О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 28.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1987/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх№652/12.02.2015 г., подадена от адв. Р. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №249/08.01.2015 г. по гр.д.№522/2014 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №400/08.10.2014 г. по гр.д.№472/2014 г. по описа на Видинския районен съд, г.о., седми състав, с което е прието за установено по отношение на Териториално поделение на НОИ-В. и [фирма] – В., че Г. П. П. от [населено място], че е работил в ЗРЧНО – В., “Енергомеханичен цех” на длъжността “електротехник – ІІІ разряд”, за периода от 02.101975 г. до 24.12.1975 г., на пълно работно време и с пълното за длъжността трудово възнаграждение.
Въззивната инстанция е приела, че трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрична възможност за установяване по съдебен ред. Освен това е прието, че общите разпоредби на ГПК, които се прилагат за неуредените въпроси, ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска – чл.5, във връзка с чл.2 от посочения закон. Досежно конкретния случай съдът е стигнал до извод, че е налице хипотезата на чл.5, ал.2 ЗУТОССР, тъй като е установено, че за исковия период липсват изплащателни ведомости на ЗРЧНО до 01.01.1977 г., тъй като същите са изгорели при пожар, поради което възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно.
По-нататък в мотивите си съдът е стигнал до извод, че ЗУТОССР е уредил т.н. “начало на писмено доказателства” по смисъла на чл.6, ал.1 от закона, което установява вероятността на трудовия стаж и прави свидетелските показания допустими, и в случая такова доказателство представлява трудовата книжка на ищеца, която е документ по смисъла на чл.6, ал.1, т.5 от посочения закон, установяваща наличието на трудов договор за процесния период и вероятността на трудовия стаж. Изложени са мотиви, че уважаването на иска се основава на данните от представената трудова книжка и показанията на разпитания по делото свидетел.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като правно основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и сочат няколко съдебни акта на ВКС по чл.290 ГПК, както и актове на други съдилища. Твърди се , че са налице материалноправен и процесуалноправен въпроси, че окръжният съд не е взел предвид, че предявеният иск не отговаря на изискванията на ЗУТОССР. Навежда се довод, че съдилищата би следвало да действат по закон, а не като социална институция. Относно съдебната практика се твърди, че тя е противоречива, а атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение и на материалния закони процесуалните правила.
Ответникът по касация Г. П. П. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответникът по касация ТП на НОИ – В., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация по касация Г. П. П. намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението се установява, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В процесния случай изложението съдържа доводи по правилността на обжалвания съдебен акт. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №249/08.01.2015 г. по гр.д.№522/2014 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх№652/12.02.2015 г., подадена от адв. Р. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: