О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 20.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветдесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1773/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№35098/16.3.2017 г., подадена от адвокат А. М. – процесуален представител на ищеца И. Г. Л., против въззивно решение №608/30.01.2017 г. по гр.д.№11016/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., IV – В въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено протоколно решение №9801/24.6.2016 г. по гр.д.№80861/2015 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 123 състав, с което са уважени предявените от И. Г. Л. от [населено място] против НЦТХ(Национален център по трансфузионна хематология), обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и същите са отхвърлени.
Въззивната инстанция е изложила изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата, а именно:: 1/ да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението да е реално, т.е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3/ да е налице към момента на уволнението – датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/ да е извършено по съответния ред и от компетенния орган. Прието е, че законността на уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ не се свързва по необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно разписание, а е меродавно установяването на съществуването на материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а съкращаването на щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, а причините за това могат да бъдат най-различни и наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването на щатното разписание орган.
Застъпено е, че промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени, както и това, че от значение е съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално, т.е. да има фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва процесната длъжност.
Софийският градски съд е приел за установено наличието на взето от надлежен орган и по съответния ред решение за съкращаване на щатната бройка на заеманата от ищеца длъжност, а съгласно чл. 15, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на центровете за транфузионна хематология, издаден от министъра на здравеопазването, структурата на центъра, в т.ч. и елементите й по чл. 6, ал. 5 и щатното разписание на длъжностите се утвърждават ежегодно от министъра на здравеопазването по предложение на директора, което се отправя в срок до 10 януари на текущата година. В разглеждания случай министърът на здравеопазването е утвърдил ново щатно разписание, в сила от 11.11.2015 год., засягащо заеманата от ищеца длъжност. В този смисъл обстоятелството дали поименното щатно разписание на длъжностите и работните заплати, което има произведен характер, е утвърдено от директора на НЦТХ е напълно ирелевантно, защото поради посоченото по-горе не той е органът, който има право да извършва промени в щатното разписание.
Прието е и, че реално съкращаване в щата е налице, когато едни щатни бройки се съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане, поради което се създава нова трудова функция и нова длъжност /т.е. разлика в същността на извършваната работа. За този извод са визирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Изложен е и извод, че реално е съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена, а нейните функции са разпределени и поети от други работници и служители с различна длъжностна характеристика или част от тях са възложени за извършване от лица по граждански договор. т.е. възможно е работата да се изпълнява и занапред, но с по-малко хора или по друг начин – чрез оптимизиране на работния процес с разпределението на дейности между други длъжности /при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ се съкращават щатни бройки, а не дейности/, като и за този извод е цитирана практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Съдът е приел, че преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа, а изводът за идентичност не може да се изведе нито само въз основа на наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностната характеристика, като една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието, поради което при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа в длъжността.
Досежно конкретния случай е прието, че предварителният контрол за законосъобразност в НЦТХ по смисъла на ЗФУКПС е продължил да се осъществява като дейност при ответника, но от това не следва, а от доказателствата по делото не се установява, трудовата функция на ищеца „финансов контрольор“ със същественото й съдържание в представената по делото длъжностна характеристика да се изпълнява от друг служител, а функциите на процесната съкратена длъжност са били поети от друг служител, но с други трудови функции – Ж. И. Н. /първоначално на длъжност „оператор, въвеждане на данни в АСО“, а впоследствие на длъжност „счетоводител, оперативен“/, поради което е налице реално съкращаване на щата. Съдът е стигнал до извод, че има различие не само в наименованието, но и между основните трудови функции на горепосочените длъжности като заеманата от ищеца длъжност е включвала основно специфични задължения, свързани с предварителния контрол при поемане на задължения и извършване на разходи, възлагане на обществени поръчки, командировки в страната, отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, каквито задължения несъмнено могат да се осъществяват и от началника на отдел „Административно-правен, финансов контрол, обществени поръчки и връзки с обществеността“, който същевременно има и по-висши управленски функции, а гореизброените задължения не се осъществяват от служителя на длъжност „оператор, въвеждане на данни в АСО“, респ. на длъжност „счетоводител, оперативен“, които имат съответно предимно изпълнителски и подпомагащи функции, респ. такива по счетоводна дейност и отчетност, като същността им е свързана с неосъществявани от ищцата функции. Налице е позоваване на Класификатора на длъжностите в администрацията/.
Направени са и изводи че за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ /извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност с позоваване на ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГК/.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните въпроси: 1.След като щатното разписание е създадено за целите на делото, налице ли е реално съкращаване в щата ? и 2. Следва ли да се обсъждат другите предпоставки при хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 КТ, при липса на щатно разписание ?
Като основания за допускане не сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Национален център по трансфузионна хематология – София, посредством процесуалния си представител – адв. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основание за допускане на обжалваното решение поставените въпроси на основание чл.280, ал.1, ГПК.
Първият от поставените въпроси, а именно „След като щатното разписание е създадено за целите на делото, налице ли е реално съкращаване в щата ? “ е неотносим към спора, тъй като от представеното с отговора на ответника по исковата молба е представено писмо, изх.№74071/11.11.2015 г., от което се установява, че е утвърдена нова структура и длъжностно щатно разписание на Националния център по трансфузионна хематология, с приложено длъжностно разписание.
Изложеното по първия въпрос прави безпредметно обсъждането на втория от поставените въпроси.
Досежно конкретните основания, настоящият състав намира, че не са налице такива по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, тъй като не са посочени съдебни актове, противоречащи на обжалваното решение. Относно основанието чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице основание за допускане, тъй като изложението в тази му част не е съобразено с изискванията на т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК и разясненията към нея.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №608/30.01.2017 г. по гр.д.№11016/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., IV – В въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: