатна бройка е съкратена ;
7. Задължен ли е работодателя да разкрива/включва нова щатна бройка, когато по силата на съдебно решение работник е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, предвидените щатни бройки за която са заети ;
8. Задължен ли е работодателят да предвиди щатна бройка за работник, който оспорва законността на уволнението по съдебен ред, когато въвежда ново длъжностно щатно разписание по време на висящия съдебен процес ;
9. Задължен ли е работодателят да освободи щатна бройка, която да бъде заета от работник, възстановен по силата на съдебно решение на заеманата от него преди уволнението длъжност, за която предвидените щатни бройки са заети към датата на възстановяване на работа ;
10. Налице ли е съкращаване в щата като основани еза уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ в случаите, когато работникът или служителят е възстановен от съда на заеманата преди уволнението длъжност, за която няма свободна щатна бройка .
Ответникът по касация – Ю. д. п. ТП “Д. л. с. – В. – С.” – [населено място], област П., посредством процесуалния си представител адв. Т.Ш., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че процесното прекратяване на трудовото правоотношение между горепосочените две страни е прекратено законосъобразно, тъй като съгласно практиката на ВКС, заповедта за уволнение може да се извърши на повече от едно законово основание, щом са настъпили правнорелевантни факти за това, като съдът е длъжен да изследва наличието на всяко едно от посочените основания. Прието е също така, че само липсата на всички посочени основания за уволнение прави заповедта незаконосъобразна, както и че право на работодателя е да прецени от какви специалисти се нуждае за изпълнение на производствените цели и да определи необходимото образование и професионална квалификация за заемане на съответните длъжности. Съдът е установил от представените по делото доказателства, че в длъжностната характеристика на ищеца за длъжността “горски надзирател”, в сила от 25.05.2009 г., е посочено като изискване за образование – висше или средно лесовъдно, на което той не е отговарял, което изискване впоследствие е въведено нормативно, и което представлява промяна в изискващото се образование ,както и е основание за прекратяване на трудовия договор. Не е зачетено твърдението на ищеца, че трудовият договор е недействителен към датата на прекратяването, тъй като не е проведено производство по реда на чл.74 КТ. Не са зачетени доводите за липса на промяна в трудовите функции, тъй като работодателят не е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касаторът въпроси действително са правни, но изобщо нямат връзка с решаващите изводи на въззивната инстанция, които установяват по несъмнен начин липсата на образование и квалификация за изпълнение на работата. По естеството това представлява липса на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, във връзка с цитираното тълкувателно решение.Константна е практиката,че няма пречка работодателят наред с промяната на изискванията за образование и квалификация да въвежда и промяна в основните трудови функции за длъжността. Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието, ако това не представлява злоупотреба с право. По тази причина съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна. Когато обаче новите изисквания са въведени с нормативен акт, с императивни разпоредби, работодателят няма право на преценка и е длъжен да уволни работниците и служителите, които не отговарят на новите изисквания. От момента на влизане в сила на съответния нормативен акт и съответно на новите изисквания за образование или професионална квалификация работодателят може да пристъпи към уволнение на това основание, без да е необходимо да се изчаква извършването на каквито и да било структурни и организационни промени, както и влизането в сила на ново щатно разписание – решение № 148/05.06.2013 г. по гр.д.№ 515/2012 г., и решение № 243/16.07.2012 г. по гр.д.№ 745/2011 г., и двете на ВКС, ІV г.о.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки, поддържани от касатора.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 600 /шестстотин /лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 41/05.02.2015 г. по в.гр.д.№ 18/2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Й. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на Ю. д. п. ТП “Д. Л. С. – В. – С.” – [населено място], област П., разноски за настоящата инстанция в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: