О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 15.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1040/2017 година.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№1737/20.01.2017 г.,подадена от адв. М. С. – процесуален представител на ищцата В. Х. И. от [населено място], против въззивно определение №70/11.01.2017 г. по ч.гр.д.№2426/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., втори състав.
С обжалваното определение е потвърдено определение №12308/14.11.2016 г. по гр.д.№11439/2016 г. по описа на Варненския районен съд, X. състав, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Русенския районен съд.
Въззивната инстанция е приела, че действително разпоредбата на чл.114 ГПК дава възможност на работника да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Изложен е извод, че цитираната разпоредба има предвид полагане на труд по спорното трудово правоотношение, а не изобщо и същата не може да се тълкува разширително. В мотивите си съдът се е позовал на практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК – определение №6/10.01.2014 г. по ч.гр.д.№6196/2013 г., II г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните два правни въпроса: 1.Може ли да се приеме, че обичайното място на престиране на труд съвпада с определеното в трудовия договор място на работа, ако работникът полага труда си в различни градове на територията на България, където е командирован ? и 2. Може ли работник, който престира труда си в различни градове, в които е командирован да предяви иск срещу работодателя, като упражни правото си на избор на местна подсъдност по чл.114 ГПК, избирайки съда, на територията на който е бил командирован ?. Твърди се, че по тези въпроси няма съдебна практика.
Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] – Р., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси са правни, но са неотносими към приложението на чл.114 ГПК, тъй като се отнасят до хипотеза, която не е разглеждана в процесния случай. Въззивната инстанция не се е произнасяла по тези въпроси.
Не са налице предпоставките по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението, тъй като даденото разрешение в обжалваното определение съответства на установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.114 ГПК. Процесуалните правила за определяне на местната подсъдност са ясно определени в ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №70/11.01.2017 г. по ч.гр.д.№2426/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., втори състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: