О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 10.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №808/2019 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№3067/18.02.2019 г., подадена от адвокат Л. Г. – процесуален представител на ищеца Н. Н. А. от З. в [населено място] против въззивно определение №121/14.01.2019 г. по ч.гр.д.№6161/2018 г. по описа Софийския апелативен съд, ТК, 15 състав, с което е потвърдено разпореждане №36450/05.11.2018 г. по гр.д.№8356/2018 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I ГО, 9 състав, с което е върната исковата молба на частния касационен жалбоподател.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че „предявеният иск е изначално недопустим. С исковата молба и подадените уточнителни молби не са наведени фактически твърдения престъплението по чл.339, ал.1 от НК или по чл.290, ал.1 НК да е насочено лично срещу ищеца, нито че го е засегнало по някакъв начин и съответно да е лишен от средства за ефективна защита на своите права. Правният интерес от търсената чрез съда защита се обуславя от засягане на конкретни признати от закона права и интереси на субекта, който предявява иска. В случая такива не са посочени. Не е обосновано с какво неповдигането на обвинение на лицето А. С. е нарушило пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Н. А. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на всеки един иск и липсата му води до недопустимост на образуваното производство. След като същата не е налице, то и исковата молба подлежи на връщане на основание чл.130 ГПК.
Първоинстанционният съд първо е дал възможност на ищеца да обоснове интереса си и едва след това е върнал исковата молба с обжалваното разпореждане.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частната касационна жалбоподателка се моли да се допусне до касационно обжалване въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставят следните правни въпроса: 1.Значението на процесуалноправния въпрос за необходимото съдържание на исковата молба в контекста на т.4, ал.1, чл.127 ГПК по предявен иск за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от загубена вяра в правосъдието, следствие бездействие на правозащитни органи ?, 2.По материалноправния въпрос за правното значение и границите на понятията „загубване на вяра в правосъдието“ и „получаване/даване на привилегия“ ?, и 3. Длъжен ли е съдът като констатира неяснота относно твърденията на ищеца и поиска уточнение по реда на чл.129, ал.2 ГПК, след като го получи, но прецени, че неяснотата не е премахната, да прекрати производството и разпореди връщане на исковата молба, като вместо това пристъпи към изготвяне на доклад по чл.146, ал.1 ГПК ?
Сочи се практика на ВС НРБ и ВКСРБ.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По първия и втория от поставените въпроси обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в мотивите си апелативният съд изобщо не е излагал съображения във връзка с посочените в изложението понятия „загубване на вяра в правосъдието“ и „получаване/даване на привилегия“. Освен това в мотивите си въззивната инстанция е изрично е посочила, че въпреки дадените нееднократно указания и депозираните от ищеца уточнителни молби не са наведени фактически твърдения престъплението по чл.339, ал.1 от НК или по чл.290, ал.1 НК да е насочено лично срещу ищеца, нито че го е засегнало по някакъв начин и съответно да е лишен от средства за ефективна защита на своите права.
По третия поставен въпрос законът не се нуждае от тълкуване, тъй като правната норма на чл.129, ал.3 ГПК категорично сочи, че „Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща,….“, поради което не са налице предпоставки за провеждане на процедурата по глава XІІІ, раздел трети ГПК. Съдопроизводството по посочения раздел може да се проведе само и единствено след изпълнение на изисквания на чл.129 ГПК, каквото в случая не е налице.
Поради това обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №121/14.01.2019 г. по ч.гр.д.№6161/2018 г. по описа Софийския апелативен съд, ТК, 15 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: