О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 31.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2184/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх№147806/30.12.2013 г., подадена от адвокат И. О. – процесуален представител на ответницата по исковата молба С. В. Б. от [населено място], против въззивно решение от 07.11.2013 г. по гр.д.№4735/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 07.02.2012 г. по гр.д.№7917/2011 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 38 състав, с което са уважени предявените от С. М. П. и В. Д. З., и двамата от [населено място], против М. Д. П. и С. В. П., и двамата от [населено място], активно и пасивно, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 07.02.2012 г. по гр.д.№7917/2011 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 38 състав, с което са уважени предявените от С. М. П. и В. Д. П., обективно и субективно, активно и пасивно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗ и чл.87, ал.3 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че при съвкупната преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при сключването на договора за покупко-продажба , обективирана в нот.акт №198 от 19.8.1998 г. страните външно са изразили съгласие за продажбата, но са уговорили че не желаят правните последици на сделката, т.е.вътрешната воля на участниците в сделката е да не се породят правните последици, които съответстват на външното изявление, поради което договорът за продажба не поражда правни последици и е нищожен, като в процесния случай споразумението за привидността е оформено в писмен документ – декларация от 19.8.1998 г., изходяща от страните по делото, представляващо обратно писмо(contre lettre) и начало на писменото доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, с оглед допустимостта на свидетелските показания. Прието е също така, че писменият документ може да се състави и даде преди сключване на сделката, по време на сключването й или след това, както и че е неоснователно възражението от въззивната жалба на ответницата по иска за непротивопоставимост на декларацията от 19.8.1998 г., поради липса на достоверна дата, тъй като относно обратното писмо законът не съдържа подобни изисквания, а единственото изискване е за наличие на писмено доказателство, въз основа на което може ясно и недвусмислено да се установи волята на страните. Досежно последното въззивната инстанция се е позовала на решение №16/09.02.2009 г. по гр.д.№2392/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. По-нататък в мотивите си СГС е стигнал до извод, че страните по договора за продажба не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели, като симулативният договор е нищожен, независимо че прикрива друга сделка, а именно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Въззивната инстанция се позовала и на разпоредбата на чл.17 ЗЗД и практиката ВКС по чл.290 ГПК – решение №492/12.7.2010 г. по гр.д.№1904/2009 г., І г.о. В тази връзка е прието, че ответниците по исковата молба не са изпълнявали задължението за издръжка, респективно не са полагали дължимата грижа към родителите на първия ответник, както и е жалбоподателката С. Б. не е ангажирала доказателства относно твърденията си, че е налице изпълнение на договора за издръжка или гледане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1.“Притежава ли приложената по делото декларация, датирана от 19.8.1998 г. характеристиките на “начало на писмено доказателство” по отношение на моята доверителка и по какви критерии е определена като такава ?”. Твърди се, че решението по този въпрос е в противоречие с решение №120/16.02.2009 г. по гр.д.№5226/2007 г. на ВКС, ІV г.о., и 2. “Ако продавачът не се е снабдил с обратен документ и от неучаствалия в договора съпруг, може ли подписаната само от единия съпруг декларация да бъде противопоставима на неучаствалия в сделката ?”. И по този въпрос се твърди, че изводите на съда са в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №1/09.12.2008 г. по гр.д.№3417/2007 г., Решение №169/23.02.2009 г. по гр.д.№6539/2007 г., на ІV г.о., решение №464/16.6.2010 г. по гр.д.№1069/2009 г., І г.о. и решение №763/04.02.2011 г. по гр.д.№356/2010 г., ІІІ г.о. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация В. Д. З., посредством процесуалния си представител – адв.В. К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК..
Ответниците по касация С. М. П. и М. Д. П. не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация В. Д. З. намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия въпрос, тъй като същият е фактически.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория въпрос. Както в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК, така и във въззивната жалба касационната жалбоподателка не е навеждала довод, съответно не е правила оплакване по втория въпрос, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Единственият довод в отговора на исковата молба, съответно оплакване във въззивната жалба, е свързан с достоверността на датата на обратното писмо. Формулираният в изложението въпрос се поставя за пръв едва в него. Поради това той е неотносим.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.11.2013 г. по гр.д.№4735/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, по касационна жалба, вх№147806/30.12.2013 г., подадена от адвокат И. О. – процесуален представител на ответницата по исковата молба С. В. Б. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: