О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
гр. София 20.06.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5285/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. С., чрез пълномощника й адв. Я. Х. против въззивно решение № 1010/11.07.2016 г. по гр.д. №1309/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено изцяло решение № 1274/14.04.2016 г. по гр.д. № 5131/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск против П. И. С. с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ за отмяна на дарението на гараж № 12 с площ от 19 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], секция А,вх.”В”, извършено с нотариален акт № 19, том Х, рег. № 13441, дело № 1344 от 29.12.2004 г. на нотариус с рег. № 179 – С. З..
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че решението е необосновано и е постановено в противоречие със събраните доказателства относно имуществените права на ответника и възможността му да заплаща издръжка. Иска се да бъде уважена предявената претенция за отмяна на дарението.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се сочи бланкетно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да са формулирани въпроси.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – П. И. С., в който се излагат твърдения за неоснователност на подадената касационна жалба. В изпълнение на указания по чл. 101 ГПК, дадени от администриращия съд е приложен екземпляр подписан от упълномощен адвокат съгласно изискванията по чл. 284, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да се произнесе по претенцията за отмяна на дарение с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, въззивният съд е съобразил дадените задължителни указания за тълкуването на закона, съдържащи се в ТР № 1/21.10.2013 г. по тълк.д. 1/ 2013 г. на ОСГК на ВКС. Посочил е, че личните отношения между майката – дарителка и синът – надарен са ирелевантни към договорното отношение, доколкото от значение за спора е единствено дали е налице обществено укоримо поведение от страна на ответника, изразяващо се в отказ да предостави исканата издръжка, както и дали този отказ не се дължи на обективни причини, а именно – липсата на достатъчно средства. Съдът е установил действителната нужда на Н. Д. С. от издръжка, както и направения отказ от страна на П. И. С. да я предостави. Очертал е спорния въпрос като е посочил, че същият се отнася до възможностите на надарения да издържа дарителката, като й предоставя исканата сума от 100 лв. месечно. Изследвал е събраните писмени доказателства и е приел, че ответникът не реализира доходи, които да му позволяват да дава издръжка. А сочените извинителни причини относно намалената му трудоспособност и липсата на достатъчно имуществени права обосноват извод, че надареният не разполага с достатъчно средства и с даването на издръжка би поставил себе си в по-лошо положение от това на дарителката. Тези мотиви са обусловили крайния извод на въззивния съд за липса на обществено укоримо поведение и за неоснователност на иска, в резултат на което първоинстанционното отхвърлително решение по иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е потвърдено.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Изложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В настоящия случай изложението за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална незаконосъобразност на въззивното решение, които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържат се общи питания, които имат фактически характер и не представляват правни въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки, които евентуално касатора подържа. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната-касатор да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1010/ 11.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1309/2016 г.по описа на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: