3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 13.02. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4809/2018 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№16595/28.9.2018 г., подадена от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – София, против определение №2836/20.9.2018 г. по ч.гр.д.№4001/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, XII състав, с което е потвърдено разпореждане №21351/21.6.2018 г. по в.гр.д.№1367/2017 г. по описа на Софийския градски съд за връщане на касационната жалба като просрочена.
За да постанови определението си Софийският апелативен съд е приел, че „Разпоредбата на чл.283 от ГПК предвижда, че „Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната“.В процесния случай съобщението за решението е било връчено на жалбоподателя на 22.12.2017г., а срокът за касационно обжалване е изтекъл на 22.01.2018г.Жалбата е подадена след срока за обжалване и следва да бъде върната.
Към момента на осъществяване на процедурата по връчване на книжа е действала разпоредбата на чл.61, ал.2 от ГПК, която е предвиждала, че „Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.От съдържанието на цитираното правила следва, че разпоредбата на чл.61, ал.2 от ГПК е неприложима към дела за отмяна на незаконно уволнение, какъвто е настоящия случай.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, поради което обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.“
В изложението, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът поставя следния въпрос: Прилага ли се изключението, предвидено в чл.61, ал.2(отм.) ГПК в частта „с изключение на сроковете по делата по чл.329, ал.3 ЗСВ“ и по отношение на дните обявени за официални празници по чл.154, ал.1 КТ ?“
По същество касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като изводите на апелативния съд са неправилни, предвид неправилното тълкуване на разпоредбата на чл.61, ал.2(отм.) ГПК, като неотносима за процесния случай спрямо празниците по чл.154, ал.1 КТ, а приложима само спрямо съдебната ваканция.
Ответникът по касационната жалба А. А. Н., посредством процесуалния си представител – адв. К. Б. – Т. е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира, че по поставения въпрос е налице безпротиворечива практика на ВКС, опредметена в определение №323/12.7.2018 г. по ч.гр.д.№2668/2018 г., IV г.о., и определение №334/30.7.2018 г. по ч.гр.д.№2382/2018 г., III г.о., и др., с която е прието, че съгласно чл. 61, ал. 2(отм.) ГПК сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ /в чл. 329, ал. 3, т. 2 ЗСВ са визирани и трудовите спорове за незаконно уволнение/. При граматическото, логическото и систематическото тълкуване на новата норма на чл. 61, ал. 2(отм.) ГПК се налага изводът, че изключението, съдържащо се в края на нормата – „с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ“ се отнася единствено за времето на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, през което не спират да текат сроковете по особената категория дела, визирани в чл. 329, ал. 3 ЗСВ, вкл. делата за незаконно уволнение /чл. 329, ал. 3, т. 2 ЗСВ/, докато официалните празници по чл. 154, ал. 1 КТ засягат всички производства. В отделните закони е уредена възможността съдът да осъществява правомощията си и в празнични дни, но това не се отнася за страните, чиито права са засегнати от постановените актове. За тях сроковете за извършване на съответните съдопроизводствени действия спират да текат през тези дни.
Настоящият съдебен състав споделя този отговор.
С оглед отговора на въпроса и посочените в частната касационна жалба оплаквания съдът намира, че същите са основателни. Частната касационна жалба е подадена на тридесетия ден от получаване на съобщението за постановеното въззивно решение – 29.01.2018 г., след приспадане на дните, които са официални празници по смисъла на чл.154, ал.1 КТ, поради което тя не е просрочена.
Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено разпореждането на Софийския градски съд за връщане на касационната жалба.
Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №2836/20.9.2018 г. по ч.гр.д.№4001/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, XII състав, с което е потвърдено разпореждане №21351/21.6.2018 г. по в.гр.д.№1367/2017 г. по описа на Софийския градски съд за връщане на касационната жалба, вх.№12219/29.01.2018 г., подадена от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – София, срещу решение №8507/15.12.2017 г. по гр.д.№13967/2017 г. по описа на Софийския градски съд, II-В въззивен състав, и
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд да администриране на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: