О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 05.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1957/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2434/13.3.2019 г., подадена от адвокат Я. Я. – процесуален представител на ответника по исковата молба – Детска градина „Радост“ – град Бяла Слатина, област Враца, против въззивно решение №8/18.01.2019 г. по гр.д.№646/2018 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №279/09.10.2018 г. по гр.д.№878/2018 г. по описа на Белослатинския районен съд, II-ри граждански състав, с което са уважени предявените от Д. И. Х. от [населено място], община Б. С., област В., против Детска градина „Радост“ – град Бяла Слатина, област Враца, с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивният съд е приел, че „При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявените обективно съединени искове за основателни и доказани,и ги уважил,излагайки подробни съображения,към които настоящият състав препраща и се присъединява на основание чл.272 ГПК.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Мотивите, свързани с осъществяване на посоченото в заповедта основание за уволнение, трябва да бъдат изложени изчерпателно, тъй като само въз основа на тях съдът може да провери осъществени ли са в обективната действителност релевантните за спора факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от работодателя основание. Това се налага и с оглед равнопоставеността на страните и необходимостта още при самото предявяване на исковата молба работникът да знае фактическите и правните основания за уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на правата си. От друга страна, мотивите за уволнението, относими към съответното правно основание, трябва да се съдържат в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, а не да се допълват или конкретизират от работодателя при оспорване законността на уволнението.
Нормите на чл.195 КТ са императивни. Липсата на изискуемите от закона реквизити в заповедта по чл. 195 ал. 1 КТ, включително времето на извършване на нарушението е толкова съществено, че не може да бъде санирано в хода на процеса, тъй като се касае до задължително спазване на предвидената в закона форма,като липсата само на един от посочените в чл. 195 ал. 1 КТ реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. От мотивировъчната част на процесната заповед не става ясно и не може да се направи извод кога е осъществено нарушението, тъй като не е посочено времето на извършването му – кога е извършено.
Въззивната инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд,че в заповедта за налагане на наказанието не е конкретизирано дисциплинарното нарушение, извършено от въззиваемата,и,че не може да се приеме за достатъчно индивидуализиране на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, преразказването в заповедта на изразеното от служителя становище в писмените му обяснения от 11.04.2018г. В случая не може да се направи извод с какви свои действия,представляващи нарушения на трудовата дисциплина въззиваемата е застрашила здравето и живота на трите деца.
Приемайки, че заповедта за уволнтение не е мотивирана и не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ предявеният иск за отмяната и се явява основателен и следва да се уважи само на това основание, без спорът да бъде разглеждан по същество.
Въззивната инстанция намира предявения иск за основателен и доказан и по същество – не са налице основанията за уволнение,отразени в заповедта. В същата като правно основание за уволнението са посочени:чл.190 ал.1 т.4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и чл.190 ал.1 т.7 КТ вр.чл.187 ал.1 т.3 и 10 КТ– други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В мотивировъчната част на заповедта е отразено единствено,че нарушението на трудовата дисциплина се изразява в това,че не са опазени здравето и живота на децата. Изложеното като мотиви не отговаря на обективната действителност по делото. Здравето и живота на трите деца не са накърнени,тъй като те са живи и здрави. С евентуалните си действия би могло да се приеме,че въззиваемата е създала предпоставки за застрашаване живота и здравето на децата и не е създала необходимите условия за безопасността им,но подобни фактически мотиви в заповедта за уволнение липсват. Действително злоупотреба с доверието на работодателя представлява всяко действие,което е израз на несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията между работник и работодател,но в конкретния случай в заповедта за уволнение не е посочено в какво е следвало да се изрази дължимото поведение от страна на въззиваемата при създалата се ситуация – подмяна на стъкло в класната стая,как е следвало да се реагира,и кое е било по безопасно-да останат децата в стаята,или да бъдат изведени навън и задължението за опазване на децата само върху въззиваемата ли е тежало,или и върху помощник-възпитателите. Доводите на въззивника в хода на делото и във въззивната жалба,че оградата на двора била цяла и в добро състояние,че били налице още три свободни стаи,в които децата биха могли да бъдат настанени са голословни и неподкрепени с никакви доказателства. Действията на въззиваемата,свързани с неизпълнение на трудовите и задължения във връзка осигуряване безопасността на децата не са свързани с използване на служебното и положение и не представляват преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Единствено би могло да се приеме,че с действията си въззиваемата е злепоставила работодателя си пред трети лица/че от градината изчезват самоволно деца/,но подобни фактически твърдения не се съдържат нито в заповедта за уволнение,нито се навеждат в хода на делото или въззивната жалба,нито се сочат доказателства в тази насока – по какъв начин и пред кои трети лица е злепоставен работодателя,поради което настоящият състав намира,че и тази хипотеза на злоупотребата с доверието на работодателя не е установена и не е налице. Изложеното по-горе относно злоупотребата с доверието на работодателя се отнася и за второто отразено правно основание за уволнението – чл.190 ал.1 т.7 вр.чл.187 ал.1 т.3 и 10 КТ доколкото липсва мотивировка какви конкретно са другите тежки нарушения на трудовата дисциплина извън това по чл.190 ал.1 т.4, и в какво конкретно се изразява неизпълнението на трудовите и задължения-какво е била длъжна да направи и каква е направила или не е направила.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба,in fine, се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като се поставят следните материалноправни въпроси: 1.Необходимо ли е изпълнението на трудовите задължения да бъде свързано с използване на служебното положение и да представляват преднамерени действия с цел извличане на имотна облага ? и 2. Дали обясненията на служителя могат да бъдат използвани като индивидуализиращ белег на извършеното нарушение ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – Д. И. Х., посредством процесуалния си представител – адв. Р. С., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Въззивното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения.
Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
И двата поставени въпроса визират съществото на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Действително въззивната инстанция, за пълнота на мотивите си, е изложила изводи и по съществото на спора, но решаващите изводи на Врачанския окръжен съд са относно нарушение на формално императивно изискване на закона относно формата на акта за налагане на дисциплинарното наказание, а именно – нарушение от страна на работодателя на правната норма на чл.195, ал.1, предложение трето КТ, а именно „кога е извършено“ дисциплинарното нарушение, както и индивидуализиране на конкретното дисциплинарно нарушение.
Въпроси по тези решаващи изводи не се съдържат в изложението на касационния жалбоподател, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №8/18.01.2019 г. по гр.д.№646/2018 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „РАДОСТ“ – град Бяла Слатина, област Враца, да заплати на Д. И. Х., ЕГН – 9003031911, от [населено място], община Б. С., област В., деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: