Определение №533 от 11.11.2016 по ч.пр. дело №4759/4759 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 533

София, 11.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4759/2016 година.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№4112/21.9.2016 г., ТП „Д. г. с. – П.“ [населено място], против въззивно определение №339/24.8.2016 г. по ч.гр.д.№392/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
С обжалваното решение е потвърдено определение №696/05.7.2016 г. по в.гр.д.№284/2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на ТП „Д. г. с. – П.“ [населено място], срещу въззивно решение №280/10.6.2016 г. по гр.д.№284/2016 г. на Плевенския окръжен съд, като недопустима.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20000 лв. за търговски дела. Прието е също така, че пред Плевенския районен съд е предявен иск от ТП Държавно горско стопанство – П., срещу М. П. Г. с цена на иска 1298,86 лв. с ДДС. По въззивна жалба на ТП „Д.г. с. – П.“, е образувано в.гр.д. № 284/2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Констатирано е, че с решение № 280 от 10. 06. 2016 г. обжалваното решение в осъдителната му част е отменено като незаконосъобразно и е постановено ново решение по съществото на спора, с което е отхвърлен предявеният иск в размер на 350 лв. като неоснователен и е потвърдено решението в останалата обжалвана част. Направен е и извод, че в случая не е налице хипотезата на връщане на касационната жалба поради неотстранени нередовности по смисъла на чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, а е налице хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, а направените в жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд за недаване на указания за отстраняване на констатирани нередовности са неоснователни. За правилен е приет крайният извод, че първоинстанционният съд е върнал постъпилата касационна жалба срещу въззивното решение, неподлежащо на касационно обжалване, поради което постановеният съдебен акт следва да се потвърди.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните два правни въпроса: 1.Как следва да подходи съдът при условията на чл.183 ГПК, когато не е разпоредил изрично представянето на оспорения документ в оригинал или официално заверен препис и страната, която се ползва от него е представила данни, че същият този документ се намира и е приобщен, като оригинал, по друго висящо гражданско дело, и това е служебно известно на съдебния състав ?, и 2. Как следва да подходи съдът при липса на открито производство по оспорване на документ по чл.193 ГПК и обективна невъзможност на страната, която се ползва от представения заверен препис от този документ, да го представи в оригинал, тъй като същият този документ се намира и е приобщен, като оригинал, по друго висящо гражданско дело и това е служебно известно на съдебния състав ?
Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и неговата отмяна.
Ответницата в настоящото производство М. П. Г. не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения:
Поставените въпроси са правни, но са неотносими към изводите на въззивната инстанция. Никъде в мотивите си съдът не е изложил изводи по тях./ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС./. Изводите на Великотърновския апелативен съд, които са формирали резултата от спора, са свързани с недопустимостта на касационната жалба, на основание чл.280, ал.2 ГПК. Въпрос по тях не е поставен.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №339/24.8.2016 г. по ч.гр.д.№392/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top