О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1857/2018 година.
Производството е по чл.230, във връзка с чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
С определение №294/18.9.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, поради наличие на висящо к.д.№10/2018 г. по описа на Конституционния съд на Република България.
По посоченото конституционно дело е налице произнасяне на Конституционния съд с решение №15/06.11.2018 г., обнародвано н ДВ, бр.95/16.11.2018 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
Производството е образувано е по касационна жалба, вх.№1393/13.02.2018 г., подадена от адвокат Ю. Д. – процесуален представител на ищеца Б. А. Г. от [населено място], област П., против въззивно решение №494/19.12.2017 г. по гр.д.№710/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, III въззивен състав, с което е потвърдено решение №146/12.6.2017 г. по гр.д.№348/2016 г. по описа на Велинградския районен съд, V граждански състав, с което са отхвърлени предявените от Б. А. Г. от [населено място], област П. против Община Велинград, искове по чл.12 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за присъждане на следните суми: сумата от 5700лв., представляваща обезщетение за лишаването от възможността за получаване на възнаграждение за периода от 05.01.2016 г. до 31.03.2016 г. по договор за управление на „ВКТВ“ ЕООД, евентуално сумата от 4560.00 лева, неполучено обезщетение (доход) за временна нетрудоспособност за същия период; сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди; сумата от 8000.0лв., представляваща обезщетение в размер на стойността на вложените от ищеца през периода 30.04.2015 г. – 07.07.2015 г. време, труд и средства, включително и за изготвената за участието му в конкурс на «Програма за развитие и дейността на „ВКТВ„ ЕООД» за тригодишен период, които вреди са причинени от недобросъвестно преддоговорно поведение и отказ за сключване на договор за управление на това дружество по проведен конкурс за избиране на управител на „ВКТВ“ ЕООД, обявен с Решение № 126 по Протокол № 6/30.04.2015 г. на Общински съвет — Велинград, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска -19.04.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
Със същото решение са отхвърлени също така и предявените от Б. А. Г. от [населено място], област Пазарджик, при условия на евентуалност, против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛЕН ВОДОИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД /“ВКТВ“ ЕООД/, ЕИК 822106633, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“акад.Иван Павлов“ №1, искове по чл.12 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за присъждане на следните суми: сумата от 5700лв., представляваща обезщетение за лишаването от възможността за получаване на възнаграждение за периода от 05.01.2016 г. до 31.03.2016 г. по договор за управление на „ВКТВ“ ЕООД, евентуално сумата от 4560.00 лева, неполучено обезщетение (доход) за временна нетрудоспособност за същия период; сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди; сумата от 8000.0лв., представляваща обезщетение в размер на стойността на вложените от ищеца през периода 30.04.2015 г. – 07.07.2015 г. време, труд и средства, включително и за изготвената за участието му в конкурс на «Програма за развитие и дейността на „ВКТВ„ ЕООД» за тригодишен период, които вреди са причинени от недобросъвестно преддоговорно поведение и отказ за сключване на договор за управление на това дружество по проведен конкурс за избиране на управител на „ВКТВ“ ЕООД, обявен с Решение № 126 по Протокол № 6/30.04.2015 г. на Общински съвет — Велинград, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска -19.04.2016г. до окончателното изплащане.
С първоинстанционното решение „ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛЕН ВОДОИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД /“ВКТВ“ ЕООД/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“акад.Иван Павлов“ №1, е осъдено да заплати на Б. А. Г. от [населено място], област П., сумата от 3060 лева /три хиляди и шестдесет лева/ – главница, представляваща възнаграждение по р-л IV, т.2 от ДУ №1/01.20.2012г. за достигнат ръст на показателя „рентабилност на продажби“ за 2014г. в сравнение с 2013г., както и сумата от 2642,83 лева /две хиляди шестстотин четиридесет и два лева и 83ст./ -главница, представляваща неизплатена част от обезщетение за неизползван отпуск за останали 34 дни неизползван платен отпуск по р-л VI, т.3 от ДУ №1/01.20.2012г. при прекратяване на договор за управление, ведно със законна лихва върху главницата считано от 19.04.2016г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за обезщетение за неизползван отпуск над горния размер до пълния претендиран такъв от 4921,90лв., както и за законната лихва върху разликата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение по р-л VI, т.1 от ДУ №1/01.20.2012г. от три месечни възнаграждения в размер на 9120лв., неоснователен поради плащане в една част и в друга поради недължимост.
Въззивната инстанция е приела, че „Въз основа на така установената фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционният съд са обосновани и правилни. Доказателствата са обсъдени в съвкупност,мотивите са ясни и последователни,поради което и на основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивната инстанция препраща към тях.
Досежно въведените с жалбите на страните възражения :
Основна функция на гражданската отговорност е обезщетителната,тъй като чрез нея се репарират вредите,причинени от конкретно правонарушение. В зависимост от интереса,който следва да бъде удовлетворен, тази отговорност може да бъде деликтна или договорна. При договорната отговорност неблагоприятният резултат от определено поведение,произтича от нарушаване на поето чрез договор задължение, а при деликтната –източник на вреди е определено противоправно поведение, предизвикващо негативна промяна в сферата на увредения. Преддоговорната отговорност по чл.12 от ЗЗД е деликтна и е функция на недобросъвестността при водене на преговори за сключване на договори. Добросъвестността е общо изискване при водене на преговори за сключване на договор,има широк обхват и по съществото си съставлява поведение,което е в разрез с общоприетите етични правила,определящи начина,по който следва да се постъпва при постигане на целения резултат. Именно това несъответствие на поведението с общоприетите правила чл.12 урежда като правнорелевантно, определя го като неправомерно и го санкционира.
Както се установи от фактическа страна с Решение №126 от 30.04.2015г. на Общински съвет [населено място] е открита процедура за провеждане на конкурс за избор на управител на общинско дружество „ВКТВ“ ЕООД, като в същото изрично е посочено, че процедурата се провежда въз основа на правилата на Наредбата на за реда за учредяване на търговските дружества с общинско имущество и за упражняване на правата на собственост на [община] в търговските дружества.
Съобразно чл.40,ал.1 от посочената Наредба „ в тридневен срок от провеждането на публичния подбор комисията предоставя на Председателя на Общинския съвет решение за определяне на представилия се най-успешно на проведения публичен подбор кандидат и класирането по ред на следващите участници. Съобразно ал. 2 : председателят на ОбСъвет внася решението на комисията и всички документи на класираните кандидати в ОС Велинград,който на първото заседание,след провеждане на подбор, утвърждава предложеното класиране и избира представилият се най-успешно на проведения публичен подбор кандидат за управител на съответното общинско еднолично дружество с ограничена отговорност.
Изборът е психологично решение,след преценка на множество опции и избор на една или повече от тях. Етимологичното значение на думата избор е предпочитане измежду две или повече неща.
Както се посочи по-горе,съобразно чл.12 от ЗЗД при воденето на преговорите и сключването на договора, страните трябва да действат добросъвестно. Едно от най-важните преддоговорни задължения е задължението за взаимно уведомяване. В конкретният казус, следва да се приеме,че ответната община е изпълнила това си задължение, тъй като изрично е посочила в Решение №126/30.04.2015г., че същото се взема на основание Наредбата за реда за учредяване на търговските дружества с общинско имущество и за упражняване на правата на собственост на [община] в търговските дружества,в която от своя страна в цитирания по-горе текст изрично е разпоредено,че „изборът“ на управител на общинското дружество се осъществява от Общинския съвет. Изборът,както се посочи означава преценка, а не възприемане на решението на помощната комисия за избор на управител, съобразно класирането ,което е извършила на явилите се кандидати. Ищецът в настоящото производство е бил запознат,че конкурса се провежда въз основа на посочената Наредба-този факт,не се спори в производството, поради което следва да се приеме,че той е бил уведомен ,че изборът се прави от Общински съвет Велинград, а решението на помощната комисия за класирането му на първо място не води автоматично до избирането му за управител на общинското дружество,както сам е очаквал. Но, тези му очаквания не могат да обосноват недобросъвестност на ответника, тъй като както се посочи ,последният е изпълнил основното си задължение в преддоговорните отношение,а именно –изричното уведомяване че Общинският съвет е органа,който извършва избора.
Основният принцип,прокламиран в чл.9 от ЗЗД е ,че всеки е свободен да договоря,ако желае,с когото желае и при каквито условия желае. Най-общо твърденията на ищеца, че търпи негативен интерес от прекъсване на преговорите за избирането му за управител без основание, са недоказани,тъй като не се доказа ответникът да е действал недобросъвестно. Такава недобросъвестност би намерила проявление, в случай ,че Общинският съвет на основание чл.40,ал.2 от Наредбата избере за управител на общинското предприятие ищецът, а впоследствие поради някаква причина,не се стигне до сключването на договора за управление. Но, с оглед данните по делото ,настоящият съдебен състав приема,че ответникът е изпълнил задължението си да уведоми ищеца относно процедурата за провеждане на конкурса и кой е органа осъществяващ избора /като това не е помощната комисия провеждаща конкурса/, поради което следва да се приеме,че ответникът е действал добросъвестно.
Предвид изложеното,съдът счита,че за ищеца като участник в конкурса за управител на общинското предприятие и поради класирането му в протокола на помощната комисия на първо място, не са настъпили и не могат да настъпят описаните в исковата молба вреди от неправомерното решение на ответника, изразяващо се в неизбирането му за управител на общинското дружеството и сключване на договор за управление. Липсата на един от елементите от фактическия състав на деликта, в случай липсата на неправомерно действие на ответната Община, изключва отговорността й за заплащане на обезщетения за недобросъвестност при преддоговорните им отношения посредством прекъсване на преговорите.
По отношение на въведените във въззивната жалба на Б. Г. и „ВКТВ“ЕООД твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение, настоящият съдебен състав ,като прецени,че същите са въведени още с исковата молба и отговора на същата, и по които първоинстанционният съд е развил правилни и обосновани мотиви, счита,че следва да мотивира решението като на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Евентуално съединения иск за обезщетение по чл.12 от ЗЗД насочен спрямо „ВКТВ“ ЕООД е неоснователен, тъй като това дружество не е материално правно легитимирано да отговаря. Исковете за обезщетение от прекратения договор за управление,в частите признати за основателни от първоинстанционния съд ,са основателни,тъй като са доказани от неоспорените заключения на съдебно-икономическата експертиза.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 и ал.2 ГПК, като се поставя следните въпроси: 1.За задълженията на съда при тълкуването и прилагането на правните норми, и следва ли при тази негова дейност правните разпоредби и нормативните актове да се тълкуват и прилагат не буквално и формално, а според точният им смисъл и цел, според тяхната взаимовръзка с останалите правни норми от същия нормативен акт, без противоречие с разпоредби от по-висок по степен акт и с основните начала и принципи на правото, морала и обичая ?, като въпросът е конкретизиран по следния начин: Обвързан ли е общинският съвет или не от приета от самия него общинска наредба, регламентираща реда, условията и последиците при провеждане на конкурсна процедура за избор на управител на общинско дружество, и от собственото си решение за обявяване на такава процедура по съгласно същата наредба, и обвързват ли него и самата община резултатите от конкурса, обявени от назначената от общинския съвет с такива правомощия и цел конкурсна комисия, която в изпълнение на тези правомощия е взела конкретно решение за определяне на най-добре представилия се кандидат и за класиране на участниците, внесла е съответното предложение в общинския съвет за утвърждаване на класирането и за избиране за управител на конкретен кандидат ? и 2. За задължението на съда да изложи собствени мотиви, включително и когато препраща към мотивите на първата инстанция, да обсъди и прецени всички относими към спора доказателства, а когато има противоречиви, да посочи които от тях приема и кои не, и въз основана какви съображения, да съобрази всички относими към спора доводи и съображения, изложени от страната във въззивната жалба, да съобрази и логическите и опитните правила и да постанови обосновано решение по вътрешно убеждение, въз основа на доказателствата и съобразно точния смисъл на правните норми ?,
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи и наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предложение последно ГПК.
Сочи се съдебна практика на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация – Община Велинград, и „Водоснабдяване, канализация и териториален инженеринг“ ЕООД – Велинград, не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Въззивното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросите, формулирани в пункт първи от изложението, са относими изцяло към правилността на въззивното решение и не притежават белезите на правни въпроси по смисъла чл.280, ал.1 ГПК. Тълкуването, извършено от въззивния съд на разпоредбите на приетата от Общински съвет – Велинград наредба, уреждаща правилата за провеждане на публичен подбор за избор на управител и възлагане управлението на търговски дружества с общинско участие, е израз на решаващата дейност на съда по прилагане на материалния закон. Нарушенията при тълкуването и прилагането на закона могат да доведат до неправилност на обжалваното решение – чл.281, т.3 ГПК, което в производството по чл.288 ГПК не се проверява от касационната инстанция. Проверката за законосъобразността на изводите на въззивния съд може да се извърши едва в производството по чл.290 и сл. ГПК. Поради това дори въззивният съд да е изтълкувал и приложил неправилно разпоредбите на конкретната наредба и да е формирал незаконосъобразни изводи относно възникването на спорното правоотношение, не представлява основание въззивното решение да се допусне до касационен контрол.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория от поставените въпроси, тъй като окръжният съд е изложил собствени мотиви, независимо, че е налице и препращане към мотивите на първата инстанция. Обсъдени са всички ангажирани по спора доказателства и същите са преценени, съобразно изискванията на процесуалния закон.
Крайният решаващ извод, мотивирал съда да стигне до посочения резултат е, че е налице отсъствие на съвпадащи воли на страните по спора за сключване на договор за управление, което е основание да се приеме, че липсва воля за възникване на договор за управление.
По посоченото от касационния жалбоподател основание по чл.280, ал.2 ГПК обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Соченото основание не е налице. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд, неизлагане на собствени фактически и правни изводи, нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са аргументирани основания за допускане на касационен контрол.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1857/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №494/19.12.2017 г. по гр.д.№710/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, III въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: