О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София, 23.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №145/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№11096/17.10.2016 г., подадена от [фирма] – [населено място], област Л., приподписана от адв. Х. Х., срещу въззивно решение №307/30.6.2016 г. по гр.д.№267/2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила решение №90/04.12.2015 г. по гр.д.№402/2014 г. по описа на Луковитския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място], област Л., против С. И., иск с правно основание чл.51 от Закона за адвокатурата, за сумата 10500 лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда, изразяваща се в цената на иска по гр.д.№362/2013 г. по описа на Троянския районен съд, на [фирма] срещу [фирма].
Въззивната инстанция е приела, че „Правилно първоинстанционният съд е приел, че обсъждането на втората предпоставка за уважаване на предявения иск изисква да се обсъди дали адв.С. при изпълнение на договора за адвокатска услуга е изпълнил задълженията си и то с дължимата грижа.
Предметът на договора между страните е бил оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство по гражданско дело пред ТРС срещу [фирма], което е изпълнено от него.Той е изготвил искова молба от името на доверителя си и е депозирал същата пред ТРС, което е дало основание да се образува гр.д.№362/2013г.Исковата молба е изготвена по начин, по който адвокатът е осигурил защита на претендираното от дружеството субективно право-да получи останалата част от дължимата продукция от въззиваемия-30 тона царевица, която претенция е била не за реално изпълнение, а за обезщетение в размер на 10500 лева, изразяващо се в равностойността в пари на дължимото по силата на договор за съвместна дейност от 10.11.2010г.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че тезата на дружеството, че адв.С. не е положил усилия да се концентрира върху тежестта на доказване на иска, изразяваща се според ищеца в установяване на стойността на царевицата, а направил отказ от иска, не съответства на доказателствата по делото.От приложеното гр.д.№362/13г. на ТРС е видно, че съдът не е изготвил проект за доклад по чл.140, ал.3 ГПК, което е процесуална възможност, нито окончателен доклад по делото по чл.146 ГПК, тъй като преди това съдът поканва страните към спогодба и посочва нейните последици и ако такава не се постигне, съдът прави доклад, който отразява в протокола.Правилно е прието, че не е разпределяна тежест за доказване в този процес, като съдът е напътил страните към спогодба именно преди да изготви окончателен доклад по делото.След обсъждане на такава възможност, процесуалните представители на двете страни са направили изявления за отказ от иска.
Първоинстанционният съд не е приел, че оценката на въззивника, че направеният отказ от иска е неоснователен и непрофесионален.Първоначалният ответник по гр.д.№362/13г. [фирма] е предявил насрещен иск срещу [фирма] за сумата от 9120 лева, произтичащи от същия юридически факт, на който се е позовал и първоначалният ищец-договор за съвместна дейност от 10.11.2010г., като е признал, че част от събраната реколта от царевица не е предал на дружеството, но поради това, че последният не е изпълнил основните си задължения по договора, поради което [фирма] е поискал да му бъдат заплатени разходите, които е направил, за да изпълни чрез трети лица задълженията на [фирма], за доказване на което поискал да бъдат допуснати до разпит 6-ма свидетели.
Правилно първоинстанционният съд е обсъдил дали преценката на адв.С. да направи отказ от иска е била в съответствие с най-добрия интерес на клиента му, като се държи сметка за това, че след разговор с представителя на [фирма] адв.С. по напътствие на съда, е направен отказ от адв.С. от първоначалния иск, но и от насрещния иск, направен от адв.С.. Правилно е прието, че адв.С. не е действал самоцелно и напълно неоснователно, а при изискване на реципрочност на насрещната страна, която е придала на [фирма] качеството на ответник по насрещния иск.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредителното действие с правото на иск на [фирма] срещу [фирма] е направено в съответствие с нормата на чл.40, ал.2 ЗА, вменяващ задължение на адвоката да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.Направено е и искане в исковата молба на [фирма] съдът да допусне при режим на довеждане двама свидетели, но посочването и довеждането на свидетели не може да се вмени в задължение на адвоката.Негово е задължението да разясни на клиента си кои са правно значимите факти и чрез какви доказателства може да ги установи пред съда. Фактите, които е следвало да докаже ищецът са качеството му на изправен кредитор по договора за съвместна дейност и стойността на 30 тона царевица, която претендира, че ответникът не му е предал.Неправилно е становището на въззивника, че в негова тежест е било поставено единствено установяването на стойността на царевицата.Макар и ТРС да не е разпределил доказателствената тежест между страните, то същата следва от чл.154 ГПК, според който всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания.Затова [фирма] е следвало да установи не само стойността на 30 тона царевица, но и това, че е изправен кредитор, което означава, че е изпълнил задълженията си, посочени в договора за съвместна дейност, от които черпи права, а именно че е обработвал 240-те дка със своя техника-трактор, плуг, валци, брана, торачка и др. и че е прибрал реколтата със своя комбайн.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са ангажирани убедителни доказателства относно това, че въззивникът не е знаел нищо за хода на делото и е научил за това едва през м.май 2014г. В тази насока са депозирани показанията на свидетелката Ф., като правилно е прието, че нейните показания, дори и добросъвестно депозирани, могат да установят само частичните й впечатления от отношенията на съпруга й и адв.С.. Доколкото самият характер на договора за адвокатска услуга почива на принципа на доверието, то е съдържанието на комуникацията в хода на изпълнение на задълженията на адвоката по този договор може да бъде установен с изявленията на страните по делото.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че въззиваемият е изпълнявал задълженията си по чл.40, ал.3 ЗА и е осведомил своя клиент за неговите права и задължения с оглед спорното правоотношение с [фирма], включително е положил усилия да осигури възможност за личното участие в производството по делото.
Първоинстанционният съд е изложил и доводи относно това, че адв.С. е действал без представителна власт, когато е направи изявление за отказ от иска, което се установява от липсата на подпис за упълномощител в пълномощното по образец. При депозиране на исковата молба съдът проверява нейната редовност, а за отказ от иска е необходимо изрично пълномощно, като с оглед на чл.101, ал.1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия.В процесния случай е изготвено такова, но не подписано от представляващия дружеството. Предвидена е процесуална възможност за извънинстанционен контрол на определения, които макар и да не разрешават материално-правен спор, имат сходни правни последици на влязлото в сила съдебно решение, каквото е и определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, в хипотезата, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила не е била надлежно представлявана.
По отношение на вредата, то правилно първоинстанционният съд е приел, че такава би имало само ако е налице пропусната полза да реализира в гр.д.№362/13г. претендираното парично вземане за 10500 лева, т.е ако адв.С. не е направил отказ от иска, претенцията на ищеца за 10500 лева би била основателна и едновременно с това претенцията на ответника [фирма] за 9120 лева-неоснователна, като такъв извод въз основа на представените доказателства не може да бъде мотивиран.
Съдът е указал на въззивника, че в негова тежест е да докаже основателността на претенцията си по гр.д.№362/13г. на ТРС, а именно че има качеството на изправен кредитор по договора за съвместна дейност с [фирма] и последният частично не е изпълнил задълженията си да предаде 30 тона царевица, като въззивникът не е доказал изпълнение на задълженията си по договор за съвместна дейност.В тази насока е анализирал заключението на ВЛ Р.. Въз основа на които е приел, че други доказателства, с които въззивникът да установи, че е изпълнил задълженията си по договора, изразяващи се в дейности по дисковане, оране, торене, сеитба, жътва, не са ангажирани.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че [фирма] не е изпълнил задълженията си по договора за съвместна дейност, което е предопределящо за извода, че няма качеството на изправен кредитор и затова няма материално субективно право да иска от насрещната страна по договора-ответник по гр.д.№362/13г. на ТРС, обезщетение за неизпълнение в размер на 10500 лева, представляващи стойността на 30 тона царевица, и предявеният срещу [фирма] иск е неоснователен.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният от [фирма] срещу адв.С. иск с правно основание чл.51 от ЗА е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.“.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1.При търсене по съдебен ред на гражданскоправна отговорност от клиента към негов адвокат за вреди по чл.51 от Закона за адвокатурата по повод водено преди това съдебно дело от адвоката по договор за правна защита и съдействие между него и клиента към трето лице, чия е тежестта на доказване на това дали адвокатът е изпълнявал в хода на воденото съдебно дело своето задължение по чл.40, ал.3 ЗАдв., а именно – точно да осведомява своя клиент за неговите права и задължения в хода на воденото съдебно дело: адвокатът ли е длъжен да установява положителния факт на това, че точно е осведомявал своя клиент за неговите права и задължения или клиентът трябва да доказва отрицателния факт, че адвокатът не е осведомявал своя клиент за неговите права и задължения. Още повече: следва ли адвокатът и клиентът да ангажират доказателства пред съда в насока на доказване на своите твърдения или тъй като адвокатската услуга почива на принципа на доверието, то съдържанието на комуникацията в хода на изпъленние на задълженията на адвоката по договора му с клиента може да бъде установено само и с изявленията на страните по него – адвокат и клиент ?“, 2. След като съобразно Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет и Закона за адвокатурата отношенията между клиента и адвоката се уреждат с писмен договор, следва ли задължително, че и всякакви промени в тези отношения следва да са направени писмено, за да обвързват страните и да бъдат доказани пред съда при правен спор между адвоката и клиента по чл.51 ЗАдв. Още повече: Може ли адвокатът да се откаже от иска на клиента си без изрично писмено преди това клиента да е дал изрично си съгласие за това ?“ и 3. Може ли да се счита за съвестно упражняване на адвокатската професия, като обосновката за това да е само фактът, че ответникът бил завел насрещен иск по делото, без по него да е доказано нещо ?“
Ответникът по касация адвокат С. С., посредством процесуалния си представител – адв. С. Х., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговорът на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Изложението не отговаря на приетото с т.1, във връзка с т.т.2,3 и 4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Действително касационният жалбоподател е поставил три правни въпроса, но не се е позовал на противоречива практика по смисъла на т.т.2 и 3 от посоченото тълкувателно решение. Не е посочено и основанието по т.4 от същото тълкувателно решение, а и липсва съобразяване с изискванията й, както и направените към нея разяснения.
Поради това обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№307/30.6.2016 г. по гр.д.№267/2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „С. И.“ – [населено място], област Л., [улица], да заплати на С. И. С., ЕГН-[ЕГН], от [населено място], област Л., [улица], ет.2, деловодни разноски в размер на 300/триста/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: