О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 26.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5809/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№73251/05.6.2015 г., подадена от адв. Г. Б. – процесуален представител на третото лице -. помагач, В. А. Н. от [населено място], против определение №9458/28.4.2015 г. по ч.гр.д. №3878/2015 г. по описа на Софийския градски съд, 4 – Д въззивен състав. с което е оставена без разглеждане частна жалба, вх.№1020329/04.11.2014 г. подадена от И. А. Н., като недопустима.
Въззивната инстанция е приела, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като видно от протокола от проведеното на 23.02.2015 г. открито съдебно заседание по гр.д.№14124/2013 г. на СРС, 51 състав, пълномощникът на третото лице – помагач – адв. Б. не е правил искане за продължаване или възстановяване на срока за подаване на отговор, а само е заявил, че не му е връчен препис от исковата молба и доказателствата, както и от насрещната искова молба и доказателствата към нея. Приет ое също така, че първоинстанционният съд не се произнасял по искане по чл.63 или чл.64 ГПК, поради което подадената частна жалба няма предмет и като такава е процесуално недопустима. Освен това СГС е приел, че срокът за отговор от третото лице помагач е изтекъл, като е задължил главните страни да представят преписи за връчване по първоначалната и по насрещната искова молби за връчване на третото лице – помагач. Изложени са и изводи, че определението не е от категорията на посочените по чл.274, ал.1 ГПК и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, а правилността му може да бъде преценявана само по повод евентуално обжалване на първоинстанционното решение.
В частната жалба се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност, изразяващи се в нарушение на чл.131, във връзка с чл.221 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответниците в настоящото производство не заявяват становища.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Изводите на Софийския градски съд са правилни. Обжалваното пред СГС протоколно определение от 25.02.2015 г. не попада в хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, тъй като нито е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито изрично е посочено като обжалваемо в закона. Поради това то като правилно следва да бъде потвърдено, а делото върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводството.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №9458/28.4.2015 г. по ч.гр.д. №3878/2015 г. по описа на Софийския градски съд, 4 – Д въззивен състав.
ВРЪЩА делото на С. районeн съд за продължаване на съдопроизводството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: