О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 11.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1861/2016 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№2167/29.3.2016 г., подадена от адв. М. Н. – процесуален представител на К. Д. Х. от [населено място], област В. против определение №208/21.3.2016 г. по гр.д.№387/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., втори състав.
С посоченото определение въззивната инстанция на основание чл.248 и сл. ГПК е оставила без уважение молба, вх.№74078/25.11.2015 г., подадена от посочения процесуален представител на ищеца К. Х. за изменение на решение №175/09.11.2015 г. по посоченото дело, в частта му за разноските с присъждането на още 2150 лева. В мотивите си съдът се е позовал на основателността на направеното от ответника по иска Р. Б. възражение за прекомерност и разпоредбите на чл.78, ал.5 ГПК и Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Срещу горепосоченото определение на въззивната инстанция е подадена частна жалба от адв. М. Н. – процесуален представител на К. Д. Х. от [населено място], област В., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивната инстанция относно приложението на чл.78, ал.5 ГПК. Твърди се, че разноски са направени в двете фази на въззивното производство, поради което трябва да се приложат едновременно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.1 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане на още 2150 лева – разноски за въззивното производство. Претендират се разноски за настоящото производство.
Ответникът по частната жалба Р. С. Б., посредством процесуалния си представител – адв. В. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя е частично основателна, по следните съображения:
Законосъобразно и обосновано Варненският апелативен съд е приел, че е налице прекомерност на търсените от частния жалбоподател в настоящото производство разноски за въззивното производство. В съответствие с напълно изяснената фактическа обстановка и липсата на искани и събирани нови доказателства, спорът е бил изяснен от фактическа страна, поради което не е била налице фактическа и правна сложност. Неоснователно е позоваването на защитата на частния жалбоподател за разделяне на разноските по чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.1 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и присъждането им изцяло. Хипотезата на първата посочена разпоредба/чл.7, ал.2, т.4/ изключва приложението на втората/чл.9, ал.1/. При наличието на факти и обстоятелства, от които се стига до безспорен извод за цялостно процесуално представителство на страната във въззивното производство, присъждането на разноски следва да бъде съобразено само и единствено с нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В процесния случай присъдените разноски по двата договора на правна защита и съдействие следва да се приемат като единни. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и предвид възприетото и от настоящата инстанция възражение за прекомерност размерът на полагаемите се на частния жалбоподател разноски е 2930 лева, или въззивната инстанция е присъдила с 80 лева по-малко от законно установените в хипотезата на визираната правна норма. За тази сума определението на Варненския апелативен съд следва да бъде отменено за посочената сума и на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени още 80 лева разноски за въззивната инстанция.
В останалата част обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора в настоящото производство разноските следва да се определят по компенсация, като частния касационен жалбоподател следва да заплати на ответника по частната жалба разноски в размер на 455 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №208/21.3.2016 г. по гр.д.№387/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., втори състав, в частта, с която е оставена без уважение молба, вх.№74078/25.11.2015 г., подадена от посочения процесуален представител на ищеца К. Х. за изменение на решение №175/09.11.2015 г. по посоченото дело, в частта му за разноските, за сумата 80 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. С. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на К. Д. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област В., [улица], още 80/осемдесет/ лева разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение №208/21.3.2016 г. по гр.д.№387/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., втори състав, в останалата част.
ОСЪЖДА К. Д. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област В., [улица], да заплати на Р. С. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], деловодни разноски за настоящото производство в размер на 455/четиристотин петдесет и пет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: