О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 26.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2303 /2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№24240/23.02.2015 г., подадена от адв. В. П. – процесуален представител на ищцата А. М. П. от [населено място] против въззивно решение от 11.11.2014 г. по гр.д.№4568/2014 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-В състав.
С обжалваното решение е потвърдено протоколно решение от 29.01.2014 г. по гр.д.№38052/2013 г. по описа на Софийския районен съд, `62 състав, с което са отхвърлени предявените от А. М. П. от [населено място] против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344,1 ал.1, т.т.1-3 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че процесното прекратяване на трудовото правоотношение между горепосочените две страни е прекратено законосъобразно, тъй като е налице съкращение в щата на ответното предприятие, не е нарушена разпоредбата на чл.329 КТ, тъй като щатната бройка за длъжността, заемана от ищцата е единствена и работодателят не е задължен да извърши подбор, както и че не е налице нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.1 КТ, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата закрила по посочената правна норма не е действала за ищцата, поради факта, че детето й е било навършило три години преди датата на връчване на заповедта за уволнение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ инкорпорирано в касационната жалба/ се поставят следните материалноправни въпроси: 1. Трябва ли да са индивидуализирани и работодателят – ЮЛ, както и неговият представител – управител, съгласно изискванията на §1, т.т.1,3 и 10 от ДР на КТ, в заповедта за уволнение на работник/служител, или за прекратяване на друго основание на техните отношения, включително поради подбор и съкращение на щата на персонала в дружеството преди изложението в нея на мотивите, фактическите и правните основания и диспозитива ?, 2. Дали за възникването на представителната и работодателска власт в пълния обем, предвиден в посочените по-горе императивни правни норми на ТЗ, ЗТР и КТ в случая за управителя на дадено търговско дружество (ТД), е необходимо едновременното осъществяване на всички елементи от сложен фактически състав(ФС), включващ – 1. решение на ОС на О. или на едноличния собственик на капитала на Е. за назначаване на управител, който да представлява дружеството по чл.137, ал.1, т.5 ТЗ, и кумулативно, 2. Договор за управление и контрол (ДУК), сключен със съдружниците или с едноличния собственик на капитала на Е. по императивните изисквания на , и 3. вписване и обявяване на горните два акта в Търговския регистър по чл.5 ЗТР ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационната жалбоподателка въпроси действително са правни, но изобщо нямат връзка с изводите на въззивната инстанция. По естеството това представлява липса на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, във връзка с цитираното тълкувателно решение.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.11.2014 г. по гр.д.№4568/2014 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-В състав, по касационна жалба, вх.№24240/23.02.2015 г., подадена от адв. В. П. – процесуален представител на ищцата А. М. П. от [населено място].
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: