О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София 31.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 960 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 24588/01.03.2013 г. от ищеца д-р А. Л., [населено място], чрез адв. С. М., срещу решение от 02.01.2013г. по в. гр. д. № 8464/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молба от 08.08.2012г. на ищеца А. Г. Л. по чл. 192, ал.2 ГПК/ отм./ за поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 05.06.2012г., постановено по в. гр. дело № 8464/2011г. на Софийски градски съд.
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго, с което формираната воля, изразена в мотивите, да се приведе в съответствие с тази, изразена в диспозитива, чрез отстраняване на допуснатата явна фактическа грешка.
В изложението по чл. 284 ГПК жалбоподателят формулира процесуално правните въпроси: 1.може ли да бъде запълнен по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК / отм./ пропускът на въззивния съд да постанови осъдителен диспозитив по отношение на правоприемника при положение, че правоприемството е осъществено във въззивното производство, взето е под внимание и е обсъдено в мотивите или е достатъчно оставянето в сила на решението на първоинстанционния съд, с което е осъден заличеният ответник, при отбелязване в диспозитива на обстоятелството, че е налице правоприемство и е посочен с обяснителен текст правоприемника? 2. може ли искането към въззивния съд за постановяване на осъдителен диспозитив и за правоприемника, наред с оставянето в сила на осъдителното решение на първоинстанционния съд по отношение на заличения ответник, да бъде разгледано в производството по чл. 192, ал.2 ГПК /отм./ при положение, че от мотивите е видно, че за присъдената сума следва да бъде осъден правоприемника или такова искане може да се предяви по пътя на касационното обжалване на решението като неправилно?
Жалбоподателят поддържа наличието на основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се позовава на решение № 56 от 18.11.2008г. на ВКС по т.д. № 256/2007г., 5-членен състав и на решение № 1113 от 06.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 1915/2005г. на IV г.о., и на основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, за което сочи противоречие с правното разрешение, дадено с решение от 28.04.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр. д. № 255/2009г.
Ответникът по жалбата Министерство на образованието и науката не е изразил становище по касационната жалба.
Контролиращата страна – Прокуратурата на Република България също не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение е прието, че производството по в.гр.дело № 8464/2011 г. по описа на СГС, ГО, ІV-Б с-в, е образувано по въззивна жалба на ответника Висша атестационна комисия срещу решението от 12.01.2004 г., постановено по гр.дело № 2795/2003 г. на Софийски районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца А. Г. Л. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 11.11.1997 г. до 13.04.2000 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.1997 г. до окончателното й изплащане.
С постановено въззивно решение от 05.06.2012 г. на Софийски градски съд е отменено първоинстанционното решение в частта му, с която Висшата атестационна комисия към МС /закрита в хода на въззивното производство и на чието място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ е конституирано Министерство на образованието, младежта и науката/ е осъдена да заплати на А. Г. Л. по иск с правно основание чл.1, ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДВПГ с настоящо наименование ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв. и за периода от 11.11.1997 г. до 12.01.1998 г. включително; законна лихва върху главницата от 8 000 лв. за периода от 11.11.1997 год. до 12.04.2000 год. включително, както и разноски по исковото производство за разликата над 343.75 лв., като вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на нищожен административен акт и незаконно бездействие на държавен орган, за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв. и за периода от 11.11.1997 год. до 12.01.1998 год. включително, както и искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 8 000 лв. за периода от 11.11.1997 год. до 12.04.2000 год. включително, като в останалата му част решението на СРС е оставено в сила.
Въззивният съд е обосновал, че за да е налице очевидна фактическа грешка в решението, която може да се поправи по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, следва да се констатира несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и изразената воля, обективирана в диспозитива на същото. Приел е, че в разглеждания случай не е налице посочената от ищеца очевидна фактическа грешка, тъй като както в мотивите на въззивното решение, така и в неговия диспозитив е ясно обективирана волята на съда, че присъдената сума е дължима от конкретен правен субект, а именно Министерство на образованието, младежта и науката, за който изрично е посочено навсякъде, че е правоприемник на първоначалния ответник – Висша атестационна комисия.
Съдът е приел, че отправеното до него искане на ищеца А. Л. представлява възражение за начина, по който е била формирана волята на съда по съществото на релевирания спор. Посочил е в тази връзка, че грешки от подобен характер не могат да се поправят по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, а следва да бъдат отстранени по пътя на обжалването, защото при тях е необходимо да се замести погрешно формираната воля на съда. Съдът е приел, че обстоятелството, че страна по делото е престанала да съществува докато въззивното производство е висящо, не е основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, нито пък е пречка за изпълнение на решението като се е позовал на чл. 120 ГПК /отм./, съгласно който производството продължава в лицето на правоприемника.
При тези съображения е формирал извод за неоснователност на искането на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в непосочване в диспозитива на решението, че Министерство на образованието, младежта и науката е правоприемник на Висшата атестационна комисия – първоначален ответник.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Според тълкуването, обективирано в т.2 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Жалбоподателят не се е позовал и не е представил посочената по-горе практика на ВС и ВКС, поради което не се установява допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Цитираните решение № 56 от 18.11.2008г. на ВКС по т.д. № 256/2007г., 5-членен състав и на решение № 1113 от 06.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 1915/2005г. на IV г.о., постановени по реда на ГПК/отм./ са извън обхвата на практиката на ВКС и ВС, цитирана в т.2 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По същият въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. В приложеното към изложението решение № 56 от 18.11.2008г. на ВКС по т.д. № 256/2007г., 5-членен състав, постановено по реда на ГПК/отм./ и решение от 28.04.2010 г. по в.гр.дело № 255/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд не е разрешен формулирания от жалбоподателя правен въпрос. А съгласно т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
С решение № 1113 от 06.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 1915/2005г. на IV г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ съдът се е произнесъл по подадена молба за поправка на допусната в постановено от състав на ВКС решение очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че съдът е следвало да отчете законодателната промяна в структурните звена на МВР и вместо Р. следвало да впише в решението като страна правоприемника „Пожарна безопасност и защита на населението”. Прието е, че решението на касационния съд не съдържа в диспозитива посочване на ответника по предявения иск, а в мотивите по повод обсъждане на доводите на двете страни, обжалвали въззивното решение и поради това е формиран извод, че поправка на очевидна фактическа грешка в наименованието му в мотивите на съдебното решение не може да се иска. Според съдебния състав не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като създаването на нови структурни звена в МВР е по силата на приетия в хода на касационното производство ЗМВР/обн.Д.в.бр.17/24.02.2006 г./, според пар.4,ал.2 от ПЗР на който създадените с него областни дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението” са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на СДВР и на регионалните дирекции на вътрешните работи, че правоприемството е уредено по силата на закона и то произтича от него. Прието е също, че това правоприемство се зачита на всеки етап от съдопроизводството, включително и в изпълнителния процес. С оглед на тези съображения е изведен извода, че не е налице очевидна фактическа грешка с непосочване на правоприемника на Р. и е отхвърлил молбата за поправка на такава грешка. В същата насока са и изводите на въззивния съд в обжалаваното въззивно решение. Следователно не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия въпрос от изложението.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по втория въпрос от изложението. Жалбоподателят не е представил задължителна практика на ВКС и ВС по смисъла на т.2 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – не е представил тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поради това и не може да се извърши преценка дали правният въпрос е разрешен в противоречие с тази практика на ВС и ВКС.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК не се установява, тъй като в приложените от жалбоподателя решение № 56 от 18.11.2008г. на ВКС по т.д. № 256/2007г., 5-членен състав, на решение № 1113 от 06.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 1915/2005г. на IV г.о., постановени по реда на ГПК/отм./ и решение от 28.04.2010 г. по в.гр.дело № 255/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд не е разрешен формулирания от жалбоподателя правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1т.1 и т.2 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя А. Л., чрез адв.С. М..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 02.01.2013 г., постановено по в.гр.дело № 8464/2011 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 24588/01.03.2013 г., подадена от ищеца д-р А. Г. Л., [населено място], [улица], чрез адв. С. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: