6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
гр. София 15.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 900/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на „Техномаркет България“ АД, подадена чрез юрисконсулт А. М., против въззивно решение № 5990/20.09.2018 г., постановено от Софийски градски съд, по възз.гр.д № 14013/2017 г., с което е потвърдено решение № 157495/27.06.2017 г.по гр.д.№ 64795/2016г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ уволнението на Т. И. Т., извършено със заповед № 375/28.09.2016г., издадена от „Техномаркет България“ АД, връчена на 03.10.2016 г., на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Т. И. Т. е възстановен на длъжността „мениджър отдел сигурност“ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ „Техномаркет България“ АД е осъдено да заплати на Т. И. Т. сумата от 20400 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 04.10.2016 г. – 04.04.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /14.11.2016г./ до окончателното плащане.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение за цялото производство.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се твърди, че Софийски градски съд се е произнесъл неправилно по материално-правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси: 1/ „Попада ли в приложното поле на 328, ал. 2 КТ длъжността „Мениджър „Отдел сигурност“?“ и 2/ „След като съществува задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, според която характера на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, следва ли в предприятието да съществува нарочно обособено структурно звено, подчинено на съответния ръководен служител, за да се приеме, че длъжността попада в приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ?“ . Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че спорът е разрешен в противоречие с решение № 68/07.04.2015 г. по гр.д. № 2712/2014 г. по описа на ВКС, III г.о. Счита , че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касационната жалба – Т. И. Т., подаден чрез адв. С. Т., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от Т. И. Т. против „Техномаркет България“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 375/28.09.2016 г. на основание чл. 328, ал. 2 поради сключен договор за управление на предприятието, за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението „мениджър отдел „Сигурност“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 20 400, 00 лв. С първоинстанционното решение обективно съединените искове са уважени и въззивната инстанция е сезирана с жалба на ответника работодател.
За да се произнесе с атакуваното решение, СГС е извършил подробен и обоснован анализ на събраните доказателства във връзка с възраженията и доводите на страните по спора. Откроил е като безспорни обстоятелствата, че Т. И. Т. е работил по безсрочно трудово правоотношение при „Техномаркет България“ АД на длъжност „мениджър отдел “Сигурност“, при уговорено трудово възнаграждение в размер на 3 400 лв., а трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 375/28.09.2016 г., считано от 03.10.2016 г. От приложените доказателства съдът е установил, че след прекратяването на трудовото правоотношение Т. И. Т. не е постъпвал на работа по друго трудово правоотношение в периода от 04.10.2016 г. до 04.04.2017 г. Въззивният съд е потвърдил извода на първостепенния съд, че в настоящия случай не се осъществява фактическия състав на разпоредбата на чл 328, ал. 2 КТ, която регламентира възможността служителите от ръководството на предприятието да бъдат уволнени с предизвествие в сроковете по чл. 326, ал. 2 поради сключване на договор за управление, но не по – късно от девет месеца, поради това че Т. И. Т. няма качеството на служител от ръководството на предприятието. За да достигне до този извод, съдът е съобразил легалната дефиниция на понятието, съдържащата се в § 1, т. 3 ДР на КТ и данните за мястото на отдел „Сигурност“ в структурата на предприятието, както и задълженията на служителя по прекратеното трудово правоотношение, съдържащи се в длъжностната му характеристика. Посочил е, че характерът на ръководната длъжност се определя не от нейното наименование, а от съдържанието на трудовите функции, както и че такива служители са тези, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейността на работодателя. Взел е предвид, че дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е винаги е фактически въпрос. От съществено значение са възложените на служителя трудови функции и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието, а не определянето ? като ръководна по единния класификатор на длъжностите. Основанието на чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко отделно звено на предприятието. Съдът е съобразил, че приложението на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е по целесъобразност и идеята на законодателя е да даде възможност на новия управител да постигне предвидените в бизнес плана по новия договор за управление резултати, като сам избере служителите, които да заемат ръководни длъжности в предприятието. Във връзка с изложените съображения, СГС е посочил, че от работата на отдел „Сигурност“ в предприятието на „Техномаркет България“ АД не зависи пряко постигането на икономическите показатели на дружеството за периода на договора за управление като обем на оборот, печалби, производителност, поддържане на определен брой работни места, поради което основанието по чл. 328, ал. 2 КТ не може да се реализира спрямо Т. И. Т.. От структурата на предприятието на „Техномаркет“ АД се констатира, че отделите и звената в направленията и дирекциите са най-низовите звена в предприятието. Директорът на съответната дирекция ръководи направленията, отделите и звената – част от дирекцията и като такъв той упражнява властнически и контролни правомощия над дейността на структурните единици, подчинени на дирекцията и определя цялостната й дейност. От друга страна отдел „Сигурност” се намира в йерархическа подчиненост и на Направление „Склад, сигурност, транспорт”, на чийто ръководител началникът на отдела – съгласно длъжностната му характеристика, е пряко подчинен, и чиито заповеди, разпоредби и възложени задачи, свързани с длъжността, е задължен да изпълнява и пред когото се отчита при изпълнение или неизпълнение на възложените му задачи или на основните си задължения. Ето защо предвид отговорностите и задълженията и мястото й в общата структура на длъжностите в дружеството, изпълняваната от Т. И. Т. длъжност „мениджър отдел Сигурност” не определя дейността на „Техномаркет България” АД в областта на сигурността и не отговаря за цялостния производствен процес в тази област, в т.ч. на същия не са предоставени правомощия да одобрява и изменя плановете за охрана и мерките за сигурност, да организира и планира трудовия процес във връзка със сигурността, за определяне на вида и числеността на отделните физически и технически средства, за сключването на договори във връзка с тяхното изпълнение, по въпросите за инвестициите, производителност, планиране развитието на отдела и пр., а отговаря само за изпълнение на приетата от дружеството фирмената политика във визираната област. Макар да му е възложено да ръководи тримата служители от отдел „Сигурност”, вменените му задължения, свързани с планиране и контрол са организационни и изпълнителски функции и са свързани единствено с дейности по техническото обезпечаване на различните режими на охрана, одобрени от ръководството, тяхната поддръжка и подобряването на дейността им, което обосновава крайния извод, че длъжността на Т. И. Т. не е част от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ и уволнението му на основание чл. 328, ал. 2 КТ е незаконосъобразно.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да личи ясно. Обосноваването на наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл неправилно е недопустимо. Оценката и проверката на правилността на решаващите изводи на въззивния съд не може да бъде извършена в производството по селекция на касационните жалби. Единствено в случай, че касационният съд допусне касационно обжалване, той се произнася по правилността на решението. Несъгласието на жалбоподателя с решаващите мотиви на въззивния съд не обуславя основание за допускане на касационна проверка. Освен това във връзка с първия въпрос следва да се подчертае, че както правилно е отбелязал въззивният съд, преценката дали дадена длъжност попада в ръководството на предприятието винаги е фактическа. По отношение на втория въпрос – въззивният съд подробно е разгледал трудовите функции на длъжността на уволнения служител, както и мястото на звеното, в което е работил, в структурата на предприятието на работодателя. Поставеният въпрос е хипотетичен и изисква теоретичен отговор по тълкуването на разпоредбата, а както вече беше посочено въпросът дали длъжността е част от ръководството на предприятието е фактически. За пълнота и изрядност, предвид формулировката на поставения въпрос ,следва да се посочи, че съгласно чл. 290, ал. 3 в ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г., решението по чл. 290, ал. 2 ГПК не представлява задължителна съдебна практика. Що се отнася до позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК също следва да се посочи,че липсва правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване.В случая дори не е направен и опит да се формулира такъв.
Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Поради изложеното тезата на касатора, че изводите на въззивния съд относно неприложимостта на основанието по чл. 328, ал. 2 ГПК поради необоснованост и неправилна преценка на събраните доказателства не може да обуслови наличие и на това претендирано основание.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна разноски за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5990/20.09.2018 г., постановено от Софийски градски съд, по в.гр.д. № 14013/2017 г.
ОСЪЖДА „Техномаркет България“ АД,ЕИК 200586330 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Т. И. Т., ЕГН [ЕГН] сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: