О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 01.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело 1707/2019 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№3386/20.02.2019 г., подадена от „АЕРОПАК Инженеринг“ ЕООД – София, против въззивно определение №182/21.01.2019 г. по ч.гр.д.№6251/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав, с което е потвърдено определение №32591/13.12.2017 г. по гр.д.№7755/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-22 състав, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено определение от 17.10.2017 г. по същото дело, в частта за разноските.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че „Производството е било образувано по обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 450 000 лв., предявени от жалбоподателя против Държавата, представлявана от министъра на финансите. В исковата молба, уточнена и допълнена с допълнителна молба, на общо 28 страници /7 стр. ИМ и 21 стр. допълнение на ИМ/ са изложени фактическите обстоятелства и правните съображения, на които ищецът основава претенциите си, и към тях са приложени повече от 250 страници писмени доказателства. Ответникът, чрез юрк. Е. Х., е депозирал отговор на исковата молба вх.№113151/30.08.2017 г., в който на 11 страници е изложил подробни съображения по допустимостта и основателността на предявените искови претенции, като на стр.11 е предявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при прекратяване на делото. Към отговора на исковата молба е приложено Пълномощно №П-153/09.05.2017 г., с което юрк. Е. Х. е била упълномощена да представлява министъра на финансите по делата, заведени срещу държавата, представлявана от министъра на финансите.
С Определение от 17.10.2017 г. производството по делото е било прекратено, като с него съдът не се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в случай на прекратяване на делото.
С депозирана в срок молба по чл.248 от ГПК ответникът, чрез юрк. Е. Х., е направил искане за допълване на постановеното определение от 17.10.2017 г. с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.78, ал.4 от ГПК, в размер на общо 900 лв. – по 450 лв. по всеки от двата предявени иска – за имуществени и за неимуществени вреди. На насрещната страна е дадена възможност да вземе становище по това искане, но същата е депозирала отговор след изтичане на дадения й седмичен срок. С обжалваното определение съдът е уважил молбата за допълване на определението от 17.10.2017 г. в частта му за разноските, с осъждане на ищеца да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., като е приел, че е налице значителен материален интерес, както и фактическа и правна сложност на делото.
Съдът намира така постановеното определение за правилно, поради следните съображения:
Ответникът, представляван от юрк. Е. Х., в срока по чл.131 от ГПК е взел подробно и обосновано становище по предявените искови претенции, като още с отговора на исковата молба е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в случай на прекратяване на делото, и е представил пълномощно на юрисконсулта, депозирал отговора. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски и в случай на прекратяване на делото. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в изменената му редакция в сила от 24.01.2017 г., когато юридическото лице се представлява от юрисконсулт, в негова полза се присъжда юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда. С Решение №10/29.09.2016 г. на КС на РБ по к.д.№3/2016 г., относно конституционосъобразността на чл.78, ал.8 от ГПК се приема, че при правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход за юрисконсултско възнаграждение, като се взема предвид, че е невъзможно изначално при сключването на трудовото или служебното правоотношение на юридическото лице с юрисконсулта да се изброят предварително всички бъдещи дела, по които той ще участва, за да се търси директна връзка между получаваното от юрисконсулта възнаграждение и конкретното дело. Ето защо, в този случай законът предвижда разноските за юрисконсултско възнаграждение да се определят от съда, съобразно с предмета на делото. В този смисъл е и трайната съдебна практика.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, определеният от съда размер не може да надхвърля максималните размери, определени по чл.37 от ЗПП, която разпоредба препраща към размерите, определени с Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП, за защита по дела с материален интерес възнаграждението се определя в размер от 100 до 300 лв., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато материалният интерес по делото надхвърля размера от 10 000 лв., възнаграждението по ал.1 може да бъде завишено с до 50% – т.е. до размера от 450 лв. В настоящият случай материалният интерес по делото надхвърля размерът от 10 000 лв., поради което съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.25, ал.2 от ГПК, като е присъдил на ответника юрисконсултско възнаграждение в рамките на увеличения размер.
С оглед на така изложените съображения съдът намира релевираните оплаквания за настъпила процесуална преклузия за искането за присъждане на разноски, за липса на доказателства за тяхното извършване, както и за необосновано завишен размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение, за неоснователни, а обжалваното определение за допустимо, правилно и законосъобразно, поради което същото ще следва да се потвърди.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното определение е нищожно, тъй като искането на ответника по исковата молба е бил за деловодни разходи, а не за юрисконсултско възнаграждение, т.е. налице е различен предмет от обсъждания. Във връзка с това се поставят въпроси и се навеждат доводи за това. В останалата част се сочат оплаквания свързани с материалноправния спор, по който производството е прекратено и определението за това е влязло в законна сила.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба.
Ответникът по частната касационна жалба Държавата чрез министъра на финансите, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по нея съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по въпроса съдът взе предвид следното:
С представеното изложение частният касационен жалбоподател не обосновава допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по смисъла на чл.288 ГПК.
Твърдението, че съдът се е произнесъл по друг предмет, различен от заявения, е изцяло неоснователно, тъй като направеното искане по чл.248 ГПК, вх.№153868/16.11.2017 г./лист 334 от първоинстанционното дело/, визира именно присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Останалата част от изложението не отговаря на изискванията на т.1 от Тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, тъй като не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №182/21.01.2019 г. по ч.гр.д.№6251/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: